Най-мащабната икономическа и мирна инициатива”Един пояс, един път” – минало, настояще и бъдещи перспективи

Днес, когато светът навлезе в дълбока геополитическа криза, инициативата „Един пояс, един път“, наричана понякога „Новият път на коприната“, продължава да бъде една от конкретните носещи платформи на ключовата външнополитическа инициатива на КНР за глобалното общество като споделена съдба на човечеството. Пример за конкретни стъпки в това отношение стана както посещението на председателя на КНР и генерален секретар на ККП СиДзинпин в Европа и особено визитите му в Сърбия и Унгария, където с помощта на Китай вече е завършена жп линията Белград – Будапеща, както и посещението на президента на РФ в Пекин, където Москва потвърди подкрепата си на инициативата „Един пояс, един път“.  Необходимо е още от самото начало да се отбележи, че това е най-мащабната мирна инициатива в историята на човечеството. Тя предполага дългосрочно глобално въздействие по отношение на геоикономическата, геополитическата, технологическата и даже социо-културната динамика на света. В това отношение проектът „Новият път на коприната“ е напълно сравним със стария „Път на коприната“, чиято криволичеща във времето съдба оказва дълбоко по своите последствия влияние на историята на човечеството, такава каквато я познаваме.

„Великият път на коприната“ – възникване, функциониране, прекратяване и последствия от прекратяването

„Великият път на коприната“ води своето начало от II век пр. н. е. до средата на XV в. Това става по времето на император У-ди с лично име Лиу Че и пълно следсмъртно име Сяо-хуанди или Сяо-ди. Той е седмият император на Западната империя Хан в Китай. Управлява от 141 до 87 г. пр. н. е.  По време на неговото управление Хански Китай драстично разширява териториите си. През този период конфуцианството придобива официален статут и се въвежда с цялата си строгост. Неговото управление се смята от историците за един от най-блестящите периоди в китайската история.

 „Великият път на коприната“ започва от Сиан и минава през Ланджоу до Дунхуан. Там се раздвоява на два маршрута – Северен и Южен:

• Северният път минава през Турфан. След това пресича Памир и отива към Фергана и казахските степи;
• Южният път заобикаля езерото Лоп Нор по южния край на пустинята Такламакан през Ярканд и в южната част на Памир. Оттам води до Бактрия, а оттам до Партия, Индия и Близкия изток до Средиземно море;
• Югозападен път – смята се, че югозападният маршрут е делтата на Ганг/Брахмапутра, която е била обект на международен интерес повече от две хилядолетия;
• Морският път на коприната – отнася се до морския участък от историческия Път на коприната, който свързва Китай с Югоизточна Азия, Индонезийския архипелаг, Индийския субконтинент, Арабския полуостров, чак до Египет и накрая Европа.

Пътуването по „Великия път на коприната“ представлява пътешествие не на хора, а на стоки и технологии. Това е така, тъй като на всеки 50-60 км има станции, където стоките се разменят и преминават от търговец на търговец, които след това на следващата станция пак се разменят. Коприната, както и стоки като порцелан, чай, ориз и други от Изтока се разменят срещу благородни метали от европейските търговци. Общата дължина на пътя е била 6400 км. Той играе централна роля в улесняването на икономическите, културните, политическите и религиозните взаимодействия между Изтока и Запада.

По своята същност „Великият път на коприната“ най-големият действащ мирен проект на човечеството във времена, когато отделните групи от хора са се срещали и взаимодействали помежду си само по полетата на битките и войните.

Той успява да преодолее редица политически, геополитически, природни и други промени и сътресения – смяната на династии в Китай, края на редица империи, появата на нови държави, бедствия като „черната смърт“ – чумата, монголското нашествие и т. н. Въпреки многократно оцеляване и прекъсвания, Пътят на коприната губи значението си с възхода на Османската империя през 1453 г., тъй като тя прекъсва търговията между Изтока и Запада.

Това подтиква западноевропейските усилия да се търсят алтернативни пътища към източните богатства. Започва се с търсене на „Път към Индия“ и практически с края на „Великия път на коприната“ започва нова епоха в развитието на човечеството.

