Люк Фери: Наистина ли европейците са полезните идиоти на Америка?
Европейските и американските елити не са способни на нищо друго, освен да “усилват” войната, която е колкото безсмислена, толкова и смъртоносна. Това пише бившият френски министър на младежта, националното образование и научните изследвания Люк Фери* в своя статия във “Фигаро”.
Дебатът за Украйна стана радиоактивен. Най-малкото разминаване със Зеленски, издигнат като превъплъщение на Христос, веднага ще ви спечели титлата “колаборационист путинист”. Въпреки милиардите долари за оръжие, налети от САЩ, прочутата “контраофанзива” вече е провал, признат от самия Зеленски. Вече е ясно, че никой, нито Зеленски, нито Путин, няма да могат да спечелят тази война, така че мирът, договорен под егидата на ЕС, би бил всичко друго, но не и слабост, а напротив – страхотно доказателство за дързост и независимост от САЩ.
В скорошна статия моят приятел Манюел Валс, възприемайки добре познатите аргументи на атлантиците за безкрайното въоръжаване на Украйна, ни упреква Никола Саркози и мен, че сме се съгласили да се подчиним на Путин поради не особено достойни за уважение причини: за да защитим нашата икономика и от страх от руските ядрени оръжия. Това малодушие щяло да ни струва скъпо: опитвайки се да купим мир като Даладие в Мюнхен, ще получим според добре известната формулировка само “безчестие и война”.
Колкото и легитимен да е понякога, моралът на смелостта е напълно без значение тук. Да, вярно е, че в 6-и район в Париж са готови да се бият смело до последния украинец. Трябва ли да напомняме, че през 1940 г. нашите родители са отишли там лично, че не са се задоволили да изпращат оръжия, така че, моля, нека спрем уроците по добродетел, които провалят всеки сериозен дебат: никой не рискува нищо в Париж, украинският народ умира под руските бомби, а не ние!
Нашият спор е съвсем другаде, той засяга първо и преди всичко причините за конфликта: Манюел Валс, както всички поддръжници на интеграцията на Украйна в ЕС и нейното въоръжаване до пълна победа, т. е. до възстановяването на териториалната й цялост, включително Крим, отказва да види, че тази вече разделена страна е мост между Русия и нас. Интегрирането й в ЕС (впрочем невъзможно днес!) само ще я разкъса още повече. Според него Путин иска да възстанови “империята” и ако не го спрем, той ще стигне чак до Варшава, дори по-лошо! Трябва ли да напомняме, че НАТО е ядрена сила и Путин го знае, а той самият не спря да заявява, че “тези, които не съжаляват за СССР, нямат сърце, но онези, които искат да го възстановят, нямат глави”?
Американски диктат
Истината, вече неописуемо светотатство, е, че именно украинците задействаха механизма на войната, решавайки през 2015 г. да подчинят сепаратистките региони с оръжие, след което нямаха никакво намерение, както неволно призна Франсоа Оланд, да приложат Минските споразумения, които предвиждаха избори в тези територии. Първото решение, взето на Майдана, беше да детронират руския език, който се говори в тези общности: това беше не само грешка, но и страшна глупост. Сепаратизмът, който последва в Луганск, Донецк и Крим, беше предвидим. Започването на война в Донбас, вместо преговори за форма на автономия, беше колкото абсурдно, толкова и самоубийствено.
Никаква победа не е възможна според условията на Зеленски: населението на Крим е 85% руско, руски президент никога няма да иска да го напусне, така че единственият разумен начин да се реши съдбата му е организирането на свободни избори под егидата на ЕС. Освен това периодът “след Путин”, с профил от типа на Медведев на власт, би бил по-лош във всяко отношение. Вместо да направи всичко, за да подобри и приложи Минските споразумения, ЕС се огъна (това е срамното подчинение!) на диктата на Байдън, което позволи на Путин да събере около себе си множество антиамерикански, а вече и антиевропейски нации, не само двайсетина страни от Африка, но и страните от БРИКС, които току-що се разшириха с шестима нови участници, сред които Аржентина и Иран. Хубав резултат!
Наистина ли европейците искат да изглеждат в очите на целия свят като полезните идиоти на Америка, чиито интереси са диаметрално противоположни на нашите? Бихме мечтали за един Дьо Гол, за един ЕС, способен да наложи мирен план, който, с изключение на катастрофа, трябва да прилича на Минските споразумения, но нашите европейски елити не са способни на нищо друго, освен да “усилват” една колкото безсмислена, толкова и смъртоносна война, от която, обзалагам се, никога няма да излезе никакво решение за никого.
Превод от френски: Галя Дачкова
*Люк Фери (род. 1951 г.) е изтъкнат френски философ. Бил е министър на младежта, образованието и науката (2002 – 2004 г.).
