Литовски възторзи и страдания

Преди седмица в Литва официално започна строителството на военен град за германски военнослужещи. То ще се превърне в първото от Втората световна война насам разполагане на крупен немски военен контингент на постоянен режим в чужбина, съобщи изданието „Взгляд“.

В съответствие със споразумението, подписано още миналата година, Германия се задължава да разположи в Литва цяла бригада на Бундесвера. Вече са известни някои от подразделенията, които ще влязат в нейния състав – танков батальон от Северен Рейн–Вестфалия, мотопехотен батальон от Бавария и близо край границата с Русия ще бъдат прехвърлени около 5000 военни и обслужващ персонал. Това ще струва на германския бюджет 4 – 6 млрд. евро. По-късно за функционирането на базата ще са необходими около 800 млн. евро годишно. Литва ще поеме други разходи по изграждането и поддържането на инфраструктурата на обекта, както и грижи по благоустройството на германските семейства, включително и обучението на децата им.

Новата база се създава само на 12 км от границата с Беларус. В началото на август военното министерство на Литва подписа с фирмата Eikos statyba договор за проектиране на града на стойност 125 млн. евро. След това на територията на бъдещия обект се състоя церемония по полагане на паметна капсула, на която присъства почти цялото ръководство на страната. „Без вашата сигурност не може да има сигурност за нашите съюзници, без тяхната сигурност нашата сигурност е невъзможна“, тържествено произнесе премиерът на Литва Ингрида Шимоните.

Общата площ на града ще заеме 170 хектара. Предвижда се да бъдат построени 120 здания и над 10 км вътрешни магистрали. В съседство ще бъде изграден „град-призрак“, предназначен за обучение, тренировки с огнестрелно оръжие и артилерия. За целта ще бъде реконструиран останалият от съветско време танков полигон и ще бъде построена нова вертолетна площадка. Преди няколко години на този полигон литовците „гостоприемно“ разполагаха бежанци от Близкия изток и Африка. Допълнителни жилища и оръжейни складове за германците ще се строят в още два населени пункта. Планирано е строителните работи там да бъдат завършени още до средата на 2025 г. В едно от тези места някога е имало съветска база, която НАТО е „приватизирала“, и на нея са служили войници на алианса на ротационен принцип.

До неотдавна се смяташе, че планът за разполагане на немския контингент се изпълнява по график, но медиите разкриха, че това далеч не е така. Оказва се, че литовските власти вече са предупредили Берлин, че не успяват с изграждането на инфраструктурата. Сега се определят нови срокове за настаняване на германските военни на литовска земя – края на 2028 г. или началото на 2029 г. Литовският военен министър Лауринас Кащюнас успокои журналистите, че неговото ведомство разработва план Б „в случай на необходимост“.

Веднага се намеси президентът Гитанас Науседа, който заяви, че нищо не му е известно за такъв план. Неговият говорител обясни: единственият план е вече подписаният с посочените в него срокове. Той нарече присъствието на германски военни в Литва „екзистенциално важно“ и заплаши: „Неизпълнението на плана в договорения график е равносилно на измяна на родината“. Острата риторика е плод на вътрешнопартийните дрязги сред литовските управляващи.

Междувременно стана ясно, че и в Германия подготовката за изпращане на контингента не върви достатъчно гладко – няма ентусиазъм. Трудно става набирането на доброволци за литовската бригада на Бундесвера. И това не е единствената спънка. През юни военното ведомство в Берлин поиска 3 млрд. евро за закупуването на 105 танка Leopard-2, част от които са предназначени да отпътуват за Литва. Поръчката обаче и досега е под въпрос, тъй като „свободни“ пари не бяха открити нито във федералния бюджет, нито в специалните фондове за превъоръжаване на Бундесвера. По информация на списание Spiegel първоначалната сума, планирана за въоръжаване и оборудване на „литовската“ бригада, е била силно орязана. Според изданието, ако през пролетта е ставало дума за 9 млрд., сега в правителството говорят само за 4 или максимум за 6 млрд. евро.

