Лобизъм в промените на Конституцията. ПП и ДБ не могат и не трябва да правят съдебна реформа!
Кой всъщност е автор на анонимните предложения, които прекрояват съдебната власт?
ПП и ДБ трудно могат да обяснят дори на собствените си избиратели тотално безпринципните и изцяло лобистки предложения за промени на съдебната система.
Заради това залагат на сурогатното местене на Националния празник от 3 март на 24 май, което очаквано предизвика остри реакции и поредно разделение в обществените групи.
Дали от ПП и ДБ наистина си вярват, че останалите две формации, декларирали принципна готовност за ремонт на основния закон в частта за съдебната власт – ГЕРБ – СДС и ДПС, наивно ще гледат как се правят поредните нефелни опити за овладяване на съда, прокуратура и следствието от политически централи, от адвокатски кантори, от икономически и лобистки кръгове.
Всъщност от ПП и ДБ не си вярват. Личи си и от начина, по който доста свенливо защитават предложенията си, които за пореден път показаха, че твърденията как от партията на бившия правосъден министър Христо Иванов – „Да, България“, имат най-добрата експертиза за развитието на правосъдието у нас, са чиста проба самохвалство и далеч от реалността.
Несериозен дори бе начинът, по който ПП и ДБ представиха намеренията си за промени в основния закон – на 40-градусова жега в събота решили, че в неделя в централата на партия, която, ако се яви самостоятелно на избори, може да остане дори без субсидия. И се събрали толкова много партийни „вождове“, че на масата нямаше място дори за собствения им правосъден министър. Ако ще променяш Конституцията, най-малкото е редно да направиш предложенията там, където се коват законите, а не бързайки преди неделния брънч.
Кой всъщност е автор на анонимните предложения, които прекрояват съдебната власт, давайки безгранична власт на 2000 съдии и унищожавайки независимостта на още толкова прокурори и следователи? Този въпрос винаги стои, когато ПП и ДБ предлагат каквато и да е промяна, още повече в Конституцията. Със сигурност не са тези, които ни ги представиха. Предложенията звучат толкова лековато и несериозно, че наистина са обида не само за магистратите, но и за адвокатурата и въобще за юридическото съсловие у нас, което има право на самочувствие, ако се съди по това, че отново специалност „Право“ е водеща в избора на кандидат-студентите в Алма матер.
Дали Христо Иванов съзнава, че времето му в политиката изтича безвъзвратно? Близо десет години след фиаското, което претърпя съдебната му реформа, той прави още по-нелеп опит да уреди кликата от Съюза на съдиите в България (ССБ), която след като не може по честен начин да намери подкрепа сред гилдията, опитва да овладее Темида през задния вход. Поне в частта за бъдещия Съдийски съвет е видно, че предложенията са на върхушката на ССБ. Никой обаче не си дава сметка, че приемането на тези поправки ще капсулират съдийското съсловие, ще го направят тотално недосегаемо и дори и там всички да са ангели, рано или късно, всевластието ще изкуши мнозина от тях да се превърнат в дяволи. А изкушението очевидно е доста голямо, ако съдим по това, че членовете на Съдийския съвет нямало нужда да спират работата си и като действащи съдии.
Нека си зададем въпроса – колко членове на ССБ попаднаха в така и невстъпилия съдебен съвет? При пряк избор на над 2000 съдии миналата година нито един от върхушката на Съюза на съдиите не беше избран. То не бяха гневни декларации, не бяха жалби, които, след като смесен състав от ВКС и ВАС отхвърли, чак в Страсбург се ожалиха. Какво ли би станало, ако тази промяна мине и пак няма от ССБ в новия Съдийски съвет? Христо Иванов пак ли ще иска промяна на Конституцията?
