Китай още веднъж учуди света с високите си темпове на растеж
Проф. Нако Стефанов, доктор на философските науки и доктор по история, преподавател в катедра “Езици и култури на Източна Азия” в СУ “Св. Климент Охридски”
В периода след ковид пандемията китайската икономика е мощен мотор на глобалната икономика както със своите покупки, така и със своите продажби
Не се сбъднаха прогнозите на западни политици, че Китай няма да може да постигне набелязаните високи темпове на икономическо развитие през 2024 г. Още в първото тримесечие икономиката на страната отново учуди света, като отбеляза ръст от 5,3 процента. В тази благоприятна обстановка на 24 април китайците отбелязаха своя Национален ден на космонавтиката с внушителни резултати. Мнозина учени в Пекин и в други страни посочиха, че Китай, който вече е третата космическа сила в света, е успял да постигне този връх благодарение на бурното комплексно развитие на икономиката, науката и новите технологии. Анализаторът проф. Нако Стефанов, доктор на философските науки и доктор по история, бе любезен да коментира за в. „Китай днес“ как, въпреки политиката на възпиране на САЩ и други западни страни срещу Китай,в Китай се извършва бързо следковидно възстановяванеи разказа за големите китайски постижения в изучаването и овладяването на Космоса.
– Г-н професоре, в САЩ и някои страни в ЕС медии и политици продължават да твърдят, че Китай няма да може да постигне набелязаните високи проценти на икономически растеж за 2024 г. Данните за китайските икономически показатели за първото тримесечие обаче показват друго. Защо тези твърдения се оказаха поредното пропагандно подценяване на успехите на китайската икономика?
– Китайският президент СиДзинпин неотдавна заяви, че ККП трябва да вземе под контрол въпроса за „сенчестото банкиране“, т. е. вътрешния дълг, включващ корпоративния дълг и дълга на местните власти, а не държавния дълг, за да не пречи това банкиране на икономическото развитие на страната. Този въпрос, изглежда, бе използван от западни коментатори като един от техните „аргументи“ да заявяват, че Китай няма да постигне набелязания висок икономически ръст за тази година. Недоброжелателната прогноза обаче се оказа неоснователна. Знае се, че китайската икономика имаше един постковиден период, в който наистина намаляха икономическите темпове. Икономиката на страната имаше нужда от известно време за възстановяване. Западни средства за информация, както и западни анализатори решиха, че това няма да станескоро, че времето на високите темпове на китайското икономическо развитиеса отминали, че икономиката на КНР ще тръгне надолу.
– Но какво всъщност се случи?
– Случи се това, че Китай още веднъж учуди света, защото за първото тримесечиена 2024 г. темповете са 5,3 процента. Това надхвърля дори онези показатели, които самите китайците си бяха поставили като цел, и което е най-важното – тези темпове са постигнати за сметка на една особено технологична продукция. Ето един пример: Китай вече произвежда около 30 процента от електрическите автомобили в света, при това за първото тримесечие на годината производството на тези автомобили се е увеличило с 38 процента, което е огромен ръст.
– В другите високотехнологични производства какво още се случи?
– По същия начин, както при електромобилите, Китай постигна сериозни успехи в производството на чипове. Китай и в този отрасъл също учуди света. Той успя да произведе седем нанометра чип, което вече го правиедна от водещите сили по производството на висок клас микрочипове.
