Китай е фактор в световната политика и икономическа сила,с която всеки се съобразява
Михаил Миков е 56-ият председател на Народното събрание на Република България, дългогодишен парламентарист, член на комисии и консултант по няколко законопроекта във Великото народно събрание, както и депутат в следващите четири състава на законодателния орган. Преди това Миков е бил министър на вътрешните работи на Република България и председател на БСП, а също и зам.-председател на Групата за приятелство между България и Китай към Народното събрание. В ексклузивно интервю за КМГ той споделя мнението си за българо-китайските отношения преди години и възможностите за тяхното бъдещо развитие.
– Г-н Миков, 75 години дипломатически отношения между България и Китай не са никак малко време – какво, според Вас бе направено през този период, какво може да се направи още, какви са бъдещите възможности за сътрудничество между двете страни.
– България има много добра история в отношенията си с Китай, има уважението на китайската страна и уважението към историята на дипломатическите ни отношения.
Ние сме от първите държави, които признават КНР. През годините тези отношения са преживявали върхове и спадове. Като председател на XLІІ парламент, имах възможността да се срещам с китайски колеги, както в България, така и в Китай. Спомням си например срещата с китайска делегация, водена от зам.-председателя на Китайския народен политически и консултативен съвет Ду Цинлин, които посетиха България по наша покана, когато бях председател на НС.
Тази визита беше сигурен знак за стабилността на отношенията между двете страни, основани на дългогодишна история и традиции и сочеща добри перспективи. Тогава китайските гости дадоха редица примери за доброто взаимодействие между двете страни в областта на културата, образованието, земеделието, науката. Тогава гостите посочиха като добър пример превода на китайски език на романа „Под игото” на патриарха на българската литература, писателя Иван Вазов. Връщайки се малко назад във времето, си припомням много ясно тези срещи с китайските колеги.
Сега искам да приветствам идеята на посолството на КНР в България по повод 75-годишния юбилей на дипломатическите ни отношения между нашите две страни за официалното представяне в София, преди около месец, на издадения на български език първи том на книга на китайския президент СиДзинпин „Управлението на Китай”. Изказвам поздравления и на издателство „Изток-Запад”, което реализира тази инициатива. Тази книга представлява важен документ за международната общност, чрез който може много ясно да се разбере съвременен Китай и ролята на ККП.
На тържественото събитие присъстваха представители на българския елит, видни български политици, икономисти, културни и научни дейци, лидери на политически партии и движения, депутати, представители на граждански и неправителствени организации, които в своите изказвания изразиха желанието си за продължаване на добрите българо-китайски взаимоотношения.
Бурното развитие на Китай и стабилното развитие и последователност на политиката, която провежда Китайската комунистическа партия я доведе до изключително високо равнище и признание на усилията на китайския народ в днешно време.
Китай е фактор в световната политика, Китай е икономическа сила, с която всеки се съобразява. И на този фон възможностите, на нашата история и взаимни отношения с Китай, са много полезни за България.
За съжаление обаче, те не се оползотворяват! По-активно участие от наша страна в китайските инициативи – например – Механизма за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа, инициатива, която дава възможности за взаимноизгодно сътрудничество, и разбира се, за контакти, биха довели до ползи и за двата народа.
Ние пропускаме тези възможности, увлечени в еднополюсното мислене. Днес еднополюсното мислене се променя много бурно и бързо и погледът към по-разностранна политика е изключително важен и би бил от полза за България.
Китайската страна е проявявала винаги голямо разбиране и интерес към развитие на отношенията с България. Ние обаче в тази ситуация не сме оползотворили тези възможности, така както някои други страни от Източна Европа – например Унгария, съседна Сърбия или дори Румъния.
Всичко това би ни дало възможност за една друга политика – политика, осъзната с българския национален интерес, без това да нарушава по никакъв начин членството ни в Европейския съюз.
И тук мога да кажа, че годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай е добър повод за анализ за изводи и за набелязване на една много по-активна политика на развитие на връзките с Китай.
– Вие сте посещавали Китай многократно, моля разкажете ни нещо повече от срещите и разговорите си с китайските колеги и партньори?
– Бил съм поне 5 – 6 пъти в Китай, на различни равнища, по различни поводи, на различни срещи. Няма да забравя официалното посещение по покана на председателя на Китайското народно събрание, като по време на разговорите бяхме договорили и съвсем конкретни въпроси. За съжаление обаче, след това те нито бяха реализирани, нито беше направен опит да се търсят решения, и то на инициативи, които са от полза за България!
Китай винаги е бил широко отворен за реализация на различни проекти в областта на икономическото сътрудничество и различни инфраструктурни проекти, които, в рамките на развитието на икономиката между Изтока и Запада, в рамките на инициативата „Един пояс, един път”, биха донесли съвсем конкретни ползи за България. Като пример може да се даде тунелът под Петрохан, но и други инфраструктурни проекти, както и участие в редица енергийни проекти.
Възможностите на Китай са огромни и България би трябвало да се възползва от това в интерес и на двата народа.
– Какви биха могли да бъдат перспективите, имат ли бъдеще нашите отношения?
– Взаимоотношенията между България и Китай трябва да се развиват, защото те не могат да почиват само върху историята и доброто отношение, или само върху заявеното добро желание за сътрудничество – те трябва да бъдат много конкретни, трябва да бъдат своевременно изпълнявани и реализирани, а не протакани във времето.
С китайската страна трябва да се говори откровено и тогава, когато се поемат ангажименти, да имаш отговорността да ги реализираш! И пак повтарям – без това по никакъв начин да нарушава мястото на България в Европейския съюз.
– И накрая – едно пожелание по случай юбилея?
– Много ми се иска да пренесем онова добро отношение, което имат двете страни от историята, в настоящето и бъдещето. И то в полза на двата народа!
