Книгата „Китай през погледа на българите” е преведена на китайски език

Доц. д-р Соня АЛЕКСИЕВА е съучредител и член на УС на Асоциацията за реклама и комуникации в туризма (АРКТ). Има над 25-годишен преподавателски    опит в Нов български университет, СУ „Св. Кл. Охридски“, УНСС и др. Интересна е дългогодишната й кариера като PR експерт, с тясна специализация – PR на културния туризъм. Автор е на над десет книги и стотици публикации в областта на туризма, културно-историческото наследство, PR и бизнес комуникациите и др. Дългогодишни са членствата й в: Международната асоциация по пъблик рилейшънс (IPRA); Международната организация на журналистите и писателите по туриз- ма (FIJET); Българската асоциация по маркетинг (БАМ); УС на Асоциацията на имиджмейкърите и специалистите по връзки с обществеността „Имагинес”; УС на ABUJET и др.

До днес е съставител, редактор, автор или консултант на книгите и сборниците: „Китай през погледа на българските приятели“ (2006), „Справочник за Олимпийските игри Пекин“ (2008), „Китай – традиции и съвременност“ (2009), „България – Китай. Културен туризъм“ (2009), „Китай безкрай“ (2010). Триезичната й книга с две издания „България – Китай. Културен туризъм“ (на български, китайски и английски) има три международни награди и е притежание на Конгресната библиотека на САЩ. През последните 20 години е публикувала десетки научни статии и журналистически публикации за културно-историческото наследство и културния туризъм на Китай.

– Може би трябва да започнем интервюто с новината, че пред отпечатване на китайски език от издателство New Star Press, Beijing, е поредната Ви книга „Китай през погледа на българите“ (2022).

– Да, книгата вече е преведена и много се радвам, че имената на 25-те участници в нея и техните успехи, образование, бизнес и спомени, свързани с тази страна, ще станат известни и на китайските читатели. Не съм очаквала, когато започвах с писането на „Китай през погледа на българите“, че тя ще предизвика толкова голям интерес и сред колегите в Пекин на „Български Бестселър“ – издателството, с което подготвихме отпечатването на книгата у нас.

– Големият интерес към книгата пролича още при официалната й премиера в препълнената с гости зала на Китайския културен център в София през септември 2022 г. Там тя получи високи оценки от предишния китайски посланик Н. Пр. Дун Сяодзюн – автор на предговора, от вицепрезидента на България Илияна Йотова, от тогавашния заместник-министър на туризма проф. Мариела Модева и др. На какво се дължи този интерес, който предизвика появата на над 50 публикации и информации в София и страната?

– В предговора си посланик Дун Сяодзюн формулира много точно едната причина за това. Книгата сякаш е естествено продължение на изданието, което подготвихме с г-н Ма Шицюен (Ma Shiquan) и негови колеги от китайското посолство през 2006 г. Това беше книгата „Китай през погледа на българските приятели“ (изд. „Христо Ботев“), в която събрахме авторски текстове на много български учени, интелектуалци и журналисти, работили в страната или пътували във времето преди 2006 г. до Китай. Бях поканена за главен консултант на книгата, за която тогава търсехме българи с интересни преживявания и уникални спомени, които обогатиха палитрата на познанията за китайската икономика, история, култура и природа. Много коментирахме тогава с големия приятел на България г-н Ма Шицюен, че дори когато представяха едни и същи градове или маршрути, компании или музеи, авторите допълваха през призмата на професионалните и личните си впечатления необятния свят на Китай със своя различен авторски почерк…

Г-н Ма Шицюен вече не е между нас, но този млад приятел на България ни подари идеята и реализацията на една книга, която надгради с магията на думите и познанията, и комуникацията, и приятелството между нашите две страни. А втората причина за силния интерес към „Китай през погледа на българите“ навярно се крие в „мозъчната атака“ при продължителните ни усилия, които заедно с културните и бизнес експерти от посолството вложихме в избора на тези 25 личности с различни професии, образование и свързаност с Китай. Всъщност с книгата, 16 години по-късно, продължихме с представянето на промените след 2006 г. и до днес, с динамиката на отношенията и приятелството между двете страни.

– Да, наистина толкова са разнородни събеседниците Ви. Подготвили сте за интервютата с тях над 300 въпроса, а отговорите им надхвърлят 400-те страници на книгата. Какво ги свързва, по какво си приличат мненията и впечатленията от Китай на тези интересни личности, с които сте разговаряли?

