Китай – как се опазват култура и история на повече от 5000 години?

Малко са страните, които в 21-и век могат да се похвалят, че са “набори” на Древен Египет, Шумер и Вавилон и предшестват Рим и Елада, да не говорим за съвременната европейска цивилизация. Китай е една от тях със своите 5000 години история като самоосъзнаваща се китайска цивилизация, зародила се в най-древни и полу-легендарни времена покрай бреговете на Хуанхъ. Изумителното културно-историческо наследство на Китайската народна република – от Великата китайска стена, през впечатляващите будистки и даоистки манастири до Теракотената армия на Цин Шъхуан, продължава да впечатлява милиони туристи и целия свят. Но как се опазва всичко това? Какви усилия се полагат? Отговорите на тези въпроси вероятно ще са особено интересни и полезни за друга, макар и не толкова, но също древна страна – България.

Особено важен фактор е отношението на китайските власти, които осъзнават своята историческа мисия да съхранят богатата култура на родината си. Президентът Си Дзинпин, както разкриват запознати източници, не само цени културата, но и разбира от нея в редица аспекти. Според него, културата играе уникална и незаменима роля във възраждането на китайската нация и лелеяната от него мечта за глобална общност на споделената съдба.

Ето защо, откакто Си Дзинпин е президент, усилията за опазване на културно-историческото наследство са двойно по-големи дори и от преди, а също така и многопластови. Според китайския президент, културата на страната му, формира една особена китайска мъдрост, която се предава от хилядолетие на хилядолетие, и която насърчава всеобщия просперитет на глобалните цивилизации. Мисълта на Си Дзинпин за културата насърчава теоретичното и практично значение и засилване на културното развитие за изграждането на модерна китайска цивилизация и модернизация на целия свят.

Китайската държава и научната общност полагат огромни и сериозни усилия за консервацията на десетки хиляди археологически артефакти и архитектурни обекти, осланяйки се на най-модерните технологии. Но Китай пази културата и в другите й аспекти – музика, етнография и фолклор, народни танци и не само.

Ето един интересен пример за опазването на народната памет в Китай. В провинция Шанси има храм на живелия преди 1800 години народен герой Гуан Ю, който се прославя с военните си подвизи. През 2020 година беше създаден научен институт, който да изследва културните фактори и феномени зад народното вярване в Гуан Ю. Още в първата година в института са наети осем млади учени, а държавата полага всички усилия, за да обезпечи работата. Част от задачите им включват събиране и обнародване на хрониките на храма на Гуан Ю, както и изучаване на изкуствата и традиционната култура, който са свързани с него.

И това е само един пример, касаещ народните вярвания и почитта към една героична и полу-легендарна личност. Ако се върнем на опазването на културно-историческото наследство, в Китай има 5058 големи исторически и културни обекта, които са защитени на национално ниво, и за чиято консервация и опазване се полагат всякакви усилия, защото според властите те са живата атестация за древната и дълга история на страната, без чието познаване, не може да има истинско бъдеще.

В областта на съхраняване на визуалното изкуство на китайската цивилизация, един добър и конкретен пример можем да видим при неотдавнашната изложба на “Всеобхватната колекция на древнокитайски картини” – проект на Джъдзянският университет в Ханджоу и местните културни власти. Тази колекция е най-голямата такава в света на древнокитайски картини и рисунки. В рамките на 18 години китайските музеолози и власти успяват да съберат 12,000 картини, нарисувани на различни материали, сред които хартия, коприна, брокат, лен и много други. Те са събрани от цели 263 музея и други културни институции, при това не само в Китай, но и от чужбина.

Този мащабен проект, който включва и издирването на картини в чужбина, демонстрира ангажимента на китайските власти за опазването и съхраняването на богатото културно-историческо наследство на страната им. Изложбата, която беше разделена на четири секции – “Елегантност в четенето”, “Интерес към учението”, “Възхита от класиката” и “Оценяване на миналото и създаване на ново”, представлява картини от династията Сун (960-1127) до династията Цин (1644-1911), сред които изображения на животни, растения, риби, насекоми, орхидеи, бамбук, културни обекти и хора.

