Мощен взрив на народната емоция – по повод 100 години от смъртта на Ленин
На 15 януари 2024 г. Владимир Корнилов, доцент, кандидат на икономическите науки от Ярославъл, публикува на сайта argumenti.ru своето мнение във връзка със 100-годишнината от смъртта на Владимир Илич Ленин на 21 януари 1924 година. Предлагаме го на вниманието на читателите на „Ново време“ с някои съкращения като трезв опит за осмисляне на личността и делото на Ленин днес. От Редакцията.
На 21 януари 2024 г. се навършват 100 години от смъртта на Владимир Илич Ленин. През почти целия двадесети век той се възприема като една от най-забележителните политически и държавни фигури в цялата хилядолетна история на руската държава. Но в края на ХХ век, когато в Русия се извършва възстановяването на капитализма с усилията на либералните демократи, маската на светец, изключително безпогрешен водач на Октомврийската революция и основател на съветската държава, е свалена от образа на Ленин. Вместо това подривниците на идеите и реформите на Ленин в страната му слагат маската на богохулник. На тази основа те настояват да не се запазва нищо, свързано с името му. Включително настояват за ликвидиране на гробницата му (Мавзолей) и погребване на тялото му.
Вярвам, че ако амплитудната оценка на действията на Ленин продължи, то никога няма да се доближим до истината, нещо, което в бъдеще заплашва народа на Русия с продължаващи политически и социално-икономически катаклизми. Събитията, които се случват в момента в Украйна, са ужасна поличба за всички републики на територията на постсъветската държава. Там всичко започна с масовото унищожаване на паметниците на Ленин, след което на държавно ниво се надигнаха бесният национализъм и пещерната русофобия като идеологически оръжия срещу идеологията на интернационализма и комунизма и в крайна сметка се стигна до идването на фашизма. Какво означава това за човечеството? Достатъчно е да си припомним германския фашизъм: нацисткото мракобесие, газовите камери, Холокоста на руските, еврейските и други народи, плана „Барбароса“. За ненаучените уроци на историята, по думите на изключителния руски историк В. Ключевски, тя, като настойник, наказва хората.
Трябва да започнем с това, как съвременниците на Ленин възприели смъртта му. На 22 януари 1924 г. в 11 часа сутринта председателят на Централния изпълнителен комитет на СССР М.И. Калинин, откривайки XI Всеруски конгрес на съветите в Болшой театър, приканил всички да станат. Сълзи се стичали по лицето му. Няколко минути той мълчал, без да може да каже нито дума. Долитали звуците на погребален марш, нарушавайки звънктящата тишина. Когато музиката приключила, M.И. Калинин със задавен глас, преодолявайки задавящите го ридания, казал: „Съобщавам ви ужасна новина за нашия скъп другар Владимир Илич. Вчера той получи нов инсулт, който го парализира и той (пауза) почина.”
Изтъкнатият американски историк и писател Р. Пейн, автор на една от най-авторитетните книги на Запад за Ленин, пише доста подробно за мотивите за създаването на Мавзолея като гробница на водача на Октомврийската революция. „Трябва да се каже, че болшевишките лидери не са очаквали такъв мощен взрив на чувствата на хората. Няколко километра от Горки до най-близката гара хората носели ковчега на раменете си. И накрая, вече в Москва, във вихъра на виелицата, ковчегът му отново бил пренесен на раменете им от гара Павелецкая до Дома на съюзите, бившето благородническо събрание. Отначало било решено всяка вечер вратите, през които чакащите влизали в Дома на съюзите, да бъдат затваряни. Но те оставали отворени ден и нощ. С каменни лица, без да откъсват очи от мъртвото тяло, те мълчаливо минавали покрай ковчега и дори почти на изхода, обърнати глави назад, продължавали да гледат, сякаш омагьосани, към восъчното лице, лежащо на възглавницата.” Под сводовете на Колонната зала звуците на революционните песни, които се чували отвън, били приглушени. Пеели ги многохилядните тълпи, чакащи на опашка на улицата . В отговор на хилядите предложения на отделни граждани, колективи от фабрики и заводи, покъртени от смъртта на Ленин, тялото на вожда да бъде запазено за бъдещите потомци, Вторият Всесъюзен конгрес на Съветите приел резолюция за издигане на „достоен мавзолей“ над Гроба на Ленин на Червения площад.
