Китай иска глобална стабилност и дипломация, там където други искат конфликти

Глобалната нестабилност, която се породи от поредица от фактори, измежду които пандемията, конфликтите в Украйна, Палестина и Червено море, както и действията на някои международни фактори, насочени към “сдържане” и подновяване на Студената война, се засили през 2023 година. В няколко стратегически важни точки, геополитическите актьори са на ръба на сериозна криза, което създава основателни притеснения в целия свят. На фона на това имаше и позитивни развития през 2023 година – на първо място фактът, че Китай успя с дипломацията си да помири Саудитска Арабия и Иран, който бяха в прокси конфликт в продължение на десетилетия.

Китайската дипломатическа офанзива, целяща да стабилизира, както Близкия изток, така и другите горещи точки по света има своята логика в идеите, широко огласени от президента Си Дзинпин за глобална общност на споделената съдба и не само. Китайските дипломатически принципи се базират на логиката, че ако при преговори и при международно-дипломатическия процес една страна е недоволна, то това неминуемо ще доведе до потенциални проблеми за всички. Следователно, от китайска гледна точка задачата на дипломацията е да доведе до взаимноизгодни и приемливи за всички резултати.

Предвид факта, че някои измежду геополитически влиятелните държави имат интерес, или по-скоро, си мислят, че имат интерес да нагнетяват международното напрежение, Китай много систематично и методично се старае да противодейства на подобни разрушителни тенденции и вместо това да запази добрите и позитивни аспекти на глобализацията (разбира се, реформирайки недъците и несправедливостите на изградената след Втората световна война система). В този смисъл не са изненадващи думите на китайския външен министър Ван И, че 2023 година е била “година на откриването и жътвата за китайската дипломация”. Тоест на опипването на почвата в преследване на ултимативната цел на Китай – създаване на глобална взаимосвързаност и партньорство.

През 2023 година Китай успя да засили връзките и партньорството си в най-различни геополитически и географски вектори, развивайки отношенията си с близкоизточните сили като Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран, съседите си от АСЕАН (справка – посещението на Си Дзинпин във Виетнам и не само), както и първата среща Китай – Централна Азия”.

Нещо повече, благодарение на усилията на Китай и неговите партньори в лицето например на Русия, форматът БРИКС се разшири и вече включва нови държави, а именно Саудитска Арабия, Иран, Египет, Етиопия и ОАЕ. Това разширение променя цялата международна архитектура, тъй като фактически обединява страни, които сумарно имат над 45 процента от световното население и по реални икономически параметри изпреварва развитите страни от Г-7.

БРИКС+, а също и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), противно на формати като НАТО, АУКУС и QUAD, които са изцяло геополитически и военно-политически насочени, нямат за цел конфронтация, а преди всичко икономическо, междуправителствено, търговско, технологично, трансгранично и политическо сътрудничество. Страните, които членуват в двата блока – БРИКС и ШОС, имат различни обществено-политически системи и своите национални интереси, но преследват идеята за стратегическо международно сътрудничество, на базата на което се раждат стратегически търговско-икономически, политически и трансгранични проекти.

Най-яркият проект, който е дело на китайската дипломация, разбира се, е огласеният през 2013 година от Си Дзинпин “Един пояс, Един път”. Неговото развитие продължи и през 2023 година, а перспективите му през 2024 продължават да са силни, тъй като това е най-големият геоикономически проект в човешката история, който свързва Азия, Близкия изток, Европа, Африка и Азиатско-Тихоокеанския регион. Той не просто носи многомилиардни печалби и ползи на Китай и страните, които му партнират, но и генерира стабилност, включително в региони, където войната и конфликтите дълго време са били горчивата норма.

“Един пояс, един път” и “глобалната общност на споделената съдба” – и двете рожби на Си Дзинпин и китайското ръководство, носят все повече плодове и се очаква през 2024 година това да започне да се усеща още по-осезаемо. Тези идеи, навлизащи вече в десетата си година и нататък, започват да преминават в нови фази на развитие, привличайки още повече партньори и генерирайки вече първите сериозни печалби от направените отдавна инвестиции.

Според китайския външен министър, международното влияние и по-силен капацитет да започва нови начинания, както и по-голямата морална тежест на Китай, са факт. Крайъгълните камъни на китайските постижения са именно в дипломацията “с китайски характеристики”, която Пекин провежда от доста години насам. Според китайският възглед, най-важният елемент на тази дипломация “с китайски характеристики”, са преследването на мира, хармонията и взаимното уважение, в противовес на разделението, санкциите и “сдържането”.

Посредничеството за намаляване на саудитско-иранското напрежение, опитът за мирно урегулиране в Украйна, както и призивите и съдействието за израелско-палестинския конфликт отразяват възгледа на Пекин, че всяка велика сила трябва да поема определени международни отговорности и да се държи като фактор на стабилността и надеждността, вместо да нагнетява допълнително напрежението.

Според редица експерти, китайската дипломация през 2024 има много пътища и вектори на развитие, за да донесе още повече баланс и стабилност в този все по-хаотичен и опасен свят. На първо място, Китай може и вероятно ще продължи да играе ключова роля за насърчаването на мирното урегулиране на конфликтите в Газа и Украйна, при това не само с декларации, а с конкретни предложения (каквото КНР вече направи по отношение на Украйна, с оглед както на украинския суверенитет, така и на руските притеснения за сигурността).

Вероятно КНР ще продължи да засилва сътрудничеството си и с други важни международни фактори, не само на икономическата плоскост, но и в политико-дипломатически план. Сред тях със сигурност ще бъдат Русия, Иран, Пакистан, Бразилия, Европейският съюз и Индия, но не само.

За съжаление, на фона на тази проактивна дипломация за стабилност и мир, виждаме активността на други големи държави, но в посока на нагнетяване на напреженията, налагане на едностранни санкции и разпалването на още повече конфликти в преследването на имагинерни цели като хегемонията над целия свят. Ястребите в някои западни столици като Вашингтон вероятно ще се опитат и през 2024 да подбуждат хаоса и напрежението, надявайки се да извлекат геополитически изгоди за сметка на насилието и противопоставянето. Все пак надеждата остава, че разумът и идеята за взаимноизгодно сътрудничество ще надделеят.

В крайна сметка, нека да припомним, че освен негативните тенденции има проблясъци и на светлина. В новогодишния ден президентите на Китай и Съединените щати си размениха поздравления по повод на 45-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави, а търговско-икономическото партньорство продължава да бъде приоритет, ако не за всички политици в САЩ, то поне за американския бизнес, който не иска да се “отделя” от китайските пазари.

За да осъществи своите амбиции за глобална общност на споделената съдба, Китай под ръководството на Си Дзинпин ще трябва да продължи да води досегашната си разумна и балансирана политика, колкото и трудно да изглежда това понякога. Постигането на високите цели на китайската дипломация ще изисква ефективна платформа за равнопоставени и честни междудържавни консултации и диалог, които да се базират на добрата воля и уважението, а не на натрапена йерархия и чувство за превъзходство.

Огромна роля за бъдещето на света ще играят фактори като изборните процеси в различни държави, сред които Съединените щати и Русия, както и развитието на споменатите вече конфликти в Украйна и Газа. Всичко това със сигурност се следи внимателно от китайското ръководство и дипломация, които си водят бележки и действат проактивно, понякога влизайки в ролята на световни пожарникари, там където други сили палят огньове и конфликти.

Тази роля на Китай като световен “пожарникар”, все повече се оценява от Глобалния Юг, който има все по-голямо доверие на китайската дипломация, в резултат на което засилва партньорството си с Пекин. Истината е, че китайската дипломация в един несигурен свят, се е превърнала в източник на стабилност и надеждност. Пекин не е натрапвал идеологията, мнението, възгледите и интересите си на нито една държава, но пък не е отказал помощ на никого.

Нещо повече, Китай се позиционира и като първостепен източник на хуманитарна стабилност за бедстващите точки по света, което допълнително увеличава международния му престиж. Това спомага от своя страна за засилване на ролята на Пекин като арбитър в международните спорове и конфликти, на когото другите държави могат да разчитат, че не взема страна в конфликтите, но третира всички с уважение.

И когато говорим за уважение, ако отново се върнем на американско-китайските отношения, от които буквално зависи бъдещето на света, трябва да отбележим, че на фона на агресивната реторика от Вашингтон, където определят Китай за “противник” или “конкурент”, в Пекин все още говорят за нуждата от диалог, разбиране и партньорство. Китайските условия са три – взаимно уважение, мирно съжителство и взаимноизгодно сътрудничество. И колкото повече Вашингтон отказва да уважи тези три китайски точки, толкова повече всъщност Китай печели геополитически актив и морална тежест в очите на Глобалния Юг, което, разбира се засилва позициите му.

Но Пекин, воден от своята идеология, от амбицията на Си Дзинпин за глобална общност на споделената съдба и от практичните си икономически интереси, не иска просто глобална тежест, колкото глобална стабилност и мир. Най-лошото за интересите на Китай, това са войните и противопоставянията. Най-доброто е уважителният диалог, който води до конкретни резултати в търговско-икономически, политически, културен и дипломатически план.

Можем да очакваме, че през 2024 година Китай ще продължи да бъде последователен и надежден в преследването на великата цел за глобална общност на споделената съдба. Това ще се изрази в засилване на сътрудничеството с китайски партньори и приятели като Русия, Иран, Пакистан, Бразилия и Южна Африка. Но също така и в по-интензивно развитие на отношенията със съседните страни на Китай (особено Виетнам, Северна и Южна Корея, Индия, Филипините, Индонезия и не само), както и в опит за своеобразно обединение на Глобалния Юг.

Целта на Китай при последното ще бъде да се постигне един общ темп на развитие, изкореняване на многото проблеми в Глобалния Юг (които застрашават търговията, мира и стабилността, а следователно стратегическите интереси на Китай), и съответното насърчаване на ползите от взаимноизгодното сътрудничество. През 2024 година китайската дипломация ще остане ангажирана с преодоляването на конфликтите и кризите, за сметка на насърчаването на по-дълбоката интеграция на света и общите проекти при зачитане на легитимните национални интереси на всеки партньор.

Важна точка ще е и продължаващото отваряне на Китай, което при Си Дзинпин се засили, както никога досега, както и фактът, че китайската икономика ще продължи да допринася за възстановяването на глобалната икономика, а също и да бъде основният пряк инвеститор в страните от Глобалния Юг. С други думи, през 2024 година ще видим един по-многополюсен, по-разнолик, но и по-обединен свят, въпреки конфликтите и опитите на някои ястреби да ги разпалват. И в основата на все по-обединеният Глобален Юг, ще бъде китайската дипломация, която се превърна в еталон за стабилност и надеждност.