Кристалина Георгиева и МВФ призоваха да не се подкрепят земеделците в Европа. Защо това е опасно

Първият път, когато чух призива на Кристалина Георгиева, президент на Международния валутен фонд, да не се подкрепят европейските земеделци, помислих, че е дезинформация на леви медии. Новината ми я сподели приятел, търговец на земеделска техника. Разрових се, оказа се, че думите ѝ са част от единствения отговор по единствения въпрос, посветен на земеделските протести в Европа, като част от интервю, което Георгиева дава на 1 февруари за 10 международни медии. Ок, беше вярно, но явно пропуснах да вложа необходимата чувствителност, че дори и беглото изказване на хора на подобна позиция, които са длъжни да си мерят думите и тренират именно това умение, трябва да се приема насериозно.

Седмица по-късно пресцентърът на МВФ за България разпространи есенция от интервюто плюс пълна стенограма. И каква беше изненадата ми, когато именно това бегло изказване беше изведено в заглавие и в първите абзаци на резюмето от цялото интервю. Забавата от седем дни от самото даване на интервюто до прессъобщението е минала в превод, сформиране на резюме, обратен превод на резюмето на английски, неговото одобряване във Вашингтон и в крайна сметка изпращане до медиите у нас.

Щом това е заглавието, значи точно това послание МВФ иска да изпрати до европейските правителства. Ето го в пълнота:  “Виждаме, че земеделските производители протестират. На човешко ниво, аз разбирам, че те са изправени пред повече трудности и не е лесно да вършат работата си. Но ако тези настроения продължават и ако това тласне правителствата в сложна позиция, в която те се окажат неспособни да направят необходимото за подсилване на икономиките, тогава може да дойде време, в което да съжаляват”, е коментирала тя и е добавила, че е разговаряла с политици от финансовите министерства и те осъзнават колко сложно е да бъде направена крачка назад отношение на вече дадена подкрепа. “Лесно е да бъде дадена, но е трудно да бъде оттеглена”, заявил управляващият директор на МВФ.

Общият призив на МВФ е правителствата по света да работят за възстановяване на фискалните буфери, изчерпани заради пандемията, натрупването на дълг, високите лихви и повишената цена на обслужването на дълга. Урокът, извлечен от дните, както и от войната в Украйна бил, че държавите със силни фундаменти устояват по-добре на шоковете. Затова и МВФ препоръчва правителствата да затварят пробойните в данъчните си системи и да оценяват качеството по на съществуващите публични разходи.
Как да дешифрираме думите на Георгиева?

Аграрният сектор е с най-малък принос към структурата  на европейската икономика, далеч зад услугите и индустрията. Очевидно е желанието той да бъде преструктуриран до нещо бутиково и удовлетворяващо нуждите от храна, която не може да издържи повече от седмица без да се съхранява в специални помещения. За всичко останало ще има внос, а който от местните издържи, ще произвежда скъпа продукция за високия клас клиенти, които могат да платят за въглеродния отпечатък на храната им.
Нещо като маргинализирането на въглищния сектор, който за 10 години под управлението на Маргарет Тачър се свива като работодател от 250 000 на едва 50 000 души, а от началото на този век две трети от все по-намаляващите потребности на Обединеното кралство от въглища с задоволяват от внос.
Проблемът на Международния валутен фонд е, че къса връзката между икономиката и хората. Самата икономика е наука, която опитва да обясни и предвиди рационалното поведение, когато човек си има работа с оскъдни ресурси. Затова тя интегрира в количествено измерими показатели както човешкия елемент, така и ресурсите. МВФ оценява добавената стойност на една или друга публична политика, чрез  така наречените фискални мултипликатори. Само че, когато извадят от уравнението човешкото обезверяване, деморализация, недоверие, както и отказа на индивида да допринася за групата както би направил ако някой да му каже, че трябва да промени живота, с който е свикнал от днес за утре. Така и най-прецизните методи за оценка на мултипликаторите се провалят.
След края на световната финансова криза и последвалите години на възстановяване, самият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар призна, че МВФ са сгрешили в оценяването на мултипликаторите и поради това с препоръките си МВФ е забавил възстановяването във втората му фаза – от края на 2010 година нататък. Това става, защото правителствата оттеглят стимулите си и предприемат консолидации, включително вдигайки данъци и свивайки разходи. В крайна сметка дискусията се пренася в посока, която няма общо с България, защото се фокусира върху силно задлъжнели страни.
Урокът е, че дори МВФ, могат да сгрешат, но те дори не взимат предвид примери като България, за да сгрешат и по наш адрес. Можах да се уверя лично, когато през 2012 в рамките на минута или две поговорих с Кристин Лагард, която оглавяваше  МВФ, а сега стои начело на Европейската централна банка. Всички анализи и прогнози маркират явления и поведения, различни от позицията на България към момента, в който се оповестяват. От началото на Световната финансова криза България е това, което статистиците наричат otlier – член на статистическата съвкупност, чието поведение е уникално и не може да се обясни с това на мнозинството.
Затова най-голямата грешка би била призивът на Кристалина Георгиева да се приеме буквално от Европейския съюз като цяло, но в още по-голяма степен от България в частност. Прилагането на един и същи модел навсякъде, което на запад наричат cross the board, е грешка по много причини. Първо, всяка държава си има специфики, второ, размерът на интервенциите зависи от самия земеделски сектор и неговата структура в отделните страни, трето думите на Кристалина Георгиева идват в същата седмица, в която Европейският съвет се договори за облекчаване на фискалните правила за дълг, дефицит и си позволи по-лек обратен път на консолидация към рамките на здравословните публични финанси, познати като маастрихтски критерии.
Преди две години, горе долу по това време френският президент Макрон и италианският премиер Марио Драги (бивш президент на ЕЦБ) в съвместно писмо, публикувано от Financial Times, призоваха за облекчаване на фискалните правила, по същество стартирайки кампания, чийто край наблюдаваме днес.
Задлъжнелите страни, тези с хроничните дефицити си намериха нови оправдания – войната в Украйна, зелената сделка, приспособяването към новата енергийна реалност. Дисциплинираният север също вече се задъхва, и протестите на земеделците го показват. Ако не ставаше дума за оскъдица на ресурсите дори в мощната Германия, фермерите ѝ нямаше да останат без субсидии за горивата. Разликата е, че едните си дават сметка колко е лошо цял живот да караш на заем, а другите продължават да държат обществата си за заложник и да насилват икономическата теория вярвайки, че може вечно да се живее на заем.
България обаче не спада към нито една от тези групи. Затварянето на света по време на Ковид пандемията показа необходимостта от някакво равнище на самодостатъчност. Показа също, че най-богатите и силните нямат никакъв срам да предреждат по-бедните и по-слабите, когато се стигне до придобиването на ваксини и новоразработени лекарства.
Докато България е малка, слаба и бедна, тя не може да си позволи стилът на живот на богатите и да си мисли, че може да внася всичко, от което лековато се е отказала. Отделно, България е в уникална фискална ситуация с държавен дълг само 22 % от брутния вътрешен продукт, но изостанало зеленчукопроизводство, овощарство, оранжерийно фермерство и животновъдство. Ниската задлъжнялост е може би най-значимият буфер след фискалния резерв (странно защо искаме да ги жертваме с влизането си в еврозоната), който обаче постоянно олеква. 
Климатичните промени ще позволят на страната ни да произвежда подобно на Гърция и Турция, но само ако може да осигури на масивите си нужната вода. Цялата инфраструктура, която е необходима за да се създадат ефективно зеленчукопроизводство и овощарство може да допринася към икономическия растеж и инвестициите в сектора, които безспорно ще подпомогнат фермерите, спокойно могат да се разглеждат като реформа.
Затова, по-внимателно с акъла, който ни дава МВФ, дори и да е изговорен от българката Кристалина Георгиева. По същия начин през есента на 2009 година, тя защитаваше и първия бюджет на Симеон Дянков – този за 2010 година, който дори според вътрешните анализи на Министерство на финансите беше прокризисен, но се придържаше към мантрата да се простираме според чергата си. И това във време на силноликвидни пазари и задлъжнялост на страната ни от едва 14% спрямо БВП.

Страхът да не стана досаден, няма да ме откаже да повтарям, че подобни действия в България удвоиха безработицата от 2009 до 2013 година и прогониха 350 хиляди души от трудовия пазар – щета, която не сме възстановили и до днес. Така че, пак, внимателно с акъла от МВФ.