Кустурица: Западът не успя да отмени руската култура
“70 години живот са зад гърба ми, колко предстоят – не се знае. Както ми каза един свещеник, това не е нито много, нито твърде малко. И трябва да отбележа, че съм щастлив, че съм жив. Благодарен съм за всички събития в живота ми, дори и за трагичните. Загубихме родината си Югославия. Там загубих дома си. Но построих нов. И животът ми е динамичен. В него имаше всичко: литература, музика, филми. Животът е кратък, но има много време. Струва ми се, че когато се докоснеш до изкуството, пишеш или четеш, се появява друго време, не биологично. И това време трябва да се улови, да се почувства. Получих го и животът продължава”, споделя сръбският режисьор Емир Кустурица в интервю за ТАСС.
„Това не се получи, защото вие имате система и концепция, в която културата играе държавна роля. Без държавата културата вече не може да устои на пазара. Вашата държава оказва голяма подкрепа на артисти, режисьори и писатели. Това е много важно. Виждаме, че идеологията на либерализма с нейния вечен въпрос за степента на намеса на държавата в човешкия живот се провали. Икономическата система на Китай например е либерална, но те са по-успешни от САЩ, където идеологията винаги е представяла държавата като враг”, смята сръбският режисьор. Той посочва, че “повечето открития в музиката и литературата са се случили у вас. От Рахманинов до Мусоргски. Повечето писатели и композитори са живели в Русия. Във Франция има много отлични автори, но не такива като руснаците. И дори там смятат, че най-добрият роман, написан за две хиляди години, е „Война и мир“ на Толстой”.
На въпрос за решението на Русия и Китай за бъдещо съвместно кинопроизводство, Кустурица отговаря, че това е много добра идея: “Това е сътрудничество между хегемона в икономиката и Русия, която има най-обширния културен пласт в света и много добри обществени цели. Спомням си думите на американския политолог Збигнев Бжежински, че Русия трябва да бъде разделена на три части, да се създаде система от губернии и да се унищожи страната, която, както казва Мария Рилке, граничи с Бога. Но това е невъзможно и това е добре”.
Според Кустурица, който през 2005 г. прие православието, “християнското общество се отличава много от другите с наличието си на строг набор от правила. Струва ми се важно да си в тази система, за да не си прекалено самоуверен тип, като Супермен. Това води и до хармонизиране на човешките отношения. В този смисъл грешници са онези хора, които знаят, че имат морал и етика, но не се придържат към тях”.
Сръбският режисьор споделя, че никога не е мечтал за “Оскар”. „Никога не съм мислил и няма да мисля за “Оскар. За мен винаги е било важно да направя филм, от който да не се срамувам. Но това (получаването на „Оскар“) сега е невъзможно“, каза Кустурица.
Режисьорът споделя, че през лятото на 2025 г. планира да започне снимките на филма „Как не направих „Престъпление и наказание“ по произведението на Фьодор Достоевски. “Ставам на 70 години. Но мога да кажа, че се чувствам на 55. Физически се чувствам така, защото много спортувам, а психически – защото пиша и се подготвям за снимки. Не съм снимал нищо от много дълго време, но сега в Русия правя един от най-добрите си филми, в основата на който лежи произведението на Достоевски. Това не е лесна, а голяма задача, която трябва да се свърши добре. Мисля, че това ще бъде един от най-важните филми в живота ми, искам да го нарека „Как не направих „Престъпление и наказание“.
“Никога не съм празнувал рожден ден, но мисля, че сега трябва. 70 години живот са зад гърба ми, колко предстоят – не се знае. Както ми каза един свещеник, това не е нито много, нито твърде малко. И трябва да отбележа, че съм щастлив, че съм жив. Благодарен съм за всички събития в живота ми, дори и за трагичните. Загубихме родината си Югославия. Там загубих дома си. Но построих нов. И животът ми е динамичен. В него имаше всичко: литература, музика, филми. Животът е кратък, но има много време. Струва ми се, че когато се докоснеш до изкуството, пишеш или четеш, се появява друго време, не биологично. И това време трябва да се улови, да се почувства. Получих го и животът продължава”, споделя режисьорът.
