Най-опасното за Запада е да смята предупрежденията ни за блъф
„Парадът на разрешенията“ за използване на западни оръжия на руска територия, който наблюдаваме тези дни, е пореден опит за уж „мека ескалация“ от страна на Запада. Той твърдо вярва, че ако „задушите жабата“, ако правите всичко плавно и постепенно, то тогава Русия няма да има причина да реагира по-остро или да смята, че нейните „червени линии“ са преминати окончателно.
Тази логика е грешна по дефиниция и доказателство за това, между другото, е самата руска специална военна операция.
Дълги години НАТО (САЩ) смяташе, че постепенното разширяване на блока до нашите граници, което противоречи на интересите на Русия, въпреки обещанията за неразширяване дадени на ръководството на СССР, както и основния принцип на неделимостта на сигурността, просто ще „приучат“ Москва към „нормалността“ на този процес. Например, когато Русия протестира, това са някакви ритуални изказвания, които могат да бъдат игнорирани.
Отговорът беше даден през февруари 2022 г.: Русия има както волята, така и средствата да сложи край на експанзионистичната логика. Търпението ни до този момент се обясняваше не със слабост и липса на решителност, а единствено с желанието да преговаряме, както се казва, до последно.
Този урок, изглежда, не е бил усвоен. И когато сега Русия все по-често предупреждава, че ескалацията няма да завърши добре за никоя от страните, които залагат на нея, тогава последното и най-опасно нещо, което трябва да направят, е да нарекат нашите изявления блъф. Този подход не само е безсмислен от военностратегическа гледна точка, защото, разбира се, няма да доведе до някакъв обрат в зоната на бойните действия, но това е и абсолютно безотговорна позиция на политиците, за които провалът на предстоящите избори изглежда по-малко заплаха, отколкото конфликтът с водещата ядрена сила в света.
Нито един от тези „разрешители“, които казват, че оръжията му могат да бъдат използвани срещу Русия не трябва да има и най-малката илюзия: той лично излага собственото си население на смъртна заплаха. Не по-малко.
Никакви претенциозни твърдения за защита на „европейските ценности“, „свободата и демокрацията“, „съдбата на ЕС“ не трябва да заблуждават хората в западните зържави – повишаването на степента на конфронтация, залогът в нея и степента на ангажираност на тези страни в конфликта няма да доведат до мир. Това е директен път към ада, който е точно постлан с глупости за морален дълг и възвишени цели. Ще се опитваме да блокираме този път до последния възможен момент.
Западните лидери, криейки се, както обикновено, един зад гърба на другия и заедно зад гърба на колективната безотговорност, упорито тласкат „Часовника на Страшния съд“ към точката, от която няма връщане назад. И тази точка може да бъде пропуснат точно когато ескалацията, която те наивно смятат за управляема, всъщност стане автоматична и неизбежна.
Най-абсурдното е, че първопричината за този катастрофален сценарий е фанатичното желание на Запада да докаже правото си да разширява НАТО безкрайно, игнорирайки мнението на Русия.
Заслужава ли си наистина?
Авторът е заместник-председател на Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент
