Лекар от “Пирогов”: На никой по високите етажи на властта не му пука за нас

Всички знаете, че рядко пиша във фейсбук – основно за конгреси, научни събития и т.н. Но реших, че не мога да не изразя мнението си за случващото се в момента. А се надявах да размисля, защото смятам че „вътрешните“ проблеми е редно да се решават „вътрешно“, а не да се развяват за сеир на публиката. И затова нарочно оставих малко време емоциите ми да се поуталожат – без резултат. Все пак искам да отбележа, че написано долу е моето лично виждане за ситуацията. Тенденциозно съм спестил имената на някои от колегите които съм цитирал, тъй като не съм сигурен кой колко иска да бъде споменаван. Който прецени, може да се тагне сам.

Първо – чест, че е един от малкото министри на здравеопазването, който прие поканата и дойде за да говори с пироговци. И общо взето до тук с позитивите…

От целия разговор видях по-скоро замазване на положението, отколкото искрено желание за разрешаване на ситуацията. Цитиране на заучени, банални фрази. Цитиране на цифри с, поне за момента, съмнителна интерпретация.

Ето и някои от основните точки в разговора (да се разбира критики):

– Грубо нарушение на процедурата за извършване на обществени поръчки в определени случаи.

По този въпрос един от завеждащите клиника се изправи и разказа следното:

Преди няколко месеца имахме пациент, по клинична пътека за около 1400 лв. Този пациент струваше на болницата грубо 84 000 лв. Немалка част от тези разходи – за „нерутинни“ медикаменти, в случая – на живот и смърт за конкретния човек. В такава ситуация, всеки един завеждащ отива при директора, представя ситуацията и иска позволение този/тези необходими за лечението медикаменти (или консумативи) да бъдат поръчани по спешност и директорът винаги до момента е разрешавал. И тук не става дума за д-р Димитров. Става дума документален нонсенс, персистиращ от много години. И тук идват въпросите на колегата: „Коя обществена поръчка се прави, минава и изпълнява за 24 часа“? „Ако беше ваш близък“? „В крайна сметка ние магазин ли сме, за да „администрираме, продаваме и да печелим“ или болница – за да лекуваме“? „Кое трябва да е на първо място като функция“? Защото изглежда сякаш според МЗ, трябва медицинската грижа да остане на заден план, ей така, между другото.

– Изтеглен кредит от „банка Х“, който задължавал болницата да има опредлени движения по сметки и да извършва плащания през системата на въпросната банка.

За мен (а и останалите в залата) тук няма нищо изненадващо. Като човек теглил ипотечен кредит знам много добре, че едно от първите изисквания на банката е заплатата да се превежда по сметка във въпросната банка. Никой не обсъждаше условията на кредита – лихви, % и т.н. Поне по време на разговора критики нямаше в тази насока. Това което ми направи огромно впечатление – един от колегите врял и кипял в пироговските въпроси от десетки години се изправи и зададе следния въпрос: „Пирогов попита ли министерството, преди да изтегли кредита, защото доколкото ми е известно, това не може да стане без изричното позволение на МЗ?“. И отговорът на министъра беше – „Да, попитали са“. И разрешение е дадено…

И какво излиза…Питаш „началника“ си „може ли“, той казва „да, може“ и след това започва да те хока „ааааа, така не може“… Какво се случва в тази държава?

–Пирогов е западаща в болница в „плачевно“ състояние.

Тук имам много мисли. Развитието на болницата е неоспоримо в последните години и въпреки COVID-19 пандемията с всичките съпровождащи проблеми. Професор Габровски го каза много добре – няма нито един параметър, по който УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ да не бележи съществено подобрение: наукометрични показатели, квалификация на персонала, обновяване на сградата, подобряване на апаратурата, откриване на нови клиники и отделения (неврология, гастроентерология, педиатрия и т.н.). И в крайна сметка – силно повишено количество и КАЧЕСТВО на работа. Персоналът работи, много. И цифрите го показват. И съмнението на проф. Габровски резонира ясно в мен. Съмнението, че щом министърът може да е така грубо подведен от информиращите го за цялостното състояние на болницата, значи че може да е също толкова грубо подведен и за останалите неща написани в одита.

