Кой сее раздори в Г-20 и кой търси сътрудничество и солидарност?

Лидерите на най-големите двадесет икономики в света се събраха в индийската столица Ню Делхи за традиционната среща на Г-20, която обаче този път е белязана от неспокойна геополитическа среда и опити за разделение, насочени особено срещу страните от т. нар. Трети свят. Руско-украинската война, глобалното икономическо възстановяване, хранителните кризи и разбира се, климатичните промени са сериозни теми за дебати.

Една положителна точка е фактът, че Африканският съюз се превръща в постоянен член на Г-20, с което присъствието на т. нар. Трети свят се разширява и балансът на мнения, подходи и позиции се разширява в организацията. Особени усилия за това фактическо разширяване на Г-20 до Г-21 е положила Китайската народна република. Говорителката на китайското МВнР Мао Нин заяви например, че “Китай е първата страна, която изрично изказа подкрепата си за членството на Африканския съюз в Г-20”.

По-късно китайската позиция получи единодушна подкрепа от световните икономики и днес членството на Африканския съюз, редом впрочем до Европейския съюз, в Г-20 е факт.

За съжаление, по много теми няма никакво единство и разбирателство между най-големите световни икономики. И това е продукт на конкретните политики на някои сили, които се опитват да сеят раздори и да вбиват клин в Г-20 и други международни формати, за да се възползват от това при нереалистичните си стремежи за хегемония.

Но виждаме, че покрай Г-20 има и друга тенденция, която е много по-положителна. Китайският премиер Ли Цян призова страните от формата да се придържат към принципите на солидарност и сътрудничество, както и да засилят координацията на макроикономическите политики, за да дадат импулс за икономически растеж и възстановяване.

Ли Цян, в духа на идеята на президента Си Дзинпин за “общност на споделена съдба”, заяви, че съдбата на човечеството е взаимосвързана и всички страни трябва да се уважават една друга, да търсят това, което ги обединява, оставяйки на заден план различията. И разбира се, според китайския премиер страните трябва да живеят в мир заедно. От гледна точка на Пекин, на фона на глобалните предизвикателства нито една страна не може да просперира и да се развива сама – само единство и солидарност могат да водят човечеството по правилния път, както заяви каза Ли Цян.

Китайският премиер призова страните от Г-20 да се придържат към първоначалните стремежи и към единството, да поддържат отговорностите си за мир и развитие. Този призив идва в подходящ момент, защото, както виждаме, мирът е застрашен не само в Източна Европа, но и дори на глобално ниво, а развитието се възпрепятства както от тежката икономическа ситуация след Ковид, така и от егоистични действия и аспирации на отделни страни, сред които едностранни санкции или например протекционистки мерки, ограничаващи икономическата свобода и сътрудничеството.

На теория Г-20 е създадена, за да се справя с глобалните икономически кризи, да дискутира и координира общи действия за разрешаването на онези проблеми, които засягат цялото човечество, както и да насърчава икономическото развитие. За съжаление обаче, консенсусът между държавите е все по-малък, има сериозни различия – особено след началото на войната в Украйна, както и заради опитите на Съединените щати да разделят света на “демокрации” и “автокрации”. Сериозен проблем е, че САЩ се опитват да “сдържат” Китай, да “наказват” Русия и по този начин притискат редица страни – членки на Г-20, да се откажат от своите икономически и национални интереси, в полза на политиката на “сдържането” и фактическата нова Студена война.

В резултат на тези реално подривни действия, многостранният механизъм за справяне с глобалните предизвикателства днес е изправен пред сериозен риск. Нещо повече, форматът Г-20, който създаваше една обща платформа за диалог и работа между т. нар. Трети свят (или по-правилно Глобален юг) и развитите западни икономики, днес въобще е заплашен от неефективност и дори фактически разпад именно заради гореописаните действия на Вашингтон.

