Кое е истински консервативно и кое е истински прогресивно?

Един от най-неразбраните аспекти на днешното ни развитие е разбирането за прогрес, за модерност и разбирането за консерватизъм, за ретроградност. 

Голяма част от днешните млади българи смятат себе си за прогресивни, модерни и напредничави, понеже сляпо вярват в глобализацията, евроатлантическите ценности, “свободата”, свободния пазар, либералната демокрация, капитализма, социалния дарвинизъм, индивидуализма и “вечността” на англосаксонския модел за устройство на света.Някои от тях дори са готови да премахнат кирилицата и и днес говорят на някакъв смешен българо -английски микс. Същите смятат за ретрогради и консерватори всички, които не вярват в  тяхната “фатална неизбежност” – тези, които приемат сегашното устройство на света за неправилно, временно и подлежащо на промени, хората, които вярват, че трябва светът да стане многополюсен и съставен от силни национални държави, вярват в понятия като родина, род, вяра, народ, справедливост, взаимопомощ, семейство (между мъж и жена) с деца, човеколюбие, социална справедливост, колективизъм…

Тези различни разбирания за държавата, света и персоналното битие определят и грандиозното съвременно разделение във всички западни общества, включително и у нас. Те са и причината за очевадното противопоставяне между хората, изповядващи едното или другото – противопоставяне, достигащо драматични нива. Нека сега погледнем на проблема от друга гледна точка! Винаги ретроградни и консервативни са били тези, които защитават статуквото, а прогресивни – тези, които постоянно търсят промяна към по-добро. В цялата история на човечеството примерите за сблъсъци между консерватори (защитници на статуквото) и прогресисти (борещи се за промяна към някакво “по-добро”) са се повтаряли стотици пъти. Това е основната причина за бунтове, войни, революции и смени на едно обществено устройство с друго.Кои са действително прогресивни и кои – консервативни? Разбирането на тези понятия може да обясни и разделението и противопоставянето. Споменатата част от младите българи трябва да осъзнае, че в защитата на днешното статукво няма нищо прогресивно. Напротив – тяхното си е чист консерватизъм и ретроградност. Те вярват, че защитават някакъв прогрес, защото това постоянно им “намила” глобалистката пропаганда, обаче всъщност са консерватори, а на глобалистите просто им е изгодно да се изкарват прогресивни. Всички тези, които вярват, че светът задължително ще бъде едно голямо отворено общество, че Давос, НАТО, ЕС, МВФ, СБ и т.н. са глобалните структури, които трябва вечно да управляват света, че няма алтернатива на либералната монополистична икономика, глобалния капитализъм с неолиберални нюанси, индивидуалната свобода, липсата на нации, раси, полове, вяра в Бог и т.н. всъщност са най-обикновени консерви, ретрогради, искащи да живеят в миналото. Нито едно от споменатите не е част от прогреса и напредъка по простата причина, че това е официалното статукво в целия запад не от вчера. И краят му, по вечните закони на диалектиката, е много близо. Тоест – тези хора са консерви и ретрогради по същата логика, по която бяха консерви и ретрогради комунистите, които в 1981 (примерно) изповядваха пролетарска диктатура, общонародна собственост върху средствата за производство, светло комунистическо бъдеще и т.н. Такова беше статуквото тогава и по тази причина същите в 1986 вече бяха видими консерви и ретрогради. Тогава да си прогресивен и напредничав вече означаваше да говориш за перестройка и демокрация, за това, че на запад са се справили по- добре с хода на историята, че частната собственост е по-правилна от държавната и т.н.Разбирате ли? Тъй като историята е нещо като спирала, сега се връщаме (условно) към времена, в които прогресивното от 1986 вече е станало ретроградно и консервативно, а светът върви към поредни големи промени.По същата логика не придворните на Луй XVI са били модерни прогресисти, а тези, които по-късно направиха френската революция; Не Брут и Касий са прогресивни, защото убиват Цезар, за да спасят римската република, а Октавиан и Марк Антоний, които разбират, че републиката вече е изживяла времето си и по-доброто за Рим е да стане монархия. Затова хората (слагам към тях и моя скромност), които днес самоопределилите се като прогресисти наричат консерватори („комунисти“, „фашисти“, „путинисти“, „патрЕоти“, „сеУяни“…) всъщност са истински прогресивни, хора на бъдещето, на промените, а не на статуквото и миналото. 

А днешните младежи, които смятат себе си за прогресивни не са нищо повече от комунисти в 1986, републиканци преди триумфа на Цезар или придворни на Луй XVI. Абсолютно по същата логика днешните хулители на Тръмп и защитници на Европейския съюз не са никакви прогресисти, а консерви, защитаващи съществуващото статукво. Понеже нито демократите в САЩ, нито ЕС в сегашния му вид НЕ водят Америка и Европа към нещо ново и по-добро, затова и има истински прогресисти (сред които, както вече споменах и аз), които се молят за Тръмп и искат ако не разпадане на ЕС, то поне тотална промяна в политиките му. Добре е поне част от младите да го разберат и да заемат мястото си като борци за промени и истински прогресисти. Защото те трябва да точно там. Историята ни го е показвала стотици пъти.