Късчета усещане събра Уляна Пачева в поетичната си книга „Планината и облакът“
Велиана Христова
Непознат и оригинален поетичен талант откриха участниците в премиерата на книгата „Планината и облакът“ на Уляна Пачева, която се състоя в галерията-книжарница “София-прес” по покана на авторката и на издателство „Захарий Стоянов”. Книгата е част от неговата поредица „Съвременна българска поезия”.
С представянето на стиховете издателят – журналистът, публицистът, писателят Иван Гранитски, създаде приятелска атмосфера, която беляза цялото събитие. Сред гостите в галерия-книжарница „София Прес” бяха видни писатели, журналисти, учени, политици, общественици, общували през годините с Пачева, която дълго време работи като специалист и анализатор в областта на образованието и науката.
Приятна изненада се оказаха стиховете й, посветени в основната си част на общуването с природата, както и на социални теми, породили в последните години болка и горест у мнозинството българи.
Ако човек прелисти страниците, вижда нещо изключително необичайно – това са не просто стихове, а късчета от моментно преживяване и усещане за природата, за заобикалящия ни свят, запечатано върху хартията, за видим зримо с душата си онова, което го е породило. Съдете сами:
Очите ми прескачат над бетона,
над пътеката изровена,
над чуждото пране,
над делничните грижи;
Душата ми се спуска подир погледа,
настига го,
потъваме в зеленото.
Какво спокойствие
в морето на небето днес!
Спонтанно и естествено присъстващите си пожелаха скорошни следващи срещи с авторката и нейния талант при представяне на бъдещи нейни творби. С присъщото й философско осмисляне на човешкото в общуването с природата, в семейството, в онова, което ни се случва във всекидневието на нас и на хората около нас. ето колко многопластова и дълбока мисъл има в нейните стихове:
И капката вода е многолика.
В роса, в река, в поток, във океана,
във дъжд и в извор, във вълна и в локва,
във водопад, но и в сълза –
все тя.
Събрана с други капки е живот.
Но озверяла, вече е потоп.
Човекът също може да е бог,
но и животно става, става скот.
Пред нас – един и същи кръговрат;
вода – живот и смърт,
човек – и враг, и брат.
От сайта на Съюза на българските журналисти