Концепцията „Един пояс, един път“

Концепцията „Един пояс, един път“ представлява международна инициатива на Китайската народна република. Тя е насочена към усъвършенстване на съществуващите и създаване на нови търговски пътища, транспортни, а също и икономически коридори, както и комуникационна мрежа. Планира се тя да свърже повече от 60 страни в Централна Азия, Европа и Африка. Целта е развитие на търговските и прочее отношения между тях.

Идеята за формиране на „Нов Копринен път“ за първи път е озвучена от председателя на КНР СиДзинпин по време на неговото представяне в Астана в рамките на държавната визита в Казахстан през септември 2013 г. Както отбелязва СиДзинпин, Китай и страните от Централноазиатския регион имат обща стратегическа цел, която се изразява в стабилното развитие на икономиката, процъфтяването и възможностите на държавата. Китайският лидер потвърждава необходимостта всестранно да се укрепва практическото взаимодействие и да се конвертират предимствата на политическия диалог, географската близост и икономическото взаимно допълване.

Във връзка с това СиДзинпин призовава да се приложат в пространството на Евразия нови модели на сътрудничество, като с общи усилия да се формира „Икономически пояс на Пътя на коприната“. В тази връзка той предлага пет необходими за тази цел условия:

• Политическа координация;
• Инфраструктура за взаимодействия;
• Либерализация на търговията;
• Свободно движение на капитали;
• Укрепване на взаимното разбиране между народите.

През октомври 2013 г. по време на своето посещение в страните от Югоизточна Азия председателят на КНР предлага на страните – членовете на АСЕАН, идеята за съвместно строителство на „Морски копринен път през XXI век“. Тези две инициативи — „Единен икономически пояс“ и „Морски път“, са обединени в общата стратегическа концепция на Китай под името „Един пояс, един път“. Фактически тази концепция става едно от основните направления на външноикономическия и външнополитическия курс на КНР.

През март 2015 г. по поръчка на Държавния съвет на КНР Държавният комитет по развитие и реформи, Министерството на външните работи и Министерството на търговията на Китай публикуват документ „Прекрасни перспективи и практически действия по съвместното създаване на „Икономическия пояс на Пътя на коприната“ и „Морския Път на коприната през XXI век“. Документът е призван да помогне за реализация на концепцията „Един пояс, един път“.

В документа се отбелязва, че инициативата „Един пояс, един път“ е открита за всички страни, международни и регионални организации, а също така създава основа за сътрудничество на КНР със заинтересованите страни.

Предполага се, че основните маршрути „Икономическият пояс на Пътя на коприната“ ще минават:

• От Китай през Централна Азия, Русия до Европа – до Балтийско море;
• От Китай през Централна и Западна Азия към Персийския залив и Средиземно море;
• От Китай в Югоизточна Азия, Южна Азия, към Индийския океан.

Основните направления на „Морския Път на коприната през XXI век“ са:

• От морските пристанища на Китай, през Южнокитайско море до Индийския океан и по-нататък до Европа;
• От китайските пристанища през Южнокитайско море в южната акватория на Тихия океан.

В документа са обозначени хуманитарни задачи в сферата на инфраструктурното строителство, инвестициите в промишлените мощности, усвояването на природните ресурси, търговско-икономическото и финансовото сътрудничество, обмените на обмени, защитата на околната среда и взаимодействието на морето.

Като основен фактор за разширяване на сътрудничеството в региона се определя взаимодействието на такива многостранни механизми, като:

• Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС);
• Китай – АСЕАН;
• Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС);
• Форум „Азия – Европа“ (АСЕМ);
• Диалог за сътрудничество в Азия (ДСA),
• Съвещание за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА);
• Форум на китайско-арабското сътрудничество;
• Диалог „Китай – Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив“;
• Икономическо сътрудничество на Субрегиона на Голям Меконг (СГМ);
• Централноазиатско регионално икономическо сътрудничество (ЦАРИС).

Концепцията „Икономическият пояс на Пътя на коприната“ представлява един от векторите в движението на Китай към новата глобална роля.

