„Който има наука, не изпадва никога“ – с един от съветите на д-р Петър Берон вицепрезидентът откри в Барселона събития, посветени на 200-годишнината на „Рибния буквар“
„Рибният буквар“ на д-р Петър Берон е един от скъпоценните камъни, които блестят в българската история, едно от събитията, които ни съхраниха през вековете и благодарение на тях съществуваме като народ и нация. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в Барселона на откриването на събития, посветени на 200-годишнината на „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон – кръгла маса и изложба „Непознатият „Рибен буквар“. Събитията са организирани от Университета по библиотекознание и информационни технологии, с подкрепата на Министерство на културата, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, генералното консулство на България в Барселона и Асоциацията на българите в Барселона „Св. Георги“. Кралският артистичен кръг в Барселона е домакин на проявите. Сред изтъкнатите творци, носители на най-високото отличие на Кралския артистичен кръг, е българският скулптор Вежди Рашидов.
„Който има наука, не изпадва никога“ – с един от съветите в „Рибния буквар“ вицепрезидентът поздрави участниците и присъстващите на събитията. „В тези думи има истина, мъдрост и светлина. Единственият път, който ни води напред, е пътят на знанието. Българският народ е роден от буквите, от книжнината, от познанието, духовността и културата. Две тежки робства изтриваха за дълго България от картата на света. И тогава българите кътаха не злато и друго имане, за тях скъпоценност бяха книгите и знанието, затворено между кориците им. Знаеха силата на просветата и културата“, подчерта Илияна Йотова.
В словото си вицепрезидентът изтъкна многообразието на труда на д-р Петър Берон и огромния принос на „Рибния буквар“ за българското образование и българската култура още в годините преди Освобождението и тласъка, който дава за тяхното развитие в рамките на европейската култура. „Да бъдеш първи, да поставиш основите, да начертаеш пътя не само за своите съвременници, а и за идните поколения – колко прозорливост, сила, амбиция и широк светоглед са необходими! Някой ще каже, че такава смелост е присъща на младостта. Вярно е, но не е достатъчно за това на 25 години да се превърнеш в човек, който прави революция, защото е убеден, че образованите хора строят не само своето бъдеще, но и бъдещето на България“, посочи Илияна Йотова. Тя подчерта, че издаването на първия български светски буквар поставя началото на новобългарската просвета, въвежда нов метод на обучение, прави прехода от духовните текстове в книгите към светското познание. „Рибният буквар“ е една от най-значимите книги на Българското възраждане – епохата, която предначерта пробуждането на един народ и възкръсването на една държава“, заяви вицепрезидентът.
Илияна Йотова подчерта, че светлият пример на д-р Петър Берон вдъхновява и днес за искрено родолюбие, а не патриотарство, за отдаденост на другите, за желание да развиваш не само себе си, но и другите.
„Д-р Петър Берон е един от българските будители, благодарение на които България разпростря своето културно влияние в цяла Европа. Думата будител много трудно се превежда на друг език, защото събира в себе си и просвещение, и образование, и патриотизъм, и посветеност на изконните човешки добродетели“, посочи вицепрезидентът.
„Благодаря, че споделяте с нас българската многовековна и богата култура“, заяви от своя страна президентът на Кралския артистичен кръг Жозеп Феликс Бенц и подчерта интензивните културни контакти между Испания и България. „Новата дума будител, която научих от вицепрезидента Йотова, е толкова необходима днес и всички трябва да я приемем за своя, за да подобрим днешния свят“, посочи Бенц. Вицепрезидентът подари на президента на Кралския артистичен кръг реплика фиала с изображение на ритон от Панагюрското съкровище. Жозеп Феликс Бенц покани Илияна Йотова да остави послание в над 100-годишната почетна книга на Кралския артистичен кръг, в която своите подписи са оставили редица испански крале и прочути хора на изкуството. „За мен е чест, че на една от най-важните дати в българската история в Барселона говорихме за древната българска култура и духовност и тяхното влияние в Европа и в света“, написа вицепрезидентът.
„Всички днес сме единни в убедеността в силата на образованието и културата, на паметта, от която черпим сили, самочувствие и вдъхновение. Сили и вдъхновение черпим и от паметния 6 септември 1885 г. Денят на Съединението на България е урок по достойнство, сила и мъдрост. 6 септември 1885 г. е силният пример в българската история за единение в мисли, чувства и дела. Тази дата живее в сърцето на всеки българин в България и чужбина. Духът на Съединението е в желанието ни да бъдем заедно, да правим още по-здрава стоманената нишка на българската памет, която ни свързва, заедно да градим България. С тези думи вицепрезидентът поздрави присъстващите по случай Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. По-късно Илияна Йотова ще отбележи празника заедно с българската общност.
