Китай по пътя към осъществяване на високотехнологичен пробив

Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов

В отговор на експортните ограничения на САЩ Китай удвоява усилията си за намиране на вътрешни решения. Пекин признава критичната роля на микрочиповете за своето бъдеще. Смята се, че още през 2018 г., когато президентът Тръмп налага забрани по отношение на „Хуауей“ и ZTE, в КНР предприемат определени стъпки, описващи най-уязвимите технологични „задушаващи точки“ (кит. ез.卡脖子(Qiǎbózi), англ. ез. Chokepoint). „Задушаващи точки“ са тези технологии, в които Китай е критично зависим от доставчици от САЩ, Япония и Европа, както и за които производството на китайски заместители е изключително трудно.

Следва да се подчертае, че глобалната верига на производство на микрочипове е изключително сложна. Някои компании са по-универсални, а други са тясно специализирани. Но нито една компания – всъщност нито една страна – в момента не е в състояние да изпълнява всички роли в производствената веригата за всички видове полупроводници, необходими за една съвременна икономика. Водещите продавачи на чипове рутинно имат десетки хиляди доставчици, разпространени в световен мащаб, а някои доставчици са единствените компании в света, които притежават своите технологични възможности при необходимата производителност и надеждност.

Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CenterforStrategicand International Studies), разположен в САЩ и обявяващ се за независима изследователска организация, в дадените условия, зададени от санкционната политика не само на САЩ, но и на „Колективния Запад“ като цяло,

основната стратегия на Китай e постигане на високо равнище на самодостатъчност в полупроводниците от съображения за национална сигурност. В рамките на тази стратегия Китай преследва четири стратегически цели:

• Ограничаване възможностите Китай да бъде подложен на външен икономически натиск;

• Възпиране на бъдещ икономически натиск на САЩ и съюзниците на Щатите – Нидерландия, Япония, Южна Корея и Тайван, в производството на микрочипове и оборудване за същото;

• Увеличаване на зависимостта на международния пазар от Китай;

• Получаване на икономически ползи за сигурността от развитието на Изкуствения интелект.

Пак според Центърът за стратегически и международни изследвания, Китай се фокусира върху пет тактики за постигане на тези цели, а именно:

1. Избягване на новия контрол, наложен от САЩ и другите страни на „колективния Запад“, и продължаване търсенето на достъп до чужди технологии;

2. Стремеж да се разделят Съединените щати от техните съюзници;

3. Придобиване на чужди технологии чрез индустриален шпионаж и набиране на чужди таланти;

4. Натиск върху китайските фирми да купуват китайски продукти и да елиминират американските и другите западни доставчици;

5. Налагане на обратни санкции и ограничения срещу Съединените щати и техните съюзници.

Несъмнено КНР прилага някои от тези тактики, в които го „обвиняват“ от Центъра за стратегически и международни изследвания. Те са отговор на двата типа политики, прилагани от Вашингтон, а именно:

• Политиката на „de-coupling“, т. е. „отделяне“ като процес, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през десетилетията, да бъде съкратена както в търговската, така и в технологичната сфера;

• По-късно провеждането на политиката на “derisking” – ограничаване на риска и избягвайки крайни действия като „разединяването”, което удря по самите Щати. Вместо това концентриране на усилията по контрола, ограниченията и санкциите само върху високотехнологичния сектор, който Президентската администрация на Байдън смята за изключително важен от гледна точка на националната сигурност на САЩ.

Така например по решение на Министерството на търговията и Главната митническа администрация на КНР от 1 август 2023 г. се въвежда контрол върху износа на германий и галий. Следва да се има предвид, че производството на захранващи чипове, светодиоди, радиочестотни усилватели и други е невъзможно без галиевнитрид (GaN) и галиеварсенид (GaAs).

Но истинските усилия на КНР са насочени другаде. Президентът СиДзинпин заявява, че „Що се отнася до индустрията, някои критични, основни технологии са под контрола на други. Ние разчитаме на внос за някои критични устройства… Трябва да се втурнем напред с технологии, които могат да направят бързи пробиви и бързо да разрешат проблемите. Що се отнася до стратегическите технологии, които изискват дълго време за успех, те трябва да бъдат внедрени предсрочно… Китай е изправен пред много технологични проблеми, свързани с „задушаване“.

Националният фонд за индустрията на интегралните схеми (обикновено наричан „Големият фонд“ на Китай), който централното правителство на Китай стартира през 2014 г., е подновен през 2019 г. с допълнителни 35 милиарда долара. В подкрепата на полупроводниковата промишленост са включени и провинциалните правителства. Местните власти в Китай създават допълнително 15 инвестиционни фонда за полупроводници на стойност 25 милиарда долара. Китай също увеличава своята „кошница“ от други инструменти за подкрепа на индустрията, включително държавни субсидии, данъчни облекчения, капиталови инвестиции и нисколихвени заеми. Според някои анализатори сумата на тези преки и непреки субсидии през 2021 г. достига стойност над 50 милиарда долара.

Продължение в следващия брой