– А как се очаква Пирогов да работи адекватно, като през няколко месеца (едва ли не) се сменят директори и ръководители?

Колеги от други лечебни заведения се шегуваха с мен, че скоро щели да направят позицията „директор на Пирогов“ 12 часова работна смяна, защото по толкова се задържали. Макар да го приех с усмивка, не мога да кажа, че ми стана приятно. И това е хумористичният аспект на нещата.

– А отливът на пациенти? Колко колеги се оплакаха, че хора им звънят да питат дали болницата още работи, като е пред фалит…защото нали министърът е казал така.

– А имиджът на болничното заведение?

– А административното напасване, новите обшествени поръчки при ново ръководство и какво ли още не?

– В крайна сметка, вместо да ни се помага, да бъдем насочвани в работата ни, какво се оказва – прави се всичко възможно болницата да бъде саботирана и след това същите тези „саботьори“ да ни критикуват, че не работим оптимално. С оглед твърдението, че болница Пирогов е един от стълбовете на спешното здравеопазване в страната, такова поведение не ми се струва далновидно. Какво положително очакват да се случи от постоянно подкопаване на основите на този стълб?

По отношение на недофинансирането на медицинските дейности даже не искам да започвам, защото това е тема която се „чопли“ откакто изобщо има такова понятие „клинична пътека“ в БГ здравеопазването и повод за доста по-дълъг пост.

Още много други „интересни“ отговори чух – особено на това как точно е направен изборът на кандидат за нов директор… И още много въпроси изникнаха в мен. Но в крайна сметка по-голямата част от изговореното от министъра бяха общи, политически фрази, „хлъзгави“ и неконкретни. Не успя да отговори защо разписва заповед за освобождаване на директора единия ден и на следващия ден в интервю казва „Изглежда, не!“ на въпрос ще се сменя ли ръководството. Не успя да отговори на питанията относно статута на болницата, категорията труд на част от персонала и на още доста неща. Не успя да отговори защо се вменяват стари задължения, като отговорност на ново ръководство. Немалка част от които бяха натрупани по време на COVID-19, когато именно МЗ преструктурира УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от спешна в на практика инфекциозна болница. И вместо похвала за труда, получаваме порицание. После иди търси медици – и доктори, и сестри, и санитари.

В крайна сметка, както каза един от бившите директори на болницата, всеки път последните години директорът бива сменен въз основа на нарушенията от един одитен доклад на МЗ, който обаче практиката показва, че не се потвърждава в съда. И в този ред на мисли, чест прави на директора, че сам е поискал проверки от страна на съда, АДФИ и съответните институции. Проверки и на болницата, и лични. Искаше ми се да вярвам, че „невинен до доказване на противното“ не е само в американските филми, но явно в България винаги сме наопаки на останалите.

Когато д-р Димитров стана директор, не бяхме наясно какво ни чака. За нас той беше външен и го приехме доста скептично. Но във времето спечели уважението ни. С него може да се говори винаги – откровен, директен, понякога рязък, но зад нас във всеки един момент, в който сме се нуждаели от подкрепа. И затова макар и само с година и половина „стаж“, си спечели титлата „пироговец“. Нещо, най-вероятно маловажно за повечето хора, но безспорно признание в очите на всеки работил някога в институцията „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“.

Вчера влязох на срещата обнадежден, дори смея да твърдя умерено оптимистичен. Очаквах диалог, конструктивен разговор, решения. Излязох ядосан, разочарован и безкрайно огорчен. И ми стана до болка ясно, че на никой горе по високите етажи на властта не му пука за Пирогов, за здравеопазването и за хората. Фокуса е политиката, игричките, властта. И за първи път съжалих, че останах в България…