Китай ще играе все по-голяма роля на световната политическа сцена
Китайците изпитват много голямо уважение към българите и китайските политици никога не пропускат да споменат факта, че сме втората държава, признала КНР, изтъква в интервю за в. „Китай днес“ журналистиката Таня Глухчева. Тя неотдавна участва в състоялия се в Чунцин годишен форум за журналисти на глобалната инициатива „Един пояс, един път“.
На форума Китай отново засвидетелства уважението към България, като удостои Съюза на българските журналисти, представен от председателката Снежана Тодорова, с почетен плакет за дългогодишно сътрудничество, заедно с още 14 държави. А Таня Глухчева бе избрана с колеги от Аржентина, Египет и китайски журналисти международници да бъдат „медийни посланици“ на инициативата „Един пояс, един път“.
– Г-жо Глухчева, Вие се завърнахте неотдавна от Чунцин, където бяхте по повод годишния журналистически Форум на глобалната инициатива на „Един пояс, един път“, която навършва 11 години от стартирането й от Китай. Какви са впечатленията и изводите Ви от тазгодишния форум?
– Тази година форумът „Един пояс, един път“ за журналисти бе проведен за пръв път извън столицата Пекин. Събитието беше в най-големия град в Китай – Чунцин (населението му заедно с това на прилежащите му предградия е 34 милиона души). Организаторите ни довериха, че и други големи градове са изявили желание да бъдат домакин на този форум догодина.
Инициативата „Един пояс, един път“, започнала като мечта на президента Си Дзинпин, вече 11 години променя живота към по-добро на милиони хора по света. Над 150 държави и международни организации са се включили. Западът, разбира се, е скептичен. Трудно му е да повярва, че някой е способен да помогне, без да иска нещо в замяна. А причината за безвъзмездната помощ е съвсем логична: според Си Дзинпин всички живеем в едно глобално село и е съвсем нормално да си помагаме, за да направим общия ни дом по-добро място за живеене.
Изводите ми от тазгодишния форум са, че все повече страни от различни континенти ще се включат в инициативата, още повече че видяхме различни презентации с постигнатото до момента – в Афганистан, Сърбия и други страни.
Много приятна изненада беше, че се създават нови длъжности, за да може да се чуе гласът на повече хора. Лично аз съм горда, че бях избрана с колеги от Аржентина и Египет и китайски журналисти международници да бъдем „медийни посланици“. Този „пост“ е въведен тази година и ние имаме честта да сме първите, но също и отговорната задача да проправим път за „наследниците“ ни.
В Китай също така засвидетелстват уважението и благодарността си към вече установените връзки. Друго признание за България е, че СБЖ, представен от председателя Снежана Тодорова, бе удостоен с почетен плакет с още 14 държави за дългогодишно сътрудничество.
– През септември Китай бе в навечерието на отбелязването на 75-ата годишнина от създаването на Китайската народна република. Каква роля според Вас играе все по-голямото отваряне към света на голямата азиатска страна, която е втора икономическа сила в света, за постигнатите от КНР всестранни успехи в икономическата, научно-техническата, социалната и други области? Бихте ли споделили някои от Вашите лични впечатления за този процес.
– Китай ще играе все по-голяма роля на световната политическа сцена. Западът е наясно с това и засега все още „играе“ предпазливо, нахвърляйки се главно срещу Русия. Но страхът на Европа и САЩ идва основно от това, че вече са се изчерпали. Няма какво ново и полезно да предложат на света. Докато, както правилно отбелязахте, Поднебесната империя има успехи в безброй области. И съвсем скоро от втора икономическа сила ще стане първа. Причините за това са няколко, но основните са, че Китай се отваря към света, гледа, наблюдава и слуша какво се случва. Интересува се от опита на другите, докато западните държави са се капсулирали, подхождат с предразсъдъци и сами си поставят бариери, заслепени от високомерието си и заблудата, че са „най-великите“.
При последното ми посещение в Китай ни заведоха в село, специализирано в производството на алкохол. Местна журналистка предварително се беше подготвила с въпроси за нашата Розова долина и продуктите, които се произвеждат от розовото ни масло. Разпитваше ме какви са практиките ни, какви съвети можем да им дадем, за да привличат повече туристи на това място и т. н. Докато при нас – какво се случва? Всичко си знаем, не се нуждаем от акъл, а ако някой случайно реши да предложи нещо, обикновено му се казва: „Като си недоволен, отиди на друго място“.