Напоследък Германия изпитва сериозни проблеми с изготвянето на федералния бюджет за догодина. „Дупката“, която се е образувала, достига от 12 до 44 млрд. евро. За да увеличи военните си разходи, Литва повиши данъците и акцизите. За Берлин обаче тази рецепта не подхожда. Данъчната политика там предизвиква остри разногласия между управляващите коалиционни партии. На властите във Вилнюс в това отношение им е много по-лесно. Всеки, който се осмели да възразява срещу отделянето на все по-големи суми за „святото дело на защита от агресията на Москва“, може да бъде обявен за агент на Кремъл и „неутрализиран“. Във ФРГ демокрацията още не е достигнала такива висоти, коментира политологът Дмитрий Орехов.

„Пътната карта“ на германските „бригадири“ е ясна: да защитят литовските си съюзници от „руската агресия“, защото на тях не им стигали силите. Като прогноза се разпространява теорията на заговора, че след Украйна Русия ще нападне именно Литва. Затова германската помощ е нужна, както е била и преди 80 години – не само като военна сила, но и като морална подкрепа. При това в собствените сили на страната, в нейната армия и народ не вярват и властите във Вилнюс. Цялата им мощ отива в русофобска риторика.

Особено показателен е случаят с министъра на външните работи Габриелюс Ландсбергис, който дълго време имаше славата на един от най-свирепите ястреби, но бързо му лепнаха етикета на страхливец и егоист. Той е не само топдипломат на републиката, но и шеф на управляващата партия „Съюз на отечеството – християнски демократи на Литва“. Известен е като един от най-гръмогласните русофоби на постсъветското пространство, защото обикновено взема думата само ако трябва да осъди „руската опасност“ и „агресията на Кремъл“. Създава впечатлението, че негов девиз е „Нито ден без дума срещу Русия“. Именно Ландсбергис е един от идейните вдъхновители за поканата на бригада на Бундесвера в Литва.

Изведнъж в медиите изтече информацията, че през февруари 2022 г., когато на Запад усилено заговориха за предстоящо навлизане на руски войски в Донбас и вече се лансираше тезата, че след нея ще дойде ред на Литва Ландсбергис и съпругата му спешно купили луксозна вила на гръцки остров и за всеки случай стегнали няколко куфара. Из страната плъзнаха упорити слухове, че знаменосецът на русофобията се готви за бягство.

След като се видя натясно, министърът започна яростно да се оправдава. Заяви, че идеята за вилата в Гърция му дошла наум, когато избухнала пандемията. Не му повярваха, защото не допускаха, че висшият чиновник не знае, че пандемия има и на гръцките острови. Тогава Лансбергис забрани на журналистите да му задават въпроси, засягащи „личното му пространство“. Въпросите секнаха, но редовите литовци са наясно, че ако войната почука на вратата им, т. е. ако американците решат и тях да използват в своите геополитически цели срещу Русия, избраниците от политическата и финансовата върхушка първи ще избягат. Още повече че неотдавна бе обнародван план, според който пристанището в Клайпеда в случай на война ще бъде използвано за евакуация. Според управляващите така ще се спасява народът, а според народа там родния бряг ще напускат управляващите.

Това обаче са само леки щрихи към безрадостния домашен декор на литовското евро-атлантическо всекидневие. Оказва се, че както парите за базата на Бундесвера свършват, така  Вилнюс оказва немислимо щедра военна помощ на Киев. Тези дни военният министър Кащюнас – същият, който предупреждаваше за трудностите с базата, посети Зеленски и обеща големи и скъпи подаръци. И досега литовците не проявяваха скъперничество по отношение на Украйна – подкрепата им се изразява със стотици милиони евро. Това става в момент на рязко свиване на националния БВП, на промишленото производство, на външната търговия, на работните заплати.

Хората протестират, но протестите са вяли, защото се умориха да ги хранят с празни обещания и апатията смени възторга от независимостта и пазарната икономика. В Литва, както и в другите две балтийски републики, а и в редица източноевропейски страни, участта на местното население малко интересува политическата върхушка. Показната щедрост към Киев доказва това. Нейните представители се стараят да заслужат похвалите на Вашингтон и Брюксел, като се надяват изпълнението на получената от там поръчка да бъде осребрено – лично за всеки.

„Скоро Литва ще предаде на Украйна критически нужните й системи за ПВО. Ще предадем също и друга всекидневно необходима на бойното поле военна техника и въоръжение“, заяви литовският военен бос при посещението си. Още през пролетта във Вилнюс оценяваха съвкупната си помощ за Украйна от началото на конфликта над милиард евро. В близко бъдеще там смятат да фиксират подкрепата си за братския режим на не по-малко от 0,25 на сто от своя БВП.