Курск: юли-август 1943 – август 2024
В редакцията звънят много наши читатели, за да изразят подкрепата си за Русия, да се възмутят от отразяването на събитията от страна на българските медии, да споделят свои мисли по темата. Даваме думата на нашия редовен читател ст.н.с. д-р Сашо Димитров, който излага своите мисли за последните събития.
Най-значимият военен сблъсък в света през сегашното десетилетие на XXI век са военните действия между Руската Федерация и Украйна. За голяма част от световната общественост те възникнаха изненадващо. Проследявайки обаче отношенията между двете страни през предишните исторически периоди, ще видим, че те често са били съпровождани от националистически изяви на част от населението на Украйна. Проблемът се състои в обстоятелството, че на територията на Украйна до 1918 г. никога не е съществувала самостоятелна държавна структура. Територията на Украйна е била подвластна на кримския хан, полския крал и руския цар. Преобладаващото народонаселение на територията има славянски произход и е с руско самосъзнание. Териториите на запад от Днепър са били под австро-унгарско и полско владение. През 1654 г. запорожкото Вече (племенни славянски събрания в древна и средновековна Русия) взема решение Украйна да се присъедини към Руската империя. Октомврийската революция през 1918 г. дава възможност да се формира УССР като неразделна част от Съветския съюз.
През 1922 г. Западният фронт на Червената армия под командването на генерал Тухачевски претърпява поражение, като западните области на Украйна минават към Полша. Именно тези области и население винаги са проявявали националистични възгледи и прозападна привързаност. Именно такива хора бяха най-активните участници в майдана през 2014 г. в Киев.
През времето на Съветския съюз на Украйна беше отделено особено внимание. Там бяха изградени със средства на целия съюз такива обекти като Днепропетровската електроцентрала, заводите в Запорожие, Днепропетровск, Кривой рог, Киев и др.
Без да отчита всичко това, прозападното украинско ръководство настойчиво се стремеше и договаряше със Запада за приемането на страната в ЕС и НАТО. Този процес пряко заплашваше сигурността на Русия. Русия многократно предупреди за тази опасност, но предупрежденията не бяха чути от Запада. За да неутрализира възникналата за сигурността й опасност, Москва предприе „специалната военна операция“.
В какво се заключава нейната същност? Да се ликвидира опасността за Русия, като Украйна приеме статут на неутрална държава.
За съжаление, тази операция беше предприета твърде късно. За 8 години – срокът за изпълнение на Минските споразумения между Русия, Запада и Украйна, не бе изпълнена нито една от тези договорки. Украинската армия се модернизира. В нейно лице Западът подготви ударната групировка, която да нанесе значими загуби на руската армия. С намерението тогава да се притече на помощ, за да бъде постигната вековната му мечта: да бъде победена Руската „мечка“ и да бъдат завладени нейните територии и природни богатства. Това е било и ще остане като фундаментален стремеж на англосаксонските „благодетели“ и борци за човешки права. Това трябва да бъде постигнато чрез пролята кръв от двата братски народа – руския и украинския. Така се стигна до реалните военни действия сега в Украйна.
Както наименованието, така и провеждането на специалната военна операция има своите особености, които се свеждат до: говорим за война, водят се военни действия, но нямаме обявена война. Това е гражданска война, подклаждана, организирана, въоръжена и финансирана от Запада; за повече от две години не е провеждано нито едно сражение между воюващите страни с по-значимо тактическо или да не говорим за оперативно значение. Една версия за този подход може да има следното обяснение: Русия не желае да провежда по-крупни военни операции, чрез които се постига победа, защото не желае да пострада мирното население на Украйна. Това не е война за победа над враг. Това са военни действия за неутрализиране на възникнала опасност за сигурността на Руската федерация.
Какви са резултатите? Тактиката на руското ръководство във войната показа, че има положителни резултати: въпреки че на Украйна оказва всестранна помощ целият Запад с оръжие, пари, санкции и т. н., руската икономика се развива добре. За първото полугодие на 2024 г. има ръст 4,8%; ако Украйна не получи за месец 1,5 милиарда долара, то държавата ще изпадне в колапс; воденето на терористични действия в прекия смисъл и удари с дронове не могат да изменят хода на военните действия в полза на Украйна. Ето защо Западът пристъпи към изостряне на конфликта. Принуди украинското ръководство да извърши пряка агресия срещу Русия в Курска област.
На 6 август 2024 г. усилена групировка на ВСУ в състав около 10 – 12 хил. души, танкове, бронетранспортьори и др. започна превземането на руски малки градове и населени места в областта, в това число и хъб за газ към Европа. Украинските войски напреднаха 28 – 30 км, завзеха повече от 1000 кв. км територия.
В интервю по телевизията съветникът на украинския президент Подоляк изрази учудване защо руските войски не проявяват инициатива, не оказват сериозно противодействие. Надълго и нашироко поясни, че тяхната операция има за цел да се създаде буферна зона за противодействие на руските сили, нанасящи удари на Украйна. Видимо се чувстваше притеснението на Подоляк. Звучеше като оправдание за извършената авантюра. Изразиха се съмнения, че Русия няма достатъчно резерви, за да се противопостави.
Сигурно не по-малко е притеснението на украинските генерали. Защо при тази оценка ВСУ не настъпва към Курск? Русия няма резерви или нещо друго? С факта, че украинските генерали са възпитаници на руската военна школа, можем да приключим с украинските вълнения.
Ясно е, че Украйна все повече затъва чрез предприетата от нея авантюра в Курска област. Не само тя, но и покровителите й.
Целта е била сериозен конфликт на руска територия с пролята руска и украинска кръв. Сеене на омраза между двата народа. Не се оправдаха надеждите им. Нещо повече. Украйна стана агресор като нахлу на руска територия. Сега пред Русия се появиха нови обстоятелства, които да изменят хода на военните действия. Ответният удар не закъсня. 100 дрона камикадзе и крилати ракети на 26 август удариха няколко области в Украйна. С раздразнение САЩ заявиха, че ще помагат повече, а Зеленски иска ракети за удари по цялата територия на Русия. Ситуацията взе ескалиращ характер.
Може би през мислите на украинските генерали сега минават спомените за историческото сражение при Курск през юли 1943 г. с фашистка Германия. След поражението на Вермахта през декември 1941 г. при Москва и на 2 февруари 1943 г. при Сталинград, битката при Курск стана решаваща за фашистка Германия и изхода от войната. Операцията беше наречена „Цитадела“ и започна на 6 юли 1943 г. Фашисткото ръководство съсредоточи големи сили – 19 танкови и механизирани дивизии. Замисълът на операцията се състоеше в обкръжение на съветските войски при Курската дъга на фронта чрез удари от север от град Орел и от юг от Белгород. Южната групировка се командваше от един от най-известните фелдмаршали на Германия, Манщайн. Както той пише, срещу немската групировка съветското командване беше съсредоточило 11 танкови и механизирани корпуса (по 2 дивизии в корпус).
Германия загуби операция „Цитадела“. По всичко изглежда, че това очаква и нахлуването на ВСУ към Курск. Затова украинското ръководство и западните покровители са в същото положение, както нацисткото ръководство на Германия след „Цитадела“.