В областта на археологията постиженията на Китай са също много впечатляващи. От сложната консервация на теракотената армия, до поредните археологически разкрития, които показаха една от най-древните култури. Неотдавна например, археолози откриха най-ранното изображение на дракон от културата Хуншан, която е съществувала в неолита. Става въпрос за украшение от миди с продълговата форма, което бе открита в град Чифънг, АР Вътрешна Монголия. То се състои от глава, тяло и опашка и е с формата на дракон, открито в археологическия обект Кайтаопо. Уникалното в случая е, че става въпрос за изображение на от 5500 до 6000 години. Както всички знаят, драконовият образ е дълбоко преплетен с китайската история и символика, а това откритие е поредното доказателство за континюитета на съвременен Китай с най-древните цивилизации по земите му, включително чак до неолита.

Големи археологически открития бяха направени през последните години и в столицата Пекин, включително откриването на обекти от полу-легендарната династия Ся (зародила се вероятно около 21-и век пр. Хр. ) и династията Шан (16 в. пр. Хр. – 1066 г. пр. Хр.). Освен интересни археологически артефакти, тези обекти дадоха възможност и за ДНК анализи и работа на китайските археогенетици.

Обектът Сингонг, който е в пекинския кварта Фънтай, се оказва дом на древни гробници от тези най-ранни епохи на китайската история. Водещият археолог на проекта, Нин Чао казва, че откритията хвърлят светлина върху “погребалните практики и потенциалната социално-организационна структура на древния народ ян”. Става въпрос за царството Ян, което е васална държава на династията Джоу (1046-256 пр. Хр.).

Археологическият обект Джинджонгду е друга гореща новина в света на археологията. Това е било най-важната столица на династията Джин и е свидетел как Пекин е бил столица с различни, но обединени етнически култури.

Намерена е цяла руина от сграда с “конско лице”, която е сред уникалните открития на този обект. Археологът Ку Фулин обясни, че това е “отбранителна структура”, която е допринесла за “цялостната военна система” на обекта Джинджонгду, най-необходима функция на древна столица.

Също така скрита в обекта е била най-ранната централна ос на Пекин. Тя разделя северната и южната част на руината със сгради, разположени симетрично по централна ос. Археологическият екип подчертава, че подобна конфигурация хвърля светлина върху изследването на изграждането на древната китайска столица.

Китай се грижи и за консервация на по-съвременната история. Така например, неотдавна бяха издадени общи насоки за консервацията на историческите революционни обекти в Китай, които са свързани с историята на Комунистическата партия и на борбите на китайския народ през 20-и век. Част от тези усилия включват забрана за “свръхкомерсиализация и префасониране” на подобни исторически обекти.

Новите насоки са озаглавени от властите “Насоки за излагането на революционните обекти (2023)” и включват цели 19 мерки, включително специфични изисквания. В тях се призовава за опазването на оригиналния вид на обектите във възможно най-голям мащаб, без излишни модернизации и интервенции, които биха могли да унищожат уникалността им. Според китайските власти, обектите трябва да запазят историческия си дух. Дава се приоритет и на излагането в музеите на оригиналните артефакти, а използването на реплики се допуска основно, когато има притеснение за целостта и запазването им.

И докато в много страни, за съжаление и в България, културата е хронично недофинансирана, в Китай експертите и властите твърдят, че тя служи като душата и жизнената сила за оцеляването и развитието на нацията. Според тях без културен просперитет и развитие, не може да има възраждане на китайската нация. Ето защо властите насърчават, както консервацията на древната китайска култура, така и развитието на модерната, социалистическа култура.

Основните концепции и насоки за културно-историческото наследство и опазването му се обобщават и събират в Мисълта на Си Дзинпин за културата, където идеите и теорията се кристализират в конкретни политики, които държавната администрация следва.

Културният образ на 5000-годишен Китай е особено важен и за меката му сила, особено в 21-и век, поради което се насърчават и модерните културни продукти, сред които станалото любимо на милиони зрители по света китайско кино. През 2023 година китайският филмов пазар демонстрира голяма устойчивост и растеж на фона на пост-пандемичното възстановяване и трудности. Сумарните боксофиси на китайското кино за изминалата година е впечатляващите 53 милиарда юана (7,43 милиарда щатски долара). Десетте най-печеливши филма за кината са все местни, китайски продукции, което според експерти се дължи на все по-интензивното подобряване на китайската киноиндустрия.

Китайската народна република съхранява и развива своята култура с един сериозен набор от политически, административни и технологични мерки, най-модерните научни открития, които са впрегнати за целта, сериозен бюджет за култура, археология и открития, както и сериозни наказания за увреждане на културно и историческо наследство (само паричните глоби могат да достигат сериозни суми от порядъка на 500,000 юана). Опитът на Китай в съхраняването на културно-историческото наследство със сигурност може да бъде възприет от други страни, сред които и България, която също има богато минало.