Надежда има – „черното тото“

„Два конгреса – една цел“ бе популярен лозунг от времето на зрелия социализъм, отразяващ единството между БКП и Българския земеделски народен съюз. Идеята: две партии, две ръководства, но пълен идеен, организационен и кадрови синхрон.

Или накратко, единни в подхода, действията и резултатите по трънливия, но „славен“ път към Голямата цел: Да сме на власт!

Времената днес уж са различни, но… някогашната партия-държава БКП с близо милион комунисти, вече е БСП – с 80 хиляди социалисти и 235 хиляди избиратели, си остава най-старата и с традиции българска партия – на 130 години. Никоя друга партия не може да се похвали нито с политическия и организационен опит, нито с избирателите на БСП – много от тях са второ, трето или четвърто поколение – идейни хора! Но какви са ръководителите? И с какво си приличат те с тези на една друга стара и с традиции организация – Българския футболен съюз?

Защото едно са избирателите и привържениците, друго са… лидерите.

Даже и невъоръженото око, което не е нито на политолог, нито на футболен запалянко, може да види синхрона и приликите в  подхода, действията и резултатите между форумите на БСП и БФС, между Корнелия Нинова и Борислав Михайлов.

И Боби Михайлов, и Нинова оглавиха футбола/партията след оспорвани конгреси в битка срещу дотогавашни лидери, които нарочиха за „статукво“ и „провал“, поискаха на висок глас „промяна“, „обновление“ и „излизане от блатото“ – във футбола срещу Иван Славков – Батето, а в БСП – срещу Сергей Станишев и Михаил Миков.

Но какво постигнаха Боби за 18 години, а Корнелия – за близо осем – всички виждаме!

Например някога печелещата милиони гласове БСП, начело с Нинова, от първа или втора сила днес в парламента е пета по влияние партия. И постигна на местните избори резултат, който е сходен с предишния като брой кметове, но партията изгуби близо 300 общински съветници, в 31 общини въобще не издига кандидат, в 62 общини изобщо няма избрани съветници и даже… няма нито един съветник в 7 общини, които брои за… спечелени. Но партийната „гордост“ е, че БСП „разширява“ присъствието си в местната власт, че „се завръща“ в… нищото!

По същия начин Българският футболен съюз, който някога подготви и излъчи отбора, който спечели четвърто място в света, който на клубно и национално ниво имаше своето забележимо място в Европа и в света, днес изпадна в смешното положение на европейските квалификации да няма нито една победа в груповата фаза и да не е участвал на голям световен или европейски форум от 2002 година насам. А от престижното осмо място в световните рейтинги днес е на… 84-то. Но пък Боби Михайлов в деня на своята оставка заяви, че е доволен от себе си, защото за 2 години са въведени в експлоатация 19 терена и се откриват още 3 до края на годината, и… че БФС е изцяло дигитализиран и има големи успехи с телевизионното време!

Като заговорихме за оставки, и Боби, и Корнелия през годините си тръгват два пъти, но за тях „Оставка“ явно идва от „Оставям!“. Връщаха се, залата с аплаузи ги молеше да си оттеглят молбата за напускане, даже отказваха да констатират, че такава молба е подадена: На кого ни оставяш, Майчице/Бащице, е добре познат рефрен на грижливо подбрания делегатски корпус и на двата конгреса – на БСП и на БФС.

И как не, когато за всеки влиятелен от въпросния делегатски корпус има по нещичко – от партийната/спортната субсидия или от кадровата банка с назначенията/квотите.

И Корнелия Нинова, и Боби Михайлов нямат нито една голяма победа на терена на политиката/спорта, но пък умеят да побеждават безапелационно на терена на апаратните игри. Игри с кворума, с подбора на делегатите, с партийните структури/клубовете, с изборните комисии и преброителите – дал Господ умения! Да не говорим, че както Съдийската комисия е в ръцете на Боби, така и Контролно-ревизионната комисия е в ръцете на Корнелия. А над тях – само Господ, защото може и дяволът да е в детайлите, но процедурата си е процедура – лидерство по вертикала.

Но – да не се повтаряме – да побеждаваш на Конгрес, не значи да побеждаваш на политическия/спортния терен!

И на Боби Михайлов, и на Нинова дълголетието на високите постове е гарантирано с пряк избор, макар че злите езици говорят за „мъртви“ души и „кухи“ клубове, които осигуряват тези „демократични“ избори – при Боби Михайлов 18 години, а при Нинова „само“ осем. Първите осем, защото до 18 остават още 10!

И Нинова, и Боби Михайлов се оплакват, че им пречи „вътрешната опозиция“ – в партията тя е от недоволните социалисти, във футбола – от протестиращите фенове. Ако ги нямаше, ех, ако ги нямаше – щяха да завалят както изборните триумфи, така и Златните топки…

Както от партията се чистят с „демократично“ изключване „олигарси“, „стари муцуни“, скрити „джендъри“, „провокатори“ и „тайни агенти на ГЕРБ“, така и от футбола си тръгват подобни опасни елементи, но успехът все е някъде зад ъгъла. Ако във футбола от време на време след тежък провал ритуално си тръгва националният селекционер, от партията си тръгва някой от предизборния щаб. Но президентът/председателят винаги е „виновен“ само за успехите!

И така се заформя несменяема група от верни апаратчици от Изпълкома/Изпълнителното бюро, гласови клакьори и – къде без тях – „нахранени“ журналисти.

Изброяването може да продължи, но изводът е ясен:

Уводни статии громяха „недъзите на българския футбол“, такива са писани и за недъзите на калпавото лидерство в политиката, но… спасение засега не иде отникъде! Железен авторитаризъм и нов макиавелизъм – целта оправдава средствата или пък… целта е да се оправдаят средствата!

И партията, и съдбата, и топката са все в женски род, а той е известен със своето непостоянство. Само Корнелия – не!

И най-накрая: Не губи кураж, иде нов тираж… на “черното тото”.