– Като подготовка и логистика този издателски проект беше интелектуално, комуникационно и информационно предизвикателство. Бяха осигурени над 280 снимки, включително архивни, от участниците. Използвани бяха над 500 източника, включително интернет ресурси. И аз като автор, и интервюираните в книгата представяме известни имена от китайската история и култура от древността и до днес, разказваме за над 100 исторически и културни забележителности и туристически обекти в Китай, включително от Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. „Пътуваме“ заедно до десетки градове, компании, атракции и музеи. С този издателски проект доказвам как ги свързват именно постиженията им в културата и изкуството, в икономиката и бизнеса, в политиката и науката, в предприемачеството, туризма и спорта…

– Кое е общото в интересните разговори с тези 25-има българи в книгата, които обединявате с живота им, пътуванията и успехите им в Китай?

– Това са резултатите от образованието, обучението, работата, пътуването им и други факти и изводи, свързани с Китай. Хронологията на техните постижения, успехи и професионално усъвършенстване следва житейския им път – по това си приличат. А географията на предсказуемите и непредсказуемите им маршрути в необятната китайска страна във времето и пространството различава очакванията и впечатленията им. Много от тях са известни в публичното пространство личности: творци, изследователи, мениджъри, експерти, издатели, преводачи, преподаватели, хора с невероятни професионални биографии и житейски съдби, които ги свързват с Китай.

– Вече споменахте за времето, когато е написана книгата – имало е и „технологични“ трудности по време на епидемията от COVID-19. Когато сте подготвяли интервютата, без да можете да се срещнете с тези личности, много от тях не сте познавали. Кои са неизвестните факти за тази книга?

– Планирана и подготвена в началото на 2020 г., нейната реализация започна в необичайна комуникационна ситуация след обявяването на мерките и действията по време на извънредното положение от 13 март 2020 г. Не знаех, че „запознанствата“ с повечето от участниците, подготовката на въпросите и 25-те интервюта, ще са само през zoom, skype, viber или с мобилен телефон. Може да се каже, че това е първата българска книга изцяло с онлайн интервюта, направени по време на извънредното положение в условията на COVID-19. Тя съдържа интересни и любопитни професионални и човешки истории на хора, чиито посещения и пътувания в Китай променят живота им. Познавах лично няколко от тях, с останалите се запознахме вече „на живо“ чак на премиерата на книгата след пандемията.

– Бихте ли споменали имената на личностите, с които заедно написахте тази необикновена книга?

– Да, разбира се: д-р Ангел Орбецов, Ани Пешева, доц. Антонина Хабова, Асен Аврамов, доц. Асен Терзиев, проф. Атанас Благов, Влад Гицоайка, проф. Георги Арнаудов, Десислава Николова, Димитър Бойчев, д-р Евелина Хайн, д-р Елена Благова, Златка Михова, Иван Иванов, Иванка Георгиева, Иво Димитров, Ли Дзяи, Мариана Пенчева, д-р Мария Ганева, Мария Неделчева, Мира Янишевская, Наталия Дичева, Румяна Нейкова, д-р Юлиян Стоянов, д-р Юлияна Томова.

– Вие сте посещавали много пъти Китай, което е засилило интереса Ви към страната и е стимулирало появата на книгите Ви за Китай. Какво Ви е впечатлявало най-много в различните по време и поводи посещения?

– Първото ми посещение там беше преди 20 г. и до днес вече десет пъти съм пътувала до Китай, освен като журналист и PR експерт по туризъм, така и по лични поводи. Всеки път бяха факт големите промени в страната – от иновациите и технологиите до архитектурата и музеите. Винаги исках да науча нови неща в областта на моите научни и изследователски интереси – историческо наследство, културен туризъм и събитиен мениджмънт. С това са свързани и бъдещите ми планове за следващите публикации, свързани с Китай: как България да развива успешно устойчив туризъм, как да промотира по-динамично и по-атрактивно своето културно наследство, как да инвестира в печеливш културен туризъм…

– При всяко представяне на книгата, при всяко интервю с Вас за нея, какво е най-важното, което споделяте?

– Най-важното? Разбира се, това че нашият успешен издателски проект е резултат от работата на екипа, който г-н Гуан Син, съветник по културните въпроси в посолството, менажира с много професионализъм и компетентност в трудното време на пандемията. В този изключителен екип работихме заедно с нашия редактор и преводач д-р Евелина Хайн, с колегите от издателство „Български Бестселър“ с директор Юлиана Томова и професионалисти от ранга на Мария Бакоева, дизайнер, и Ралица Дукадинова, коректор.

Интервюто взе: Любомир Михайлов