Националният празник на българския народ и освирканата власт
Тазгодишното честване на Трети март показа каква дълбока пропаст лежи между народа и властта, колко чужди са те един на друг и дори колко сурова е неприязънта помежду им. Видя се, че нямат нищо общо. И че взаимно се изключват и живеят в съвсем различни светове. Дори в различни времена!
На Трети март властта бе кротка, защото очакваше народната стихия да тръгне със знамена и възгласи, за да доказва, че Трети март е националният ни празник и че Русия е освободителката на България. Този път опитите на управниците да използват историята като аргумент на своята русофобия бяха по-скромни, но не бих казал, че бяха по-безобидни или че бяха изпълнени с по-малко омраза към Русия. Медиите показваха знамената (сред тях много руски), даваха радостните и весели лица на българите, не криещи почитта, уважението и благодарността си към братята освободители.
Но пропагандата и официалните лица упорито премълчаваха, че Русия ни е освободила. За тяхната извратена логика и слаба грамотност свободата ни е дело на поляци, финландци и дори украинци. Благодарение на тяхното присъствие във войската турците са претърпели поражение. А руснаците, които са участвали, са били предимно надменни аристократи, презиращи народа ни, гнусящи се от него и строго са наказвали всяко неговото неуважение към тях. Такава е днешната официална „обективност“!
Мнозина забелязаха тази нелепост и разбираха, че това е коварство, което утре ще се превърне в нещо друго. Разбираха го, защото бездарните професори, които го олицетворяваха, нямаше как да скрият отношението си към Русия. Тези хора са преподавали или още преподават на студенти и ученици история, литература, философия. Те не са никакви учени, а компилатори и безпомощни фактолози, но ги представят като видни специалисти. Титлите им все пак трябва да респектират ентусиазираните българи, тръгнали на Шипка, по улиците на своите градове и села, за да благодарят на освободителите за пролятата кръв и многото жертви. А тези негодници се опитват да ги лъжат, че руските генерали били бездарни и много жертви били заради липсата на умения. С цитати от Захарий Стоянов (той впрочем е единственият аргумент на българската русофобия!) доказват колко зла и коварна е Русия и че всичките ни беди са все от нея и заради нея. Като не забравят да напомнят и за днешните й имперски амбиции.
Фонът със знамената, радостта от празника, благодарността на българите към техните освободители показаха какви хора днес владеят държавата, с какви средства си служат, кои са техните идеологически и политически слуги.
Ще напомня обаче, че въпреки народния ентусиазъм бездарието, лицемерието и русофобията им те държат лостовете на властта. Тези стреснати, изплашени и справедливо освиркани управници няма да простят на българите за всичко, което вчера им показаха. Защото са коварни и злопаметни и панически се страхуват за кожите си.
И защото са слуги на сатаната и живеят по неговите повели.