Мощният взрив на емоционалните чувства на хората се дължал на следните моменти. Народът свързвал името на Ленин като първото лице на управляващата комунистическа партия с края на току-що приключилата изключително кървава, братоубийствена по броя на убитите (над 10 милиона) и икономически разрушителна (потенциалът на страната бил отхвърлен десетилетия назад) Гражданска война. С името на Ленин се свързвали първите успехи във възраждането на селското стопанство и промишлеността по време на прилагането на Новата икономическа политика (НЕП). Името на Ленин се свързвало със създаването на СССР като федерация от 4 съветски републики (РСФСР, Украйна, Беларус и Закавказката република), преодолявайки сепаратизма на местните националистически елити.
Трябва да се отбележи, че Православната църква, ръководена от патриарх Тихон, въпреки всички конфликти, които съществували между църквата и съветското правителство, се отзовала с изключително сърдечни думи, адресирани до починналия. „Светият Синод на Руската православна църква изразява искрено съжаление по повод кончината на великия освободител на нашия народ от царството на голямото насилие и потисничество по пътя на пълната свобода и саморазвитие. Нека светлият образ на великия борец и страдалец за свободата на потиснатите, за идеите на всеобщото истинско братство живее непрестанно в сърцата на тези, които остават и свети ярко за всички в борбата за постигане на пълното щастие на хората на земята. Знаем, че той е бил много обичан от хората. Нека идните векове не заличат в паметта на народа пътя към неговия гроб, люлката на свободата на цялото човечество. Великите мъртви често, в течение на векове, говорят на умовете и сърцата на онези, които остават повече от живите. Вечна памет и вечен покой на твоята многострадална, блага, християнска душа.”
Действително, след свалянето на царя, само болшевишката партия и нейните самоотвержени поддръжници били способни да решат проблемите за да изведат страната от тежката криза. Партията по това време е най-единната идейно-политическа организация на своите млади и енергични членове (средна възраст 32-33 години), преминали през суровата школа на политическа борба срещу царския режим. Болшевиките, подобно на Петър I и неговия антураж, трябваше да изправят Русия на крака, за да насочат страната в творческа посока, преминавайки през всички кръгове на ужаса на Гражданската война. В мемоарите си P.И. Чагин, втори секретар на Азербайджанската комунистическа партия през 20-те години, отбелязва относно срещите си със Сергей Есенин в Баку: „Аз съм длъжник на образа на Ленин“, казал Есенин. „В края на краищата това, което написах за Ленин – и „Капитанът на Земята“, и „Законът още не е вкаменен“ – е слаба почит към паметта на човек, който не само като Петър Велики изправи на крака Русия, но въздигна цялата ни планета.“
Проектът на Ленин за държавното устройство на бившата царска империя в началото на 20-те години на ХХ век беше привлекателен в социално-икономическо и културно отношение за работниците. Въпреки цената, която понякога бе трагична за населението през годините на индустриализация и колективизация, хората като цяло подкрепиха проекта на Ленин, както се вижда от резултатите от Великата отечествена война. За разлика от трансформациите например на Петър I или Столипин, ленинският модел на реорганизация на страната като цяло не беше в конфликт с традиционна Русия, а напротив, се основаваше на нейните ценности. Столипин, разчитайки на отделния селянин и кулак, насилствено унищожи общината. Ленин, виждайки в селската община форма на колективно земеделие, се фокусира върху различни форми на коопериране, което се превърна в най-важната основа за създаването на едромащабно пазарно селско стопанство. Опитите през постсъветските години (90-те години) да се възроди селскостопанската реформа на Столипин, насърчавани с лозунгите „Фермерът ще нахрани страната“, „Колективните и държавни ферми са агрогулаги“ се провалиха през 2000-те години. Днес отново е налице фокус върху едрите земеделски предприятия под формата на земеделски стопанства. Това позволи на страната да се превърне от вносител в износител на редица важни видове селскостопански продукти (зърно, свинско месо, слънчогледово масло, захар и др.).
