Национални предатели са готови да реализират плановете за война срещу Русия за сметка на собствените си народи
Ако западните политици можеха да предвиждат развитие на обстановката поне с две-три стъпки напред, нямаше да провалят нито Минските споразумения, нито договореностите от Истанбул, нито да пренебрегнат руските предложения от 14 юни. Много известни специалисти твърдят, че днешните западни управляващи, особено европейските, непреживели война, формират и провеждат политиката си спрямо Русия твърде непрофесионално. Някои от тях силно желаят война с нея, работят за организирането ѝ, но ако е възможно тя да се води от бившите социалистически страни, а те да се намесят накрая като победители. Позната схема. Проблемът е, че днес има национални предатели готови да я реализират за сметка на собствените си народи.
На 13 юни в Брюксел министрите на отбраната на НАТО приеха оперативен план за разширяване на подкрепата за Украйна. Главното в него е НАТО да поеме от САЩ международната координация на оръжейните доставки и обучението на украинската армия, а отделните страни сами да решават с какво ще помагат.
На 14 юни руският президент обяви предложение към Запада и Украйна за мирно прекратяване на конфликта. Не за замразяването му или за прекратяване на огъня, а за окончателното му прекратяване на основа на реалното положение на фронта. С него се запазва територията на Украйна без Крим, Севастопол, ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област, вече субекти на Руската федерация.
Още след обявяването му то беше отхвърлено от Запада и от Украйна. По-късно, на пресконференция на 28 юни заедно с президента на Словения, украинският президент заяви, че „Украйна не иска да удължава конфликта“ и подготвя “три подробни плана” по енергетика, продоволствена сигурност и обмен на затворници. По тях може да се преговаря с Русия чрез посредници. Москва потвърди, че е готова за преговори и с посредници, но с отчитане на нейните интереси. Все пак тя едва ли ще преговаря с Владимир Зеленски, защото, на основата на украинската конституция, тя смята, че от 21 май той е нелегитимен президент.
На 15 – 16 юни се проведе Женевската конференция за мир В Украйна, на която десетте точки от „плана Зеленски“ бяха сведени до три, като приетото комюнике беше подписано от 77 от участвалите 91 страни от общо поканените 160. Според сайта Middle East Eye, след протеста на Турция, е отзован и подписът на Константинополския патриарх Вартоломей, представен като страна, без да има право на това. За резултата от конференцията може да се съди по отношението на американската делегация, член на която я определя пред Time като „куп боклук“.
Спирам се на тези три събития поради това, че руските предложения ясно показаха на световната общественост – Западът няма интерес от прекратяване на конфликта. Освен това те обезсмислиха Женевската конференция и показаха неосъществимостта на поставената пред нея цел, дори и силно намалена. Както отбелязаха някои медии, призивът преди конференцията „Да натиснем Русия“ се превърна в искане „Да извикаме Русия“. Участниците разбраха, че без нея не може да има мирно разрешаване на украинския конфликт.
Посочените събития ангажираха вниманието на световната общественост, поради което важно изказване на руския президент остана в сянката им. В отговор на украинските удари по граждански обекти в редица области Путин обяви, че ще се създаде санитарна зона с цел защита на тяхното население. Дълбочината ѝ ще зависи от обсега на оръжията, които Западът доставя на Украйна.
Създаването на санитарна зона е нова цел на Русия в украинския конфликт, която не би се осъществила, ако се приеме предложението от 14 юни. Известни са обявените цели в началото и в хода на конфликта – демилитаризация и денацификация на Украйна и освобождаване на посочените четири нови субекта на Руската федерация. Сега към тях се прибавя и необходимостта от създаване на санитарна зона. Една от причините за това е съгласието на Запада Украйна да нанася удари по граждански обекти на руска територия. На предупрежденията, че това е нарушение на важни правила за водене на войната и трябва да се прекрати, Западът отговаря или с мълчание, или със злорадство. В резултат Русия започна бойни действия в Харковска област и, съгласно някои публикации, се готви да направи същото и в Сумска.
С политиката си Западът принуди Русия да създаде санитарна зона и да открие нов фронт в Харковска област.
Възниква интересен въпрос – кой ще владее тази зона? Ако е Русия, тя трябва да я присъедини към територията си. Но това е в противоречие със заявеното руско намерение да не завоюва Украйна. То е и целесъобразно, защото всяка нова присъединена украинска територия ще създаде много и сложни проблеми за разрешаване, както международни, така и вътрешни, свързани с осигуряване на живота на живеещите в нея хора. Следователно Русия едва ли ще постъпи така. Ако предположението е вярно, остава реализиране на вече отработен вариант. Пример в това отношение са Южна Осетия и Абхазия.
