Навършват се 80 години от героичната гибел на антифашиста и партизанин Славе Турчов
В цивилизована Европа участието в антифашистката съпротива е чест, достойнство и признак на исторически героизъм! За съжаление, криворазбраната българска “демокрация” направи така, че нашите герои от антифашисткото движение са забравени, а някои от тях – повторно разстреляни, защото паметниците им са унищожени, улиците и площадите на тяхно име – преименувани. Затова днес е особено важно да пазим спомена за всеки от тези свидни и достойни българи, дали младост, здраве, живот в името на общото бъдеще – на България, Европа и свят без фашизъм!
Един от тях е ремсистът, комунистът, партизанинът от софийското село Локорско Славе Турчов, зверски убит от фашисткия режим на днешния 8 май преди точно 80 години.
Роден в семейство с ярка социална и гражданска традиция, с прогресивни възгледи и воля за борба за справедливост, Славе Турчов още от детските си години е ангажиран със социалните идеи. Участва в детска група към Работническия младежки съюз (РМС), а от 1934 г. е активен ремсист. Започнал трудовия си път в София като работник-металик, той се включва в синдикалните и социални борби. Опознава съвсем млад “прелестите” на преддеветосептемврийска България, когато брат му е осъден като политически затворник, самият Славе участва в акции в защита на политзатворниците, а след началото на антифашистката съпротива в Мургашката планина, включва се в легендарната Бригада “Чавдар” в Софийска област, и макар че младата му съпруга е бременна (синът му се ражда броени дни след гибелта на татко му!), напуска дом и семейство, за да отдаде силите и младостта си на Съпротивата. След драматично сражение на 3 май 1944 г. ръководството на бригадата изпраща Славе Турчов и другаря му Александър Костов (Брайко) към района на Локорско, за да установят връзка с помагачите и другарите им. Тръгнали с огромен риск в район, препълнен със сили на жандармерията, двамата геройски изпълняват дълга си. В района на жп линията София – Макоцево между селата Чепинци и Локорско са открити от жандармерията. Там другарят му Александър Костов пада убит, а самият Славе Турчов временно се укрива, докато е предаден от съгледвач от родното му село. Попада в засада – буквално в битка в съотношение 100 към един! Тежко ранен (куршуми откъсват пръстите на едната му ръка), Славе Турчов се бори до последния си дъх, вярвайки в безсмъртието на борбата. Фашистката власт използва гибелта на партизаните като повод за тежки репресии в Локорско и района. Но това не сломява волята за съпротива на неговите съселяни, на хората с прогресивни възгледи и с воля за по-добро бъдеще.
Загинал в неравен бой, под стотиците куршуми на фашистката власт, но избрал пътя на героизма, трябва да помним Славе Турчов и днес!
Поклон пред светлата му памет и героизма му!
