Москва и Пекин дават пример за отношения от нов тип
Безпрецедентно високото равнище на стратегическо партньорство между Москва и Пекин е определило решението на Владимир Путин да посети именно Китай като цел на първата си визита в чужбина след официалното встъпване в длъжност. Това заяви самият той в интервю за китайската агенция Синхуа ден преди да отпътува за Пекин. Освен това може да се каже, че жестът да си разменят посещения веднага след заемането на високия държавен пост вече се е превърнал в традиция за отношенията между Владимир Путин и Си Дзинпин. Руският лидер напомни, че през 2013 г. китайският му колега при същите обстоятелства е посетил първо Русия. Този път за тяхната среща бяха предвидени два дни – 16 и 17 май.
Интензивността на разговорите, които са в дневния ред на визитата, произтича както от динамиката на развитие на сътрудничеството между двете страни във всички сфери – от културата, през икономиката до военната, така и от изпълнената с изключително напрежение международна обстановка – следствие от множеството горещи точки и тлеещи конфликти. Това означава, че във вниманието на двамата лидери ще попадне целият политически глобус – Украйна, Близкият изток, Средиземноморският регион, Югоизточна Азия – факт, който изисква дълго и обстойно обсъждане.
Още в първия ден бе приета обемна съвместна декларация за развитие на стратегическото партньорство и взаимодействие. “Отношенията между Русия и Китай не са конюнктурни и не са насочени срещу който и да било”, заяви Путин в началото на преговорите и подчерта, че сътрудничеството между тях в международните дела е един от главните стабилизиращи фактори, защото се базира на принципите на справедливостта и демократичния световен ред. “Китай и Русия дават пример за изграждане на междудържавни отношения от нов тип, на отношения между големи и силни съседи”, отбеляза Си Дзинпин пред журналисти след приемането на съвместната декларация.
По думите му двете страни са успели да разработят нов модел на отношения на основата на взаимното уважение, равенството и решителната подкрепа при решаване на важни задачи от взаимен интерес и предизвикващи тревога. “Именно това е гръбнакът на руско-китайското всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие в новата епоха. В духа на неприсъединяване към блокове, на неконфронтация и ненасоченост срещу трети страни нашите две държави последователно ще задълбочават политическото доверие, ще защитават самостоятелно избрания път на развитие, взаимно ще се поддържат към постигане благоденствие на своите народи”, заяви китайският лидер.
От своя страна Путин отбеляза, че в съвместната декларация са поставени нови задачи и дългосрочни ориентири за развитието на целия комплекс на руско-китайските отношения. Тяхното решаване ще съдейства за реализацията на обемния пакет от междуправителствени, междуведомствени и търговски споразумения, подписани по време на срещата. Това са над 10 документа с конкретни проекти в различни отрасли.
“Двете страни водят независима и самостоятелна външна политика. Заедно работят за формирането на по-справедлив и демократичен многополюсен световен ред, който трябва да се базира на централната роля на ООН и нейния Съвет за сигурност, на международното право, културното и цивилизационно многообразие, на баланса на интересите на всички участници в световната общност”, подчерта руският гост. Разгърнат и задълбочен разговор по всички ключови международни теми се състоя под формата на неформална среща на двамата лидери в края на първия ден от визитата. Централно място бе отредено на конфликта в Украйна, на растящото напрежение в Югоизточна Азия, Далечния изток и целия Тихоокеански регион. На следващия ден програмата на руския президент включваше посещение в град Харбин, където студенти от местния политехнически университет очакваха да чуят от него лекция и да му зададат въпроси. Това висше учебно заведение е било основано преди 100 години от Русия като Руско-китайска школа за подготовка на кадри за жп транспорта. Харбин заема особено място в отношенията между двете страни, някои го наричат “руският град” на Поднебесната империя. За това свидетелстват Паметникът на съветските воини, освобождавали Китай през Втората световна война от японските окупатори, и православният храм “Покров на Св. Богородица”.