Културната политика на Петър I и следващите царе имаше тясно класов характер и се фокусираше главно върху развитието единствено на европейски ценности. Болшевишката културна революция обхвана всички народи на многонационална Русия и се основаваше на „овладяване на постиженията на цялото човечество“ (Ленин), включително на националната култура на множеството народи, живеещи на територията на СССР. Благодарение на изпълнението на програмата на Ленин за културна революция, съветската държава се превърна в космическа сила с мощен ракетно-ядрен потенциал, под чадъра на който руските граждани са неуязвими за врагове и до днес.
През 1920 г. известният английски писател-фантаст Херберт Уелс се среща с Ленин. След срещата с Владимир Илич той го описва като „кремълски мечтател“. Той изобщо не вярвал в плана на Ленин за електрификация и индустриална модернизация на страната, разчетен за 10-15 години. Когато се връща в СССР и вижда със собствените си очи грандиозните трансформации в областта на електрификацията и индустрията, той признава, че въпреки таланта си на автор на произведения на научната фантастика, той не успял да предвиди правилността на преценките на Ленин за бъдещата Русия. Това негово заключение се съдържа в неговия разговор със Сталин по време на следващото му посещение в Съветска Русия през 1934 г.
Дълбоко съм убеден, че ако, за да се възстанови историческата памет, документалният филм „Погребението на Ленин“ беше показан по централните телевизионни канали и младите хора в училищата, колежите и университетите бяха насърчавани да го гледат в Интернет, то тогава броят на желаещите да се присъединят към варварските предложения за ликвидиране на Мавзолея рязко щеше да намалее. Офицерът от контраразузнаването, генерал-майор от КГБ, а след това и от ФСБ В. Широнин, в книгата си „Под шапката на контраразузнаването. Тайният фон на перестройката” отбелязва: „За постигане на поставените цели, според американските експерти беше необходимо преди всичко да се унищожи така нареченият „комплекс за Ленин” в съзнанието на съветските хора. Именно този проект беше началото на антиленианството, един вид философия на филистерството. Той придоби в Русия през втората половина на 80-те години, на фона на празните рафтове в магазините, провокирани от антисъветските сили, почти статут на държавна политика. В годините на перестройката и постсъветските години много медии започнаха да насърчават унищожаването на паметниците на лидера на Октомврийската революция. Набързо бяха взети решения за затваряне на мавзолея на Ленин и на музеите. По инициатива на литературния критик Ю. Корякин, на Първия конгрес на народните депутати на СССР (1989 г.) беше повдигнат въпросът за погребването на останките на Ленин, уж в съответствие с неговата воля. През 1997 г. Руският център за съхранение и изследване на документите за съвременна история (РЦХИДНИ, сега РГАСПИ) сложи край на този въпрос, като издаде удостоверение на помощника на Елцин Г. Сатаров, в което се казва следното: „РЦХИДНИ не разполага с нито един документ на Ленин или негови роднини относно „последната воля“ на Ленин да бъде погребан в определено руско (московско или петербургско) гробище“.
В. Широнин продължава: „От методологическа гледна точка харвардският проект „Разрушаване на комплекса Ленин“, който беше замислен преди около 40 години, проработи безотказно. Неговият връх идва в годините, когато новите поколения съветски хора влизат в живота без надеждна информация за лидера на Октомврийската революция. Минималната програма на Харвардския проект беше да насади на новите поколения съмнения относно ленинизма, който се представя като грешка на историята, временно, ненормално и крехко социално състояние на част от човечеството. Интересно дали президентът на Руската федерация В.В. Путин като бивш офицер от КГБ, знае за проекта на Харвард „Разрушаване на комплекса Ленин“? Но в момента той е против ликвидирането на Мавзолея на Ленин, като каза на 19 декември 2019 г. по време на предаването „Пряка линия“, че е против погребението на тялото на Ленин. Руската православна църква, представлявана от патриарх Кирил, обяви „ненавременността на изваждането на тялото от Мавзолея на основателя на съветската държава“. Във властовите структури битува разбирането, че както и да се отнасят към Ленин, той е политикът, благодарение на чиято дейност през ХХ век възникна една от най-мощните държави в света под гордото име СССР.
Формирането в обществото на уважително отношение към съветския период и по-специално към личността на Ленин и други държавници от съветския период ще отвори пътя към търсенето на общи исторически ценности за всички руснаци, независимо от техните идеологически възгледи.