Това стана, въпреки така наречената политика на САЩ и Запада на дерискинг, т. е. намаляване на риска за националната сигурност. Във Вашингтон твърдяха, че именночиповете играят много важна роля от гледна точка на американския отбранителен потенциал и т. н. Затова в общата си политика на ограничаване и сдържане на Китай и чрез различни забрани както в производството на микрочипове, така и взакупуването на висококласни микрочипове те всъщност ще намалят риска за тяхната отбранителна способност и въобще за националната си сигурност. Неотдавна в Китай бе на посещение американският финансов министър Джанет Йелън. Тя обвини Китай, че има свръхкапацитет в производството и че този капацитет трябва да бъде намален. Йелън твърди, че конкурентоспособността на Китай има своите успехи поради това, че държавата субсидира производството. Тук няма да спорим доколко и как се субсидира производството в Китай, но ще подчертая, че самите американци субсидират своето производството. Президентът Джо Байдън прие закон за науката и микрочиповете, по силата на който фактически САЩ отпуснаха 50 милиарда долара, включително и дори на чужди фирми, за да произвеждат в САЩ. Това е абсолютна държавна помощ. Във връзка с инфлацията преди време Байдън също отпусна няколкостотин милиарда долара помощ, пак включително и на чужди фирми, като по този начин САЩ изтеглиха на своя територия една значителна част от висококласните предприятия на Германия, както и други страни от ЕС,заедно с персонала им, и по този начин нанесоха удар върху своите партньори и съюзници.
– Какви още други ходове предприе Вашингтон срещу Китай в политиката си за възпиране на икономическото развитие и успехи на Китай?
– В момента САЩ водят сериозна геополитическа и хибридна икономическа атака срещу Китай. С тази цел например бе създаден така нареченият четиристранен алианс на микрочиповете, в който влязоха САЩ, Япония, Тайван и Южна Корея.
Сложната хибридна война на Запада срещу Китай включва и създаването на блока АУКУС, в който влизат САЩ, Великобритания, Австралия. Сега се подготвя втори етап в развитието на блока, къдетосе включват и Южна Корея, Япония и Нова Зеландия – производство на оръжие. Прави се опит да бъде включена и Индия, на която се обещават значителни инвестиции. Целта е в бъдеще да бъде изолиран Китай и част от неговото производство да бъде прехвърлено към Индия и други страни в Югоизточна и Южна Азия.
– А как КНР се противопоставя на засилващата се антикитайска политика на САЩ и така наречения колективен Запад?
– Китай противопоставя на първо място концепцията за общата съдба на човечеството и съответно провежда политиката не просто за взаимноизгодно сътрудничество, но за взаимноизгодно развитие, т. е. такова сътрудничество, което тласка напред развитието на всеки участник. Това е подходът, с който Пекин противостои на водените срещу него действия за сдържане на КНР. Ето например СиДзинпин посрещна Йелън, след това проведе разговор с бившия тайвански президент, който е от Гоминдана. Така Пекин се старае по максимален начин да снижи напрежението в международните отношения. Известен е и натискът на ЗападаКитай да прекрати отношенията си с Русия. Но Китай на официално равнище категорично потвърждава, че това няма да се случи.
– Постковидното възстановяване на китайската икономика и данните за високия икономически ръст за първото тримесечие на тази година показват, че ролята на Китай за глобалното икономическо възстановяване в света все повече се засилва. Може ли да се каже, че КНР става мощен мотор на световната икономика?
– Точно така, може да кажем, че в следковидния период именно китайската икономика е локомотивът на глобалното развитие. Както със своите покупки, така и със своите продажби. За всичко това тя се нуждае на първо място от суровини. Китай купува суровини, но и е на първо място по едни много важни суровини – редкоземните метали. 60 процента от тези метали в света са доставяни от Китай. Те се използват във всичко – за производството на самолети, във военната промишленост, в производството на леки автомобили, в здравеопазването и в други области на производството.
САЩ бяха тръгнали да прилагат към КНР политиката на „декаплинг“, т. е. на скъсване на икономическите връзки с Китай. Това обаче практически е невъзможно. САЩ купуват от Китай много неща, включително и стоки за широко потребление, като телевизори, перални, всякакви стоки за бита и т. н. Ако САЩ започнат да се отказват от закупуване на тези стоки от КНР, цените им така ще скочат, че американското население трудно ще се справи с такова повишение.
Китай и САЩ са икономически свързани като скачени съдове. Затова сега САЩ се ориентират към политиката на дирискинг, т. е. намаляване на рисковете в икономическите отношения с Китай в области, които имат връзка главно с националната сигурност. С други думи, американският натиск върху Китай продължава под други форми, но Китай добре се защитава не толкова с контрасанкции, но с политика на вътрешно усъвършенстване и развитие.
Любомир МИХАЙЛОВ
