Настъпващата война срещу силата на разума
Анализаторите, които твърдят, че Третата световна война вече е започнала, пропускат, че всъщност навлизаме в глобализираното постоянно състояние на война. Затова и няма да има официално обявяване на Трета световна.
Увеличаващите се горещи точки по света са следствие на борби за ресурси, технологично господство, надмощие и геополитическо влияние в прехода към един многополюсен свят. Войните за поддържане стабилни условията в богатите страни, за запазване стабилни капиталистическите отношения, за поддържане на стабилна продоволствена сигурност, ще бъдат подкрепяни от населението. Учудващото е друго. Вместо да се търсят пътища за решаване на проблемите, които са проблеми на всички, упорито се провежда активна, открита подготовка за война сякаш тези страни се намират в някакъв транс. Железопътните линии и пътищата в Европа в момента се коригират и разширяват до такава степен, че военният транспорт на изток може да се извършва по-бързо. Разширяват се тунели и се сменят мостове. Нови военни бази се строят в Румъния, Балтийските страни и Финландия. Провеждат се най–големите в историята военни учения. Подготвя се връщането на американските ракети със среден обсег в Германия от 2026 г.
Следващи театри на войната в Източна Европа са Беларус, Молдова и Приднестровието. Европейските лидери сякаш не проумяват, че същността на плана на Зеленски е на всяка цена да въвлече НАТО в конфликта в Украйна. Но как биха могли европейските страни–членки на НАТО да участват, когато военните им складове са изпразнени след доставките за Украйна и как си представят стратегическо поражение на ядрена държава? Поуката от войната в Украйна би трябвало да е, че Европа има избор между поддържането на надеждна отбрана или да се превърне в бойно поле за различни военолюбци. Единствено предимство на НАТО е да използва военновъздушните си сили, но и те не могат да издържат на една продължителна война, а по скоро ще доведат до ядрен отговор от Русия.
Възможно е временно спиране на войната чрез преговори и официално мирно споразумение. То неизбежно ще включва териториални отстъпки от Украйна. Русия никога не би се съгласила обаче, страната на бъде приета в НАТО. Ще трябва да се договорят гаранции за сигурност и международни мироопазващи сили, които да следят за изпълнението на споразумението в буферната зона между контролираните от Русия и Украйна райони. Това ще носи предимства както на Русия, която ще освежи въоръжените си сили, така и на НАТО, на което са му необходими няколко години за да попълни складовете си и се подготви за война.
Втората възможност е да се стигне до замразен конфликт. Ако Украйна поучи съвременни средства за противовъздушна отбрана и затрудни още повече настъплението на руските въоръжени сили, но не може да осъществи успешно контранастъпление поради недостиг на личен състав на армията си, ще се създаде патова ситуация. И в този случай ще трябва да бъде договорена демилитаризирана зона. Русия ще се възползва разбира се за превъоръжаване на армията си. Но това е също един вид безизходица. Натискът срещу украинския президент Зеленски ще се увеличи. В западните страни ще нараснат исканията за диалог с Русия и вдигане на санкциите, от които страда и Европа.
Ако Русия продължи сегашните си пробиви на фронта, би могло да се стигне до трети вариант, при който руските войски да обкръжат Киев. В случай, че преди тази заплаха Западът предостави възможности на Украйна да нанася удари с далекобойни оръжия в тила на Русия, то руските заплахи за използване на ядрено оръжие могат да се реализират и да се стигне до директен сблъсък между НАТО и Русия. Но в противен случай Украйна може да капитулира, а президентът Зеленски изведен от страната с помощта на САЩ. Тогава ще има правителство в изгнание, подкрепяно от Запада. На територията на Украйна ще има партизанска дейност и нестабилност.
Малко вероятен е един четвърти вариант, при който Украйна постига победа, благодарение на въздушно превъзходство, осигурено разбира се от Запада, мащабни ракетни удари ще парализират руските военновъздушни сили, Patriot и NASAMS ще затворят небето над Украйна, а предоставени от Германия крилати ракети „Таурус“, ще унищожат Керченския мост към Крим. Важна стъпка би била атакуването на руските терминали за износ на петрол в Новоросийск и Санкт Петербург, които осигуряват 90 % от износа на петрол от Русия.
Последният възможен вариант е ескалация от една от двете или от двете страни – Украйна и Русия. Ако бъде ударена Москва или бъде взривена ядрена централа, ще бъдат преминати последните червени линии. Русия предупреди вече затова. Отговорът й ще бъде срещу НАТО. Пълномащабната война ще бъде на прага на Европа. Някои експерти предупреждават, че при такава ситуация Китай може да подкрепи Русия, въпреки, че досега беше въздържащ фактор. Пекин може да използва такава ситуация за установяване на блокада на Тайван.
На целия този фон на несигурност и рискове евродепутатите призоваха страните от ЕС да премахнат ограниченията, които не позволяват на Украйна да използва западни оръжия срещу законни военни цели в Русия, преди това да направят НАТО или САЩ. Резолюцията бе приета с 425 гласа “за”, 131 “против” и 63 “въздържал се”. Българските евродепутати, които гласуваха “за” войната, са: Андрей Ковачев и Андрей Новаков от ГЕРБ, Илхан Кючюк и Танер Кабилов от ДПС, Никола Минчев и Ицо Хазарта от ППДБ. Ивайло Вълчев от ИТН се въздържал, Петьо Волгин и колегите му от “Възраждане” единствени са възразили. Депутатите от БСП са се изпокрили и изобщо не са влезли в пленарна зала. Замъгляването на умовете не се предсказва. Особено на новото ръководство на ЕС. Когато започне да мисли ботуша, на мозъка не му остава нищо друго, освен да марширува. Това беше безотговорно към мира в Европа. Да си помисли човек, мирният проект на Европейския съюз превръща ли се във военен проект? Конституцията на ЕС гласи, че се ангажира с мира между народите и няма да поддържа никакви въоръжени конфликти. Европа на мира е напълно погребана. С това си решение ЕП даде думата на лудостта.
Русия е наясно, че тези оръжия не могат да бъдат използвани само от украинска страна. Необходими са западни военни. Само благодарение на благоразумието на Русия никоя руска ракета все още не е ударила ЕС в Европа. Евродепутатите оправдаха пълното унищожение на Украйна и евентуално дори ограничена ядрена война. Тогава европейската територия ще се превърне в сцена на ядрена война, въпреки че истинските извършители са от другата страна на Атлантика. Възможността за постигане на прекратяване на огъня чрез дипломатически преговори, последвани от мирни преговори, изглежда абсурдна за тези „избраници“.
След сблъсък с Русия ЕС ще бъде още по–отслабен, от това, което му причиниха досега санкциите и САЩ. Оказва се, че европейските граждани нямат абсолютно никаква дума при избора между война и мир. Европа се плъзга все по-дълбоко в паста на катастрофата. Европа трябва да се подготви за надежден отговор на заплахите, пред които е изправен континентът, независимо от Съединените щати. Разбира се, сътрудничеството със САЩ все още е важно. Континентът се нуждае от сътрудничество от редица ключови държави по въпросите на отбраната. Но като се има предвид неефективният, технократичен опит на Европейската комисия в тази област, е много съмнително, че тя е правилната институция за създаване на надеждна и разумна защита.
