Най-популярните деликатеси за традиционните китайски празници

Специално приготвените деликатеси са неизменен спътник на китайската празнична трапеза от дълбока древност. Тук ще ви запознаем с три от най-популярните кулинарни изкушения, свързани с най-големите празници в огромната страна, превърнати от векове в кулинарна емблема и традиция.

Несъмнено в Китай най-тържествено се чества Пролетният празник, който е известен и като

китайската Нова година.

Това е най-големият и важен празник за китайския народ и приготвяните тогава ястията също имат своите характерни особености, свързани както с самото приготвяне, така и със сервирането.

Широко известният специалитет юенсяо е „черешката на тортата“ на празничната новогодишна трапеза и се приготвя традиционно от всяко китайско семейство. Според преданията това ястие се е появило в епохата на династия Сун. Тогава е било много разпространено да се ядат вид китайски сарми, които се приготвят от сварено оризово тесто и различни фруктови плънки. И до днес се смята, че именно древният деликатес юенсяо символизира единството и сплотеността в семейството. Поради това е изключително важно на Празника на пролетта цялото семейство заедно да вкуси от това ястие, за да си осигури щастие и благополучие през новата година.

В Пекин при приготвянето на юенсяо голямо внимание се отделя на пълнежа. Той се изсипва на тънък слой във формата на голям кръг и се оставя да изстине, след което се реже на малки кубчета. После се оформя като топки с помощта на оризово тесто. В Северен Китай за приготвянето на юенсяо се използват сусам, фъстъци или боб и захар.

В Южен Китай този празничен деликатес се нарича танюен. В наши дни юенсяо и танюен са две различни ястия заради начина им на приготвяне.

Повечето семейства в южната част на Китай се придържат към традицията танюен да се поднася и консумира в първия ден на китайската Нова година. Начинът на приготвяне на танюан в Южен Китай се различава от този на юенсяо и донякъде прилича на правенето на пелмени. Първоначално към брашното се добавя вода и се омесва тесто. След това пълнежът, който е по-воднист от този на юенсяо, се слага в чашка. От тестото се оформят кръгли топчета. След това с помощта на традиционните клечки за храна в топката се поставя от пълнежа и тя се дооформя отново. Добре приготвените тестени сарми танюен са гладки и блестящи. Тъй като са доста лепкави и воднисти, те са трудни за съхранение и е препоръчително да се консумират веднага.

Празникът Дуану

в Китай се отбелязва на петия ден от петия месец по лунния календар. Обикновено това се пада в началото на месец юни. Това също е един от най-древните китайски празници. Смята се, че е на повече от двайсет века. За произхода му има различни легенди. Най-популярната гласи, че този празник е в памет на известния поет от древността Цю Юен, живял по времето на Воюващите царства през 3-ти в. пр. н. е.

След като видял опустошението в родния си край, на петия ден от петия месец той скочил в река Мило и се удавил. Всяка година на този ден в памет на големия творец, хората пускат в реката ориз, сложен в специален бамбуков съд. Постепенно оризът се оформя в дзондзъ – майсторски „опакован“ варен ориз. Сега вече това ястие може да се купи по всяко време на годината. Сервирането му на празника Дуану обаче е част от обичая. Традиционно една седмица преди празника хората започват да купуват различни продукти, необходими за приготовлението на Дзондзъ.

Дзондзъ е оризово ястие, приготвено на пара, обвито в тръстикови, бамбукови или палмови листа и завързано с разноцветни копринени конци. То може да бъде с различен пълнеж – фурми, пюре от боб, месо, яйчен жълтък. Понякога дзондзъ може да е също и с различна форма.

Китайската традиционна медицина също има отношение към този традиционен специалитет. Според нея оризът съдържа белтъци, мазнини, витамини, а също и калций, фосфор, желязо и други минерални вещества и е много необходим за човешкия организъм. Пълнежът, в зависимост от вида също е питателен и полезен.

На различни места в страната към приготвянето на дзондзъ има различни вкусови предпочитания. Градовете край река Яндзъ – Суджоу, Дзясин и Нинбо, в Южен Китай приготвят ястието с пълнеж от червен боб, кестени, месо и др. А в Северен Китай използват главно изсушени плодове.

Празникът на луната

На петнадесетия ден от осмия месец по лунния календар се чества Празникът на луната, или Празникът в средата на есента. Установена от векове традиция е на празничната вечеря да се яде юебин и да се наблюдава пълнолунието. Специалитетът юебин, произхождащ от градовете Пекин, Суджоу и районите на Гуандун и Чаоджоу, е много известно ястие в цялата страна.

Юебинът представлява сладко тестено изделие в кръгла форма, като формата е много важна, защото символизира именно закръгления образ на нашия небесен спътник.

Специалитетът се приготвя от брашно и различни видове пълнеж. Наподобява малки кексчета. Яденето на юебин е основен кулинарен обичай на китайците по време на Празника на луната.

Напоследък освен традиционната захар, кестени, червен боб, мариновано месо, в плънката се прибавят и патешки яйца, плодове, сметана и др.