• Новини
    • България
    • Социална политика
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
Вестник ЗЕМЯ
  • Новини
    • България
    • Социална политика
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
ОБЩЕСТВО КИТАЙ

Най-популярните деликатеси за традиционните китайски празници

От в. "Китай днес" 29 октомври 2023
 Най-популярните деликатеси за традиционните китайски празници

Специално приготвените деликатеси са неизменен спътник на китайската празнична трапеза от дълбока древност. Тук ще ви запознаем с три от най-популярните кулинарни изкушения, свързани с най-големите празници в огромната страна, превърнати от векове в кулинарна емблема и традиция.

Несъмнено в Китай най-тържествено се чества Пролетният празник, който е известен и като

китайската Нова година.

Това е най-големият и важен празник за китайския народ и приготвяните тогава ястията също имат своите характерни особености, свързани както с самото приготвяне, така и със сервирането.

Широко известният специалитет юенсяо е „черешката на тортата“ на празничната новогодишна трапеза и се приготвя традиционно от всяко китайско семейство. Според преданията това ястие се е появило в епохата на династия Сун. Тогава е било много разпространено да се ядат вид китайски сарми, които се приготвят от сварено оризово тесто и различни фруктови плънки. И до днес се смята, че именно древният деликатес юенсяо символизира единството и сплотеността в семейството. Поради това е изключително важно на Празника на пролетта цялото семейство заедно да вкуси от това ястие, за да си осигури щастие и благополучие през новата година.

В Пекин при приготвянето на юенсяо голямо внимание се отделя на пълнежа. Той се изсипва на тънък слой във формата на голям кръг и се оставя да изстине, след което се реже на малки кубчета. После се оформя като топки с помощта на оризово тесто. В Северен Китай за приготвянето на юенсяо се използват сусам, фъстъци или боб и захар.

В Южен Китай този празничен деликатес се нарича танюен. В наши дни юенсяо и танюен са две различни ястия заради начина им на приготвяне.

Повечето семейства в южната част на Китай се придържат към традицията танюен да се поднася и консумира в първия ден на китайската Нова година. Начинът на приготвяне на танюан в Южен Китай се различава от този на юенсяо и донякъде прилича на правенето на пелмени. Първоначално към брашното се добавя вода и се омесва тесто. След това пълнежът, който е по-воднист от този на юенсяо, се слага в чашка. От тестото се оформят кръгли топчета. След това с помощта на традиционните клечки за храна в топката се поставя от пълнежа и тя се дооформя отново. Добре приготвените тестени сарми танюен са гладки и блестящи. Тъй като са доста лепкави и воднисти, те са трудни за съхранение и е препоръчително да се консумират веднага.

Празникът Дуану

в Китай се отбелязва на петия ден от петия месец по лунния календар. Обикновено това се пада в началото на месец юни. Това също е един от най-древните китайски празници. Смята се, че е на повече от двайсет века. За произхода му има различни легенди. Най-популярната гласи, че този празник е в памет на известния поет от древността Цю Юен, живял по времето на Воюващите царства през 3-ти в. пр. н. е.

След като видял опустошението в родния си край, на петия ден от петия месец той скочил в река Мило и се удавил. Всяка година на този ден в памет на големия творец, хората пускат в реката ориз, сложен в специален бамбуков съд. Постепенно оризът се оформя в дзондзъ – майсторски „опакован“ варен ориз. Сега вече това ястие може да се купи по всяко време на годината. Сервирането му на празника Дуану обаче е част от обичая. Традиционно една седмица преди празника хората започват да купуват различни продукти, необходими за приготовлението на Дзондзъ.

Дзондзъ е оризово ястие, приготвено на пара, обвито в тръстикови, бамбукови или палмови листа и завързано с разноцветни копринени конци. То може да бъде с различен пълнеж – фурми, пюре от боб, месо, яйчен жълтък. Понякога дзондзъ може да е също и с различна форма.

Китайската традиционна медицина също има отношение към този традиционен специалитет. Според нея оризът съдържа белтъци, мазнини, витамини, а също и калций, фосфор, желязо и други минерални вещества и е много необходим за човешкия организъм. Пълнежът, в зависимост от вида също е питателен и полезен.

На различни места в страната към приготвянето на дзондзъ има различни вкусови предпочитания. Градовете край река Яндзъ – Суджоу, Дзясин и Нинбо, в Южен Китай приготвят ястието с пълнеж от червен боб, кестени, месо и др. А в Северен Китай използват главно изсушени плодове.

Празникът на луната

На петнадесетия ден от осмия месец по лунния календар се чества Празникът на луната, или Празникът в средата на есента. Установена от векове традиция е на празничната вечеря да се яде юебин и да се наблюдава пълнолунието. Специалитетът юебин, произхождащ от градовете Пекин, Суджоу и районите на Гуандун и Чаоджоу, е много известно ястие в цялата страна.

Юебинът представлява сладко тестено изделие в кръгла форма, като формата е много важна, защото символизира именно закръгления образ на нашия небесен спътник.

Специалитетът се приготвя от брашно и различни видове пълнеж. Наподобява малки кексчета. Яденето на юебин е основен кулинарен обичай на китайците по време на Празника на луната.

Напоследък освен традиционната захар, кестени, червен боб, мариновано месо, в плънката се прибавят и патешки яйца, плодове, сметана и др.

Етикети:Актуално Китай
Предишна новина
Следваща новина

Последни публикации

  • Previous
  • Next
ПОЗИЦИЯНОВИНИ

Недялко Недялков: Новините, които няма да чуете…

20 май 2025 21:00
СВЯТ

Испания отново в криза! Този път нямаше телефони

20 май 2025 19:48
ПОЗИЦИЯОБЩЕСТВО

Мартин Карбовски: Как ЕС ще загуби битката за сърцата ни?

20 май 2025 18:14
НОВИНИСОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Иван Таков и Карлос Контрера поискаха от ЦГМ предложение за компенсация на гражданите с абонаментни карти заради стачката

20 май 2025 17:09
СВЯТ

Русия каза, че Украйна трябва да реши дали ще участва в обсъждането на меморандума за мир

20 май 2025 16:36
НОВИНИБЪЛГАРИЯ

Президентът Радев и премиерът Шигеру Ишиба подписаха Декларация за стратегическо партньорство между България и Япония

20 май 2025 15:54
Image Not Found

Категории
  • НОВИНИ 12643
  • ОБЩЕСТВО 2576
  • ЦКС 190
  • ИКОНОМИКА 1268
  • СВЯТ 4796
  • РУСИЯ 2214
  • КИТАЙ 1088
още НА ФОКУС
ПОЗИЦИЯ НОВИНИ БЪЛГАРИЯ ОБЩЕСТВО

Недялко Недялков: Новините, които няма да чуете…

20 май 2025

НОВИНИТЕ, КОИТО НЯМА ДА ЧУЕТЕ по БТВ, Нова и БНТ или ще ги чуете изманипулирани. 1. Наши братя и сестри,

ПОЗИЦИЯ ОБЩЕСТВО

Мартин Карбовски: Как ЕС ще загуби битката за

20 май 2025

Скъпотията, мигрантите, демографията, ЛГБТ, ковид, зелена сделка, еврото, забраната за търговия с Русия, забраната на медии, демографията, инфлацията – това

НОВИНИ СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Иван Таков и Карлос Контрера поискаха от ЦГМ

20 май 2025

Председателят на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност в СОС Иван Таков и неговият заместник Карлос Контрера поискаха от

  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
© Вестник Земя 2025. Всички права запазени.