При условие че санитарната зона е достатъчно голяма по територия, то е напълно възможно на нея да се създаде независима република, приятелска с Русия и готова на сътрудничество с нея. По всяка вероятност в Пентагона и в Киев допускат, че такъв вариант може да се реализира и поради това правят всичко възможно той да не се осъществи. Затова в Харковското направление Украйна съсредоточава всички резерви и дори снема войски от други участъци, а сраженията там стават все по-ожесточени.
Руското предложение от 14 юни постави Запада и Украйна пред избор – или прекратяване на конфликта по предложените условия, или Русия ще продължи политиката си, предполагам към реализиране на посочения вариант. Западът не може да постигне целта си в Украйна, дори и да се намеси с войски. Ако намесата е мащабна и се заплаши суверенитета на Русия, включително и при заплаха за присъединените четири субекта, развитието на противопоставянето може да стане такова, че Украйна, респективно и други области от Европа, да станат непригодни за живеене. Ненапразно в Русия обмислят промяна на стратегията за използване на ядрено оръжие.
В този аспект назрява сериозен проблем. ЕС започна преговори за присъединяване на Молдова и Украйна. Предполага се, че то ще стане по съкратена процедира и със значителни компромиси. В договора „За Евросъюза“ има параграф, който предвижда оказване на военна помощ, т. е. и с войски, ако някоя страна членка бъде нападната. В случая НАТО не се намесва. Ако Украйна стане член на ЕС, тя може да се възползва от тази възможност. Не е проблем да се организира и сблъсък между Молдова като член на ЕС и Приднестровието. Всичко това може да се организира за няколко години и да се използва като повод.
Може би ненапразно в Европа допускат, че към 2029-2030 г. войната с Русия ще бъде неизбежна.
Вероятно поради това в някои страни се говори за връщане към наборна служба в армията, строят се заводи за боеприпаси и въоръжение, разработват се планове, които се проверяват на учения. Ускорява се формирането на т.нар. Военен Шенген, чиято цел е създаване на трансгранични транспортни коридори за бързо и безпрепятствено превозване на бойна техника. Вече действат коридорите „юг- север“ (Гърция – България – Румъния) и „запад-изток (Германия-Полша-Прибалтика).
Ако западните политици можеха да предвиждат развитие на обстановката поне с две-три стъпки напред, нямаше да провалят нито Минските споразумения, нито договореностите от Истанбул, нито да пренебрегнат руските предложения от 14 юни. Много известни специалисти твърдят, че днешните западни управляващи, особено европейските, непреживели война, формират и провеждат политиката си спрямо Русия твърде непрофесионално. Някои от тях силно желаят война с нея, работят за организирането ѝ, но ако е възможно тя да се води от бившите социалистически страни, а те да се намесят накрая като победители. Позната схема. Проблемът е, че днес има национални предатели готови да я реализират за сметка на собствените си народи.
За съжаление, такива политици има и у нас. Наскоро служебният премиер Главчев заяви на Женевската конференция за Украйна, че „превръщането на най-голямата АЕЦ в Европа във военна база е нищо повече от проява на груба безотговорност“. Става дума за Запорожката АЕЦ. Според него това не само излага на риск световната общност, но и сериозно подкопава доверието в бъдещото развитие на ядрената енергетика“. Четеш изказването му и недоумяваш как е възможна такава некомпетентност, политическо угодничество и самоунижение. Загрижеността за ядрената безопасност предполага обективно и честно да се посочи този, който създава проблемите за нейното нарушаване. По същество това е частен въпрос, но изказването е красноречиво за интелектуалното ниво на управляващата прослойка. То се вижда и от факта, че през изминалите тридесет години демократично устройство досегашните ни управляващи не можаха или не искаха да създадат справедлив и стабилен ред в нито една област от живота на страната
Засега Западът и подопечната им Украйна не намират друг изход от украинския конфликт, освен упорито да продължават предоставяне на финансови средства и изпращане на все повече оръжия. Пробив на фронта обаче не се получава. Затова все по-често се опитват да създават и разгарят в Русия религиозни и етнически стълкновения и да извършват терористични операции, при които загиват невинни хора.