За поправките, свързани с прокуратурата, едно е ясно. Да ги бяха предложили от „Правосъдие за всеки“ никой нямаше да им обърне внимание. Само че те са писани от други адвокати, които предпочитат да стоят в сянка, освен когато не им се наложи да защитават ликвидирането на независимостта на държавното обвинение било в парламента, било в удобни интервюта. За реформа на прокуратурата или за нейното ликвидиране иде реч? Двама прокурори в 10-членен прокурорски съвет? Шестима адвокати и НПО-активисти, излъчени от парламента, трябвало да гарантират, че прокурорите няма да са недосегаеми. Величков, Мусева, Янкулов, Брегов, Вегертседер, Христев – направо да ги посочват в основния закон. Пък и нали Атанас Славов ще председателства Прокурорския съвет, за да е ясно кой поръчва делата да се активират или да се държат на трупчета.
Няма съмнение, че държавното обвинение дължи отчетност, дължи резултати, дължи много отговори на натрупали се въпроси, но не и да се превръща в удобен виновник. Та нали от години чуваме как прокуратурата била под политическа зависимост, та вместо да се промени, изведнъж това се засилва, при това на конституционно ниво.
Отсега да е ясно, че ако тази промяна стане факт, то всяко мнозинство, първото нещо, което ще прави, няма да е да излъчва правителство, а да сменя главния прокурор. ПП и ДБ в момента нямат мнозинство, а разчитат на подкрепата на победителя на изборите – ГЕРБ, а и на ДПС, поне що се отнася до непопулярни решения или конституционна реформа. Ако членовете на Прокурорската колегия бъдат избрани с плаващо мнозинство и Величков, Мусева, Янкулов, Брегов, Вегертседер, Христев, вземат, че се разминат с бъдещето си на кадровици и ако утре министърът на правосъдието не е Атанас Славов, Христо Иванов пак ли ще иска промяна на Конституцията?
Главният прокурор да бъде превърнат в администратор, искат от ПП и ДБ и на практика отварят вратата за феодализиране на прокуратурата по места. Какви са рисковете от това тепърва ще разберем, но със сигурност във времена, в които много държави от Европейския съюз приемат рестриктивно законодателство, което дава повече правомощия на централната власт, показва, че предложенията са далеч от актуалността и защитата на обществения интерес.
Добре известният принцип на Монтескьо за разделението на властите изглежда все по-малко допада на лидерите на ПП и ДБ. Възможността на президента да отказва подписването на указ при избор на тримата първи в съдебната власт или тяхното освобождаване, има по-скоро церемониален и публичен ефект, отколкото да е властови инструмент. От „Правосъдие за всеки“ и „Да, България“ обаче явно имат тежки комплекси от едно вечерно коленичене пред „Дондуков“ 2 преди три години и половина, та сега търсят начин да забравят за този нелицеприятен момент в историята.
Представените промени в Конституцията със сигурност не са това, което хората очакват. Те не дават отговор на въпроси – как да се ускори съдопроизводството у нас, как да се гарантира, че пред законите всички са равни, как правосъдието да гарантира сигурност и предвидимост, както на хората, така и на бизнеса.
Очевидно ПП и ДБ имат проблем с електоралната ерозия, която ги сполетя последните три месеца. 100 дни избирателите на Кирил Петков, Христо Иванов, Асен Василев, Атанас Атанасов и сие, недоволстваха, че дори проект не са виждали, а техните избраници гласуват предложения на ГЕРБ и ДПС. Само и единствено заради това от ПП и ДБ, лековато и прибързано пристъпиха към кризисен ПР с подхвърлянето на анонсираните промени в основния закон. И за да предизвикат общественото внимание по иначе непопулярна тема, включвайки смяната на Националния празник. Така обикновено се случва, когато нямаш аргументи за същинската част.
Все пак е добре, че вече всички са наясно, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не могат и не трябва да правят съдебна реформа. Защото (почти) никога не са пристъпвали в съдебна зала, защото не ги интересува крайният резултат, а единствено кадруването в Темида, защото искат недосегаемост на техните съдии и овладяване на прокуратурата, за да си осигурят индулгенция за безобразията, които (ще) творят във властта. За да се избегне точно това, на ход са системните партии – ГЕРБ-СДС, ДПС, а защо не и БСП, които винаги са били в основата на случването на конституционните реформи, още от 1991 г.
