Мила си ми, БНБ, но джобът ми е по-мил
Кой не знае, кой не е чувал за Българската народна банка, масивна каменна сграда, архитектурна ценност на столицата, единственият национален трезор, неограбван в Европа. Така поне ми каза в интервю преди 50-ина години Пиер Флюкигер, президент на UBS, един от най-мощните банкови конгломерати в Швейцария. А той, човекът, ги знаеше тези неща…
Спомням си за него и за милата ни БНБ днес, в дните на настъпващата пролет, когато ми се наложи да прехвърля едни 800 лв. по сметка на съпругата си. Това скромно удоволствие ми струваше само 10 (ДЕСЕТ) лева: една ефимерна електронна услуга за няколко минути. И си помислих, че ако за ден през гишетата на тази банка преминат 100 – 150 клиенти, за подобни не съвсем големи суми банката ще си лапне около два бона. Ами ако някой внесе/изтегли не 800, а примерно 8 или 80 хиляди? О! Тогава празнувай, народе. Берете цветя и китки, както е казал народният поет (но не за Народната банка). Това би направило доста повече хилядарки дневна печалба само за този клон на банката…
Спомням си, след като избухна демокрацията и юздите на властта пое любимият на целокупния български народ (и на две села от Марс) Иван Костов, в сферата на българското банково дело със стремително темпо се извърши приватизацията – разбирай отнемането на ВСИЧКИ наши банки от чужди спекуланти. Веднага се нароиха банки и банкчици – приватизатори, кой от близо, кой от по-далеч, а и за кратко време плъзнаха из цялата страна с клоновете си. Оказа се, че нашенският климат е много благоприятен за чуждестранните банкери.
А кой контролираше целият този процес? Естествено, гордата Българска народна банка, пазителят на националната съкровищница и контрольор – по наши и международни закони – на въпросните чужди банки. А в какво се изрази въпросният контрол? В едно по момински скромно годишно изявление, което отбелязваше, че въпросните чуждоземни трезори са направили чиста годишна печалба един, та после два, та дори три-четири милиарда лева. Ами така е, световна инфлация, икономическа нестабилност в Европа и света и т. н. Банките трябваше да се справят с тези несгоди, а това автоматично водеше до нови и нови увеличения на техните наглед „малки“ такси. Какво да се прави…
А на този простичък въпрос унгарският политически витяз Орбан отговори простичко: “Щом има икономически и финансови сътресения в света, цената за това ще плащаме не само ние, гражданите, но и БАНКЕРИТЕ!“, И им друсна едни хубави данъци, заради които дебелодупестите жреци на парите в Унгария завиха като сритани кучета. Ние сме чужденци, нас ни защитава ЕС, Брюксел! Ще видите вие! А унгарците така и нищо не видяха, само ентусиазмът за повече печалба у задграничните банкери там значително намаля. Ех, ще каже някой, това е Унгария, Централна Европа… А ние какво? Да си останем с гайдите и лека-полека да гледаме как ни смъкват потурите? И БНБ умилно да съобщава за милиардите извадени от джоба ни – от моя, твоя, на всички. Срам!!!