Но все пак Г-20 остава ключова платформа за международно сътрудничество и адресиране на глобалните проблеми – икономическото възстановяване, глада в бедните африкански страни, климатичните промени, поддържането на мира и други. Все по-голяма е ролята на Китай, на африканските страни, на държави като Турция, които са съюзници на Запада, но провеждат суверенна политика и работят с Изтока и Юга, както и разбира се, на Индия. В този смисъл е факт, че Г-20 вече не се доминира от Запада и от западния дневен ред, което е позитивно развитие в посока на междудържавното равенство.

Това е нещо, което пречи на Съединените щати и по-точно на малка група от ястреби във Вашингтон, които си въобразяват, че могат да си възстановят контрола над глобалните механизми за управление и международни отношения, вбивайки клин между Глобалния юг, Европа, Русия, Китай и създавайки нова конкуренция между великите сили и нова Студена война.

Но за изненада на външнополитическия естаблишмънт на САЩ, Глобалният юг не играе повече тази игра. Така например общата лидерска декларация на Г-20 не осъди Русия за войната в Украйна, както искаха САЩ, а вместо това направи най-разумното и правилно нещо – призова за въздържане от употреба на сила и за мир. Реалността е, че Глобалният юг иска мир, още повече че мирът ще обезпечи безопасните доставки на зърно, храни и торове от Украйна и Руската федерация за африканските страни и не само, за които това е въпрос на живот и смърт.

Обратното, американският подход за осъждане на Русия нямаше да доведе до нищо позитивно. Напротив, както фактологията досега показва, подходът на някои ястреби във Вашингтон води до допълнителна ескалация на руско-украинския конфликт, вместо Москва и Киев да седнат на масата за преговори – нещо, което отдавна се говори от неутрални страни като Китай и не само.

Китайският премиер Ли Цян, изразяващ именно подхода за многостранно сътрудничество и адекватно глобално управление, заяви от своя страна, че Китай ще задълбочава реформите и ще разширява отварянето, за да насърчи висококачествено развитие и китайски модел на модернизация.

Освен това той увери другите лидери на срещата, че Китай вижда позитивни тенденции и изгледи за развитието си, което ще внесе нов импулс за глобалното икономическо възстановяване и устойчивото развитие. Това е естествено, тъй като говорим за най-голямата икономика по БВП ППП и втора по номинално БВП, която се движи от 1,4 милиарда граждани.

“Готови сме да протегнем ръце на всички страни, за да направим по-големи усилия и да допринесем повече за нашата обща Земя, общ дом и за общата съдба на човечеството”, заяви още Ли Цян, напълно в духа на идеята на Си Дзинпин за глобална общност на споделената съдба.

И понеже явно за Китай това не е просто реторика, страната показва, че независимо какви различия има със страни като Индия, Пекин е способен да работи на пълни обороти с Ню Делхи. Ето защо индийският представител Амбитаб Кант заяви, че Китай “има конструктивна роля на Г-20”. Това е гласът на самата Индия, който очевидно няма нищо общо със западната реторика за индийско-китайско противопоставяне, която явно има за цел да сее раздор между двете най-големи страни в Азия.

Индия и Китай, вместо да си пречат една на друга и да се ангажират в безсмислена студена война заради някои спорове, които имат помежду си, явно предпочитат да се фокусират на многостранната дипломация, качественото глобално управление и големите съвместни проекти, които трябва да доминират дипломатическия дискурс, вместо геополитическите конфликти. Това не означава, че спорните моменти между Ню Делхи и Пекин са решени – със сигурност отношенията между двете страни могат да се подобрят значително тепърва, но със сигурност Индия осъзнава, че трети страни се опитват да я използват като таран срещу Китай, което е пагубно за самите индийци.

Въпреки всички опити за разделение и нова Студена война, очевидно все още Г-20 може да преодолява конфликтите и да гарантира принципите на икономическата взаимосвързаност, интеграция и сигурност, както посочи и китайският премиер в Ню Делхи. Предстои да видим дали многостранната дипломация и сътрудничество ще надделеят, или светът все пак ще се раздели на блокове, от което човечеството само ще загуби….