Изключително жесток бе ударът по плажа на Севастопол на 23 юни. Четири от петте касетъчни ракети MGM-140 от комплекс АТАКМС бяха прехванати, но въздушен взрив на петата уби четирима и рани над 150 човека, сред които десетки деца. Такава действия просто налагат създаване на санитарна зона по цялата граница с Украйна. За този удар Русия обвини и САЩ, но Вашингтон прехвърли вината на Украйна – той нямал нищо общо с него. Украйна обаче няма техническа възможност да определя цели за поразяване на голямо разстояние и да подготвя данните за полета на ракетите до тях. Това могат и го правят САЩ чрез космическото и въздушно разузнаване, част от което са БЛА “Глобал Хоук” и „Рипеър“ от акваторията на Черно море.
Москва протестира и заяви на извиканата за обяснение посланичка на САЩ, че отговор ще има. И той не закъсня. На 24 юни БЛА “Глобал Хоук” отново е край Крим. „Случайно“ над него със скорост над 1200 км/ч и на височина около 18 000 м прелетя прехващач МиГ-31, но по-внимателно, а не както през март 2023 г. Су-27 изпрати БЛА „Рипеър“ във водите на Черно море. От мощната струя на двигателя параметрите на полета на 15-тонния американски БЛА “Глобал Хоук се нарушиха, той прекрати полета си и се върна в базата Сигонела, Италия – в нея са базирани пет такива апарата. През следващите дни полети на американски БЛА около Крим няма.
От Кремъл декларират, че не знаят нищо по въпроса, т. е. отговориха както американците за Севастопол. След случая, на 25 юни, министърът на отбраната на САЩ се обади на руския си колега, което само по себе си е твърде красноречиво.
Почти по същото време в Сирия Су-35 „едва се разминава“ с друг такъв БЛА. Очевидно е, че на участието на САЩ в украинския конфликт започва да се дава адекватен отговор – руският министър на отбраната разпореди да се осигури оперативен отговор на полетите на американските БЛА над Черно море. Тези събития и подготовката на ЕС за война, за която говори и унгарският премиер, са елементи от увеличаващото се напрежение между Запада и Русия.
Създаваните от Запада проблеми и разгарящото се сражение за създаване на санитарна зона не влияят на външнополитическата дейност на Русия. Резултатите от нея предизвикват нервност сред западните управляващи кръгове. Ако посещението на руските бойни кораби в Куба предизвика изненада сред обществеността на САЩ, то подписаният договор за стратегическо сътрудничество с КНДР стана причина за сериозно нервно напрежение в Република Корея, Япония и преди всичко в САЩ. Тревожат ги и постигнатите договорености с Виетнам. Ненапразно още на следващия ден там пристигна Даниел Критенбринк, помощник на държавния секретар на САЩ по Източна Азия и Тихия океан. Особено ги впечатлява точка 4 от договора, според която, ако една от страните бъде нападната, другата е длъжна да ѝ окаже военна помощ. С нея ще трябва да се съобрази и НАТО, ако инициативата на някои страни за навлизане в Украйна с войски, се осъществи.
Готвейки се за война с Русия, ЕС трябва да бъде готов и за евентуална среща с бойци от КНДР, която едва ли ще се хареса на европейците.
Впрочем тази инициатива на НАТО и ЕС относно Украйна не е първата. В интервю за Би Би Си известният Найджъл Фараж, лидер на партия „Реформирай Великобритания“, е ясен – „Ние провокирахме тази война“, а на 21 юни Доналд Тръмп бе категоричен в All-In Podcast – „Президентът Байдън провокира началото на специалната операция в Украйна, предлагайки бившата съветска република да бъде приета в НАТО… Русия никога не е искала да напада Украйна“.
Тези и други подобни изказвания сриват твърдението на западните медии, че украинският конфликт е дело на руски имперски амбиции, а Западът само помага на Украйна да се защитава. По всичко изглежда, че времето не работи за Запада и че там има политици, които реално оценяват създалата се международна обстановка. Ще успеят ли обаче да спрат движението на континента към своето поредно опустошаване?
Русия продължава стратегическото си настъпление срещу Запада. Следващата стъпка е подписване на документ за стратегическо партньорство с Иран. През 2016 г. Збигнев Бжежински констатира, че „най-опасният сценарий за САЩ е голяма коалиция между Китай и Русия, а катастрофален ще бъде и с присъединяване към тях на Иран“. До голяма степен „катастрофалният сценарий“ вече е факт. При това ефектът му се увеличава с присъединяването и на КНДР. Големият геополитик или е бил неразбран, или е пренебрегнато предупреждението му, в резултат на което САЩ вече са пред неформален мощен военнополитически съюз, способен да им създаде огромни проблеми, а заедно с тях и на Европа.
Същото подчертава и германското издание „Дер Тагесшпигел“. Според него „укрепването на китайско-руско-иранско