– „Един пояс, един път“ е една от най-впечатляващите изяви на китайското отваряне. В тази глобална инициатива участват над 150 държави и около 30 международни организации. Обикновено, когато се говори за инициативата, се акцентира на икономическите връзки между участващите. Но бихте ли разказали нещо за културното сътрудничество, за човешките контакти и ролята им във връзките на Китай със света и държавите от „Един пояс, един път“?
– За мен най-важното нещо са човешките контакти и установяването на културните връзки, които прерастват в икономически. На журналистическия форум например, бяхме стотина участници от 50 държави. Организаторите ни бяха разделили в 4 групи и имахме възможност да обсъждаме проблемите си, да се учим един от друг, а последните два дни различните групи обменяхме опит. Накрая всички бяхме единодушни колко полезна е тази практика и как точно в Китай, обявен от Запада за „диктатура“, се оказва най-демократичния терен, където спокойно можем да се изкажем, без да ни грози затвор или уволнение.
– За отвореността на една държава показател е и броят на чуждестранните туристи. Какво сочи този показател за Китай след постковидния период? Каква е статистиката за развитието на китайския туризъм тази година? Посещенията на българи в Китай и на китайци в България увеличават ли се?
– Имам възможността да сравнявам в рамките на една календарна година как се е променил пътникопотокът. Миналата година, в края на февруари, страната тъкмо се отваряше към света след строгата КОВИД политика. В онзи момент дори в Пекин много местни гледаха изненадано чужденците. Година по-късно – това е една от най-обичайните гледки. От много познати знам, че в различни туристически агенции у нас местата за екскурзиите до Китай са изчерпани за месеци наред. Много бизнесмени имат сътрудници в азиатската държава. Различните културни и работни обмени също допринасят за много пътувания – отиде ли човек веднъж в Китай, му се иска отново и отново да го посети. Достатъчно е само да видим опашките за китайски визи.
Проблем обаче остава привличането на китайски туристи, защото не умеем да се рекламираме. Но колкото повече българи имат възможността да отидат и говорят хубави неща за родината ни, толкова повече хора ще привлечем. Иска ми се китайците да идват заради самата България, а не защото е „в пакет“ с друга страна.
– България е втората държава, която призна създаването на КНР. Но всъщност, както показват фактите, тя е първата. По времето на социализма обаче не е било политически коректно да сме първи, защото първото място се е отреждало за Съветския съюз. Това бе посочено неотдавна и на състоялата се в София българо-китайска конференция по повод Третия пленум на 20-ия ЦК на ККП, на която се обсъждаха новите възможности за разширяване на българо-китайските връзки на фона на задълбочаването в духа на пленума реформи и развитието на социалистическата модернизация на Китай. Китайците особено ценят този исторически факт. Възползва ли се обаче пълноценно нашата страна от възможностите, които ни предлага приятелският Китай, който все повече се отваря пред света?
– Китайците изпитват много голямо уважение към нас. Същото го забелязвам и сред нашите сънародници – много ценят китайската култура и постижения. Проблемите идват на политическо ниво. Докато китайските политици никога не пропускат да споменат факта, че сме втората държава, признала КНР, то родните ни политици, независимо дали са част от редовно или служебно правителство, се чувстват „длъжни“ да следват „евро-атлантическата ориентация“ на страната ни. Като коне с капаци, напълно безропотно и безволево се подчиняват на ЕС и САЩ. От това те (политиците) вероятно имат някаква изгода, докато ние, обикновените хора, само губим. Макар от 9 години България да е част от „Един пояс, един път“, какво е постигнато? Нима имаме магистрали като в Сърбия и Черна гора? Нима имаме жп линии като в Сърбия и Унгария? Нищо. Защото политиците ни възлагат проекти на западни инвеститори, от които се облагодетелстват с пари. Докато китайците не приемат корупцията и ако не видят взаимно желание за сътрудничество – си отиват. Добре че са културните, научните и работните обмени, за да се поддържат и задълбочават двустранните отношения. Така има надежда, че ще се появят политици, които ще мислят повече за развитието и доброто на страната ни, а не какво смятат Брюксел и Вашингтон.
Интервюто взе Любомир МИХАЙЛОВ
