НАТО и Украйна се оказаха в задънена улица

Засега изглежда, че нито една от целите на САЩ и Алианса не е реализирана на практика

За всички вече е ясно, че т. нар. контранастъпление на украинската армия се провали. За да го разберем, не беше необходимо заявлението на началника на кабинета на генералния секретар на НАТО Стиян Янсен, озвучил възможността да бъдат отстъпени на Русия част от вече заетите от нея територии, срещу присъединяването на Украйна към алианса.

Контранастъплението не беше единственият неуспешен проект в рамките на военната кампания, разработена от атлантистките стратези. В хода на тази операция украинските части не съумяват да пробият отбраната на противника, защото, както е известно, руснаците изградиха двойни и тройни защитни линии, изкопаха окопи, минираха хиляди километри по линията на съприкосновение и си осигуриха изгодни позиции за отбрана срещу противник, който е принуден да ги атакува в открита местност. Москва води изтощителни позиционни битки, използвайки мощта на високоефективната си артилерия и другите средства, предоставени от руската военна индустрия, която по възможностите си отстъпва само на американската. Украинските войници са принудени постоянно да атакуват и да умират, тласкани от политиците и нахъсвани от медиите. Само че нарастващият брой жертви едва ли въодушевява украинската армия.

Истината е, че осъществявайки инвазията си в Украйна, руснаците не допуснаха грешката, за която предупреждаваха мнозина италиански анализатори или военни експерти, като Бепе Севернини или Джани Риота например. Защото в една доста голяма държава, като Украйна, населена с враждебно настроено население, появата на руската армия щеше да доведе до изтощителна партизанска война. Затова Москва се задоволи да постави под контрол територии с приятелски настроено население, от което няма нужда да се опасява и където би могла да започне възстановителни работи, чувствайки се у дома си. Най-важната идеологическа и политическа новост обаче е пълният обрат в наратива на украинския въпрос. Още през първата година на войната кризата се превърна в конфликт между целия Запад и Русия с цел да бъде свален президентът Путин, а страната му да бъде завладяна и разчленена. През пролетта НАТО и европейските медии (които следват пакта, също както обозът следва пехотата), в резултат от излишна самонадеяност или наивност, открито демонстрираха намерението си първо да ликвидират Москва, а след това да се споразумеят с Пекин. Рекламирайки тази краткосрочна цел като победа над Кремъл, те не само повдигнаха пропагандната завеса над т. нар. подкрепа за украинската съпротива, но и отново събудиха у руснаците усещането, което вероятно е оставило най-дълбока следа в историята на тази нация: страха пред евентуално нахлуване на тяхна територия. Беше невъзможно да се измисли по-ефективна пропаганда, която да укрепи народната подкрепа за Владимир Путин. Усещайки външната заплаха, както по времето на Наполеон и Хитлер, руснаците се сплотяват около лидера си и се готвят да воюват така, както малцина европейци са способни.

В същото време засега изглежда, че нито една от целите на САЩ и НАТО не е реализирана на практика. Руската икономика трябваше да рухне само за няколко месеца (след налагането на суровите санкции), но МВФ току-що потвърди, че през 2023 г. икономическият растеж в страната ще достигне 1,5%, което е повече, отколкото в Германия и Италия. В Европа, обаче нещата не изглеждат добре. Според “Файненшъл таймс” само прекият ущърб за компаниите от континента в резултат от войната в Украйна се равнява на 100 млрд. долара. Дори в САЩ, които несъмнено спечелиха от военните действия (освен стратегическия резултат – разделянето на Европа от Русия), ситуацията не е блестяща. Рейтинговата агенция “Фич” понижи, макар и незначително, рейтинга на долара, обезпокоена от гигантските размери на американския дълг и перспективите за икономическа рецесия в Съединените щати през 2024 г. Но и това не е всичко.

Според проучване на телевизия Си Ен Ен, проведено в началото на август, 55% от американските избиратели се обявяват против доставките на оръжия в Украйна. При това тези числа най-вероятно ще нараснат рязко, когато американците разберат каква е истината за ситуацията на фронта или когато Тръмп включи този въпрос в избирателната си кампания през 2024 г.

Виждайки как стоят нещата, здравомислещите хора (макар че, както изглежда, такива липсват в политическата класа на ЕС) следва да си изяснят, че времето работи против украинците. Есента наближава, а за украинската армия и днес е трудно да атакува руските позиции, да не говорим за заблатените зони и минните полета. След година, когато в САЩ приключат президентските избори през 2024 г., Киев може да загуби вашингтонския си съюзник. А най-важното е, че група държави – доставчици на оръжие за Украйна, губят мотивация да продължат да го правят под натиска на общественото мнение. Изпращането на ново въоръжение изглежда все по-безсмислено – предвид задънената улица, в която се оказват военните действия, непробиваемостта на руската отбрана, вредите за европейската икономика и умората сред американците. На всичкото отгоре става съвсем очевидно онова, което беше ясно още в началото. Новото въоръжение изисква повече войници, които да го използват, т. е. означава напразната гибел на украински (а и на руски) младежи, както и материалното унищожаване на страната. Вече никой не обръща внимание на огромната вреда, нанасяна на планетата, включително – и дори на първо място – европейските „зелени” партии.

Както посочва в статията си в Il Fatto Quotidiano Марко Травальо, именно сега е най-подходящото време да бъде лансирана нова мирна инициатива. Това е изключително актуално днес, защото вече можем да прогнозираме, как ще приключи всичко. Преговорите са необходими, тъй като доставките на въоръжение за Украйна вече не означава загриженост за съдбата на тази държава, а нейното унищожаване. Общественото мнение вече няма как да бъде излъгано и онези, които днес се обявяват за мир, имат много повече основания, отколкото оказалият се в задънена улица Северноатлантически алианс.

*Известен италиански историк и писател, преподавател в Университета на Терамо, директор на Южния институт за история и социални науки IMES, анализатор на Ill Fatto Qutodiano