“Намаляването на риска”: Новата американска реторика за прикриване на синофобията

Разумният ход за САЩ и Запада би бил да престанат с технологичната, военната, търговската и геополитическата конкуренция и да се поучат от китайската концепция за “глобална общност на споделената съдба”, подчертава в анализа си Радио Китай за чужбина

Първоначално се говореше за „отделяне“ на американската и западните икономики от китайската. После, когато ястребите видяха, че обществата и бизнесът не приемат толкова крайно звучащи концепции, те започнаха да маскират реториката си. След като КНР обяви експортен контрол над Франция и Германия – два ключови елемента за производството на полупроводници, САЩ започнаха да говорят за концепцията на „избягване на риска“, зад което обаче ярко прозират не някакви легитимни притеснения, а желанието за хегемония в технологичната и респективно в геополитическата сфера, както и една менталност, която трябваше да е характерна за Студената война, а не за 21-ви век. Така Радио Китай за чужбина започва анализа си на новата американска риторика за „намаляване на риска“, която сега заменя термина „отделяне“ на американската и другите западни икономики от Китай. По-нататък в публикацията се казва:

Неотдавна съветникът по национална сигурност в САЩ

Джейк Съливан заяви, че ограниченията на Китай са „самопобеждаващ се ход“,

който само щял да насърчи решителността на други държави в света да „избегнат риска“. Интересно дали Съливан е забелязал, че откакто САЩ неправомерно налагат насам и натам едностранни санкции и конфискуват чужди активи за стотици милиарди, редица държави в света започнаха да намаляват резервите и търговията си в долари, осъзнавайки, че Вашингтон всъщност не признава никакво международно право, а само собствените си интереси…

Може би г-н Съливан не е обърнал внимание на факта, че докато Китай се счита за един от най-надеждните партньори според повечето социологически проучвания във всяка азиатска и африканска страна например, то вярата в американската надеждност беше разклатена много отдавна. Било то покрай финансовата криза от 2008-а, било то покрай едностранните санкции на САЩ срещу редица държави, било то покрай военните им авантюри в Близкия изток и не само.

Но да се върнем към „намаляването на риска“, което, казано от високопоставена личност като Джейк Съливан, само екстраполира бушуващата в Съединените щати синофобия. Още от Ковид пандемията американски политици и медии разпалват омраза срещу китайците и азиатците като цяло, прикривайки я зад нелепи обвинения. Сега „избягването на риска“ е новата дъвка, която цели да прикрие както расистката синофобия, така и това, което седи зад нея, а именно желанието на САЩ да спечелят непропорционални икономически, геополитически, технологични и търговски преимущества над Китай и другите развиващи се страни, които, както се вижда от всяка статистика, имат по-добри показатели на развитие от Америка в почти всичко.

И в допълнение към това, редно е да се добави, че

именно Съединените щати започнаха тежък контрол върху износа на технология към Китай,

както и добилата печална известност „митническа война“ при предишната президентска администрация. Изглежда, американците са си въобразявали, че могат да вредят на интересите на една голяма държава като Китай, без да им се наложи да платят никаква цена. Явно във Вашингтон не са осъзнали, че опитите им за фактически технологична изолация на Китай ще доведат до реципрочни мерки.

Нека да припомним само как САЩ оказваха влияние върху европейските държави да се откажат от взаимноизгодни проекти за 5G системата и други технологични въпроси, само и само, за да може да добият американските компании непазарно преимущество срещу китайските. По същия начин американците бяха уплашени от успеха на TikTok и проведоха редица абсолютно непазарни и нарушаващи самата концепция за частна собственост и правов ред действия срещу компанията, собственик на TikTok. И разбира се, нека да припомним, че Америка удря с цялата си мощ по технологичния китайски гигант „Хуауей“, въпреки че дори и така, отново американците не съумяват да спрат успеха на тази компания.

Всъщност Америка е наясно, че китайските ограничения върху износа на галий и германий са контрамерки,

както споменахме, срещу отдавна започналите американски саботажи срещу китайската логистична верига. От 2018 г. САЩ са наложили многобройни ограничителни мерки срещу Китай и редица китайски компании. Те включват ограничаването на 14 категории нови технологии още през 2018 г., до експортен контрол върху най-модерните компютърни системи и производство на полупроводници и свързани с тях неща, които бяха наложени от Министерството на търговията през октомври 2022 година. За пет години американците фактически почнаха истинска технологична война с Китай.

И въпреки че именно те започнаха технологичната война, пак от Вашингтон обвиняват Китай, че се опитва да попречи на логистичните вериги, и говорят за „намаляване на риска“ по стария и добре изпитан принцип: „Крадецът вика, дръжте крадеца“.

Американците, когато са налагали своите ограничения, са забравили, че в глобалната индустриална и логистична верига вече всичко е взаимосвързано и има тежка икономическа взаимозависимост между държавите, която не се подчинява на изкривената геополитическа и конюнктурна логика на разни ястреби, които си живеят в Студената война и бълнуват за „сдържане“ и „хегемония“. И въпреки този очевиден факт, Америка се опита насилствено да изреже от световната икономика един от най-важните играчи, за да запази своите лидерски позиции не на принципа на пазарната конкуренция, а чрез силови и непазарни методи.

Резултатът е, че бяха причинени щети върху глобалната икономическа интеграция, които обаче, трябва да се каже, често афектират Запада повече, отколкото афектират източните държави, включително самата Китайска народна република.

И сега, когато тъжните последствия от американската насилствена политика стават видими, Вашингтон бърза да прави „контрол над щетите“ преди всичко на пиар плоскостта, обвинявайки Китай в това, което самата Америка е правила в последните поне пет години. Иначе казано, виждаме класическите американски двойни стандарти, които именно послужиха за катализатор на раждането на многополюсния свят през 21-и век.

Според авторитетната медия Bloomberg, изпълнителните директори на три американски компании за чипове – Intel, Qualcomm и Nvidia не са съгласни с ястребовата политика на Белия дом. Те се опитват да убедят администрацията на Джоузеф Байдън да изостави новите си ограничения върху износа на полупроводници и процесори към Китай, защото това може да афектира и самият американски бизнес и технологично производство, много негативно.

От едната страна, в САЩ и въобще на Запад бизнесът е прагматично настроен и осъзнава, че това е безумие.

Но политиците, за да извлекат конюнктурна политическа и електорална изгода, разпалвайки расизъм и синофобия, са готови да потъпчат дългосрочните интереси и на самия Запад, и на целия свят, започвайки технологична надпревара и война с Китай. А е ясно, че без китайския пазар, който е най-големият и може би най-важен в света, американските технологични компании ще бъдат сериозно увредени и забавени в своето развитие и печалби. Ще може ли правителството във Вашингтон да ги компенсира по някакъв начин за огромните загуби? Предвид космическия държавен дълг, нарастващите военни разходи (заради политиката на противопоставяне и възраждане на Студената война, породена от желанието за запазване на американската хегемония по целия свят), това става все по-малко вероятно. Особено на фона и на големите социални и социално-икономически сътресения, които разтърсват самата Америка.

Разумният ход за САЩ и Запада би бил да престанат с технологичната, военна, търговска и геополитическа конкуренция и да се поучат от китайската концепция за „глобална общност на споделената съдба“.

Може би все още не е късно да се избегнат най-мрачните сценарии и да се заложи на взаимната изгода и печалба. Но дали има достатъчно мъдри и рационални глави във Вашингтон, за да го разберат? Предстои да видим.