С цел финансиране на различни проекти на „Един пояс, един път“ през 2014 г. в Китай са създадени два нови финансови института: Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и Фондът на Пътя на коприната. Целта на инфраструктурните инвестиции на Азиатската банка е финансиране на крупни инфраструктурни проекти на страните – учредители. За годините от провъзгласяването на „Един пояс, един път“ повече от 150 държави се присъединяват към концепцията, което представлява почти 75% от световното население. Тези страни създават повече от половината от световния БВП. Воденият от „Един пояс, един път“ икономически растеж създава 420 000 работни места в страните, където започва осъществяване на един или друг проект в рамките на инициативата, като това строителство измъква 40 милиона души от бедността.

Инициативата „Един пояс, един път“ днес

Преди началото на форума по случай 10-ата годишнина от провъзгласяването на инициативата „Един пояс, един път“ през 2023 година в КНР е публикувана Бяла книга – „Инициативата „Един пояс, един път: ключов стълб на глобалната общност на споделеното бъдеще.” Появата на този документ изглежда навременна, тъй като издаването му „отчита“ свършената работа, практическите резултати от инициативата и съдържат конкретни цифри. Така например в документа се посочва, че общият обем на външнотърговския оборот между Китай и страните, участващи в инициативата, възлиза на 19,1 трилиона щатски долара.

Още по-интересни са данните за преките чуждестранни инвестиции. По официални данни на КНР, обемът на двустранните инвестиции през последния период възлиза на 380 милиарда долара, от които 240 милиарда долара идват от китайски преки чужди инвестиции (ПЧИ) към чуждестранни партньори.

Като цяло Бялата книга подчертава интереса на КНР към либерализация на търговията и инвестициите. Това според Пекин е нужно да се направи в двустранен и многостранен формат. Като важен инструмент в това отношение се разглежда Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), където Китай играе ролята на неформален лидер. Подчертава се и влизането на Пекин в актуализираното Транс-Тихоокеанско партньорство.

Друг фрагмент от Бялата книга е разделът за устойчивостта на дълга в рамките на „Един пояс, един път“. През последните 5 – 7 години редовните атаки от Запада срещу Китай по отношение на предоставянето на преференциални заеми на развиващите се страни се превърнаха в стабилна тенденция. Говори се за така наречения „дългов капан“, т. е. за невъзможността на страните получатели да изплащат външни заеми, както това се наблюдава на Малдивите, Шри Ланка, Пакистан и някой други.

В резултат започнаха обвинения, че КНР ще конвертира външния дълг на партньорите си в „закупуване“ на тяхната политическа лоялност и за получаване на достъп до стратегически области и дейности. Предвид подобни разговори, Пекин е решил да въведе клауза за „продължаващо подобряване на устойчивостта на дълга“, за да се минимизират случаите на изпадане в неплатежоспособност. В документа се казва, че Китай дава приоритет на икономическите и социални ползи, за да избегне дългови рискове и финансови тежести.

В Бялата книга определено присъства завоалирана критика на Запада. Китай използва термина „определени страни“, като посочва, че същите провеждат курс на едностранчивост и хегемонизъм. Според авторите на документа тяхната политика е довела до разширяваща се пропаст между бедни и богати, загуба на независимост на световната сцена и невъзможност за модернизация.

Предвид горното Бялата книга подчертава необходимостта да се сложи край на господството на „отделните държави“ в глобалната икономика и да се премине към по-честна, справедлива, балансирана, устойчива и ефективна система на глобално управление и съвместно създаване на „по-светло бъдеще“.

От тази позицията инициативата „Един пояс, един път“ се разглежда като контрапункт, който вдъхва нов живот в историята на културния обмен и вдъхновява повече от 150 страни по света.

От особено значение са срещите и разговорите, които се провеждат на форума по случай 10-годишнина от обявяване на „Един пояс, един път“. Основен момент на този трети форум е забележимото отсъствие на представители от западни страни. Единственият представител на Европейския съюз бе унгарският премиер Виктор Орбан, който, както е известно, има сериозни разногласия с Брюксел. Китайският вестник BeijingTimes съобщи, че причината да няма западни лидери е, че Китай не им е отправил покана. Изданието аргументира това решение с желанието на Пекин да се концентрира върху отношенията с развиващите се страни.

Инициативата „Един пояс, един път“ е международен проект на СиДзинпин за развитие на икономическото сътрудничество, който в момента обхваща около 80 страни в Азия, Африка и Европа. Откривайки третия форум, СиДзинпин обяви нови планове като част от инициативата. По-специално, той предложи създаването на пилотна зона за сътрудничество в областта на електронната търговия по Пътя на коприната и подписване на споразумения за свободна търговия и защита на инвестициите „с голям брой страни“, а също така обеща да премахне ограниченията за достъп до чуждестранни инвестиции в производствения сектор на КНР. СиДзинпин подчерта, че Китай е търговски партньор номер едно за повече от 140 страни и „се движи в посока на по-голяма отвореност“.

Скорошното посещение на СиДзинпин в Европа даде още един тласък на инициативата „Един пояс, един път“ през призмата на инициатива за „Глобалното общество като споделена съдба на човечеството“, тъй като между Пекин и Белград бе сключено споразумение за това, че те са партньори в инициативата за споделената съдба на човечеството. При което високоскоростната жп линия Белград – Будапеща е конкретен практически пример в тази област.

Известно е, че при посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин и проведените там разговори, които продължиха около два часа и половина, двамата ръководители излязоха със съвместно изявление „За задълбочаване на отношенията на всестранно партньорство и стратегическо взаимодействие, навлизащи в нова ера“.

Следва да се отбележи, че Русия многократно е изразявала подкрепа за „Един пояс, един път“ и готовността си за съвместно развитие на интеграция в Евразия.

На фона на рязката ескалация на глобалното напрежение и процесите на дезинтеграция, насърчаването на дискурс за глобалната взаимосвързаност и съвместно развитие изглежда изключително уместно, въпреки че предизвиква сред определени кръгове скептицизъм.

Вместо заключение за бъдещите перспективи на „Един пояс, един път“

Несъмнено „Един пояс, един път“ като глобално мероприятие със свръхогромен мащаб в най-голяма степен ще зависи от няколко фактора:

• От развитието на геостратегическата обстановка – как ще се развива геополитическия сблъсък „моноцентричност против мултицентричност“;
• Какъв ще бъде резултатът от геоикономическата конкуренция между „неолиберализма“ и модела на планово-пазарния синтез при значителната държавна роля и присъствие на социално-солидарни подходи;
• Как ще протече „Технологическата битка“, свързана с развитието на „изкуствения интелект“.

В тази връзка не може да се отмине факта, че се търси пряк конкурент на инициативата „Един пояс, един път“ с предложението за проекта IMEC – India-MiddleEast-EuropeCorridor, обявен от САЩ, Индия, Саудитска Арабия и ОАЕ/Обединените арабски емирства, Франция, Германия, Италия и ЕС. Този проект бе предложен на срещата на Г-20 в Индия. Президентът на САЩ Джо Байдън нарече това съглашение „историческо“, аналогично мнение се изказва в индийската и европейска преса. Дали този проект ще влезе в конфликт с „Един пояс, един път“, или тези две инициативи ще могат да се хармонизират и взаимно да се допълнят предстои да видим?

Така или иначе засега е ясно следното:

• „Един пояс, един път“ все повече се трансформира като алтернатива на глобалното господство на „колективния Запад“, моноцентричния свят на САЩ и егоизма на „Американския глобализъм“. Перспективите на „Един пояс, един път“ все повече ще зависят от интереса и желанието на други държави и асоциации да „инвестират” и се включат в създаването на първоначално общоевразийска, а след това и глобална система на взаимосвързаност и умножаване на интеграционните потенциали;
• В смисъла на горното инициативата „Един пояс, един път“ се изявява като нов икономически и цивилизационен модел на взаимодействие със страните от „Глобалния Юг“ и света като цяло. Това е нов тип глобализация виждаща глобалното общество като споделена съдба на човечеството. Неин основен принцип е този на „взаимноизгодното развитие“, който именно дава шанс за дългосрочно бъдеще.

Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов