Късчета усещане събра Уляна Пачева в поетичната си книга „Планината и облакът“

Велиана Христова

Непознат и оригинален поетичен талант откриха участниците в премиерата на книгата „Планината и облакът“ на Уляна Пачева, която се състоя в галерията-книжарница “София-прес” по покана на авторката и на издателство „Захарий Стоянов”. Книгата е част от неговата поредица „Съвременна българска поезия”.

С представянето на стиховете издателят – журналистът, публицистът, писателят  Иван Гранитски, създаде приятелска атмосфера, която беляза цялото събитие. Сред гостите в галерия-книжарница „София Прес” бяха видни писатели, журналисти, учени, политици, общественици, общували през годините с Пачева, която  дълго време работи като специалист и анализатор в областта на образованието и науката.

Приятна изненада се оказаха стиховете й, посветени в основната си част на общуването с природата, както и на социални теми, породили в последните години болка и горест у мнозинството българи.

Ако човек прелисти страниците, вижда нещо изключително необичайно – това са не просто стихове, а късчета  от моментно преживяване и усещане за природата, за заобикалящия ни свят, запечатано върху хартията, за видим зримо с душата си онова, което го е породило. Съдете сами:

Очите ми прескачат над бетона,

над пътеката изровена,

над чуждото пране,

над делничните грижи;

Душата ми се спуска подир погледа,

настига го,

потъваме в зеленото.

Какво спокойствие

в морето на небето днес!

Спонтанно и естествено присъстващите си пожелаха скорошни следващи срещи с авторката и нейния талант при представяне на бъдещи нейни творби.  С присъщото й философско осмисляне на човешкото в общуването с природата, в семейството, в онова, което ни се случва във всекидневието на нас и на хората около нас. ето колко многопластова и дълбока мисъл има в нейните стихове:

И капката вода е многолика.

В роса, в река, в поток, във океана,

във дъжд и в извор, във вълна и в локва,

във водопад, но и в сълза –

все тя.

Събрана с други капки е живот.

Но озверяла, вече е потоп.

Човекът също може да е бог,

но и животно става, става скот.

Пред нас – един и същи кръговрат;

вода – живот и смърт,

човек – и враг, и брат.

От сайта на Съюза на българските журналисти