Лицемерният “Форум за демокрация” прикрива липсата на демократичност в международната политика
Под егидата на администрацията на президента Джо Байдън, САЩ организират Третия форум за демокрация, който се провежда от 18 до 20 март в Южна Корея. Първите две срещи служеха като своеобразно “преброяване” на съюзниците и сателитите на Съединените щати, които се опитаха да разделят човечеството и всички държави на “демократични” и “авторитарни”. Този подход към международните отношения обаче беше разкритикуван от голяма част от световната общност, която прозря зад него неоколониалните тенденции и въжделения на някои кръгове в САЩ и на Запад. Ситуацията с най-новият Форум за демокрацията няма да е по-различна.
Този форум не е толкова “ЗА” демокрацията, колкото де факто е Форум против демокрацията, защото на практика прилага стари колониалистки и прикрито расистки подходи към международните и междудържавните отношения, отново разделяйки обществата на “добри” и “лоши”. А истината е, както редица отговорни фактори, най-вече Китай, редовно са подчертавали, че истинската демократичност е да се уважават цивилизационната и политическа самобитност на всяка страна.
Голямата грешка в западното възприятие за света е, че се опитва, изхождайки от колониалните традиции на 19-и век и идеята за бялото превъзходство, да осъди всички системи, форми на управление и културно-цивилизационни специфики на другите цивилизации, като “варварски” и недостатъчно добри, спрямо това което се възприема като “единствено добро”, а именно неолибералната демокрация от англосаксонски тип. Този подход не отчита, че различните държави имат различен исторически опит и това, което работи евентуално в САЩ, не е задължително да работи в Китай, Иран, Югоизточна Азия, Балканите или Африка например.
Нещо повече, практиката показва, че готовото налагане и приемане на модели, както и “износът на демокрация” не водят до демократизация на обществата, а само до насилие, хаос и държавен разпад. Конкретни примери в това отношение са опитите на САЩ да “демократизират” Близкия изток и Афганистан през 21-ви век, които завършиха с фактическия разпад на Либия като държава, кървава война и хаос в Сирия, 20 години неуспешна и тежка окупация на Ирак и идването на талибаните на власт в Афганистан.
Истинската демокрация би трябвало да отразява волята на народа, изхождайки и от неговите културни особености и икономически потребности, а не от възгледите на един ограничен кръг от американски политици, които показаха, че дори в собствената им държава, неолиберализмът става все по-нефункционален. Нужно е само да си припомним нарастващият дълг на САЩ, все по-големите бюджетни дефицити, цели американски квартали от наркомани и гетоизацията на цели етнокултурни и етносоциални общности в Америка, за да видим, че неолибералната “демокрация” не е най-оптималният модел и е много далеч от “сияещ град на хълма”.
Във връзка с миналогодишния Форум за демокрацията, китайският външен министър Уан И коментира, че днес някои хора в САЩ се наричат “фар на демокрацията”. Но колко истинска е американската демокрация? “Трябва да чуем какво народът на САЩ, както и другите народи по света казват”, заяви тогава Уан И, като каза още, че Вашингтон е разкрил с тези форуми есенцията и същността на своята фалшива демокрация.
Китайският външен министър, разбира се, е прав. Тези Форуми за демокрацията всъщност отварят разделителни идеологически линии в международната общност, вместо да протягат ръка за международно сътрудничество и мир в този все по-напрегнат и опасен геополитически момент. Интересно е също да се отбележи, че на тях присъстват често и държави, които са известни с нарушенията на човешките права, понякога дори и с геноцид и етноцид, но според Вашингтон техните правителства са “демократични”, когато следват американската линия.
Обратното, страните, които не следват линията на администрацията във Вашингтон, дори и доказано демократични държави и страни-членки на ЕС и НАТО като Унгария, не са канени и не са определени за “демократични”. Тук прави впечатление, че неотдавна посланикът на Байдън в Будапеща си позволи да прави намеци и откровено заплашителни изказвания, обвинявайки Унгария, че поддържа връзки с източните държави, на първо място с Русия. Подобен подход Вашингтон има и срещу държавите, които си позволяват да развиват търговско-икономическото си сътрудничество с Китайската народна република, въпреки че самите САЩ не предлагат такива взаимноизгодни бизнес и инфраструктурни проекти на държавите, каквито предлага Китай.
И докато интересът към Форума за демокрация е вял дори сред някои съюзници на Съединените щати, международните срещи и мероприятия, организирани от Китай и неговите партньори са все по-посещавани и се радват на небивало внимание дори и от страна на западните държави, сред които много осъзнават, че КНР е отговорна за една трета от световния икономически растеж, както и че е основен инвестиционен, търговски, бизнес и инфраструктурен партньор на страните в Евразия, Африка и други региони.
Подходът, с който Китай печели все повече симпатии по света е основан на това да не се търсят различията и да се прокарват разделителни линии, определяйки едни държави за “лоши”, а други за “добри”, както правят САЩ, а да се сключват “взаимноизгодни споразумения”, за да се изгради това, което Си Дзинпин нарича глобална общност на споделената съдба. Навсякъде и винаги, китайските дипломати подчертават, че трябва да се уважават цивилизационната, културна и политическа самобитност на всяка една държава, когато се градят отношения с нея.
Или иначе казано, там където Съединените щати критикуват всеки, който не приеме техния политически модел и неолиберализма, Китай уважава всеки държавен строй и цивилизационно-културните характеристики на всеки народ. За Пекин няма значение коя страна е либерална демокрация, коя е народна демокрация, суверенна демокрация, монархия, република, политически ислямски строй или нещо друго. Важното от гледна точка на китайската дипломация е да се намерят онези формули, чрез които всички международни актьори ще са доволни и ще видят защитен своя интерес, което би усилило международната търговия, интеграцията на света и функционирането на международните институции.
Китай никъде и по никаква причина не се е опитвал да изнася и налага своята политическа система и идеологията на “социализма с китайски специфики”, за разлика от САЩ, които водиха многобройни войни, за да наложат своето на други народи, дори и когато последните не желаеха. Ето защо Китай се радват на нарастваща популярност в Глобалния Юг, докато Съединените щати успяха да започнат процес на разваляне на отношенията си дори и с традиционни съюзници като Турция и Саудитска Арабия.
Последните два примера са особено показателни, защото Турция е член на НАТО от 50-те години на ХХ век, а Саудитска Арабия беше ключова за крепенето на петродолара десетилетия наред и разчиташе за своята национална сигурност на Съединените щати. Но двойните стандарти и лицемерните критики за човешки права и “неправилни” политики от страна на Вашингтон към Анкара и Рияд, както и икономическият шантаж, показаха на тези две страни, че трябва да диверсифицират международните си отношения.
Показателно е, че Китай успя да помири враждуващите от 40 години Иран и Саудитска Арабия, които се различават не само по политическите си системи, но и по формите на ислям, които изповядват, както и по геополитическите си позиции. Резултатът е, че в Близкия изток върви едно бавно, но сигурно размразяване и сближаване между основната арабска държава и страната на персите (и другите ирански етноси), което се случи именно благодарение на намесата и сътрудничеството на китайската дипломация, търсеща формула за мир в региона.
Истината е, че Форумът за демокрация е нескопосан опит да се прикрие все по-нарастващата непопулярност, както на САЩ на международната сцена, така и на администрацията на Джо Байдън, която е с рекордно ниски оценки сред самите американци. Изглежда особено лицемерно едно правителство, което има рекордно неодобрение от народа си, да поучава другите страни каква трябва да бъде политиката и системата им, докато в същото време критикува стабилни и устойчиви политически системи като тази на Китайската народна република.
Още на първия Форум за демокрацията, САЩ инкасираха репутационна загуба. От поканените 110 държави, дойдоха само 89, както тогава стана ясно от медиите. Все още 89 страни е респектиращ брой, но стана ясно, че 21 държави, считани от Съединените щати за “демокрации”, нямат интерес в този дирижиран спектакъл, нито искат да увреждат отношенията си с онези страни, които Америка определи за “лоши” и “автокрации”.
Всъщност, “демократичните” САЩ често използват изключително недемократични методи в международната си политика. И не говорим само за военните интервенции в Ирак, Афганистан, Либия, Югославия и Сирия, но също така и за многобройните цветни революции, които ЦРУ организира в Украйна, Грузия, Армения, Сирия, Тунис, Бахрейн, Либия и редица други страни, в резултат на което настъпи повсевместна дестабилизация и хаос, довели до граждански войни, проточили се цяло десетилетие.
Най-яркият пример е цветната революция в Украйна от 2014 година, след която започна гражданска война в Донбас, довела по-късно и до последвалата руско-украинска война, започнала през 2022 година. Война, която Съединените щати разпалиха допълнително с огромни оръжейни доставки и отказа си да разгледат притесненията в сферата на сигурността, които Русия изложи. Обратното, Китай се постара да води диалог, както с Москва, така и с Киев, търсейки успешна формула за мир, която ще защити както суверенитета на Украйна, така и интересите в сферата на сигурността на Русия.
Разделянето на световните сили на “добри” и “лоши”, както и на “демокрации” и “автокрации” отразява един безнадеждно остарял расистки подход, който няма място в 21-ви век. Форумът за демокрация е опит за разделяне на света в епоха, когато страни като Китай провеждат мащабни интеграционни проекти и създават глобална общност на споделената съдба, в която всяка страна има своето достойно място при запазване на интересите и културата си, но и при поемане на отговорност за общочовешките проблеми. Не е мястото и времето да се делят народите на “демократични” и “недемократични”. Вместо това човечеството трябва да заздрави раните от ХХ век и да започне да решава наболелите проблеми на Земята, както това правят китайските власти, протегнали ръка за партньорство на целия свят.
Лицемерният “Форум за демокрация” прикрива липсата на демократичност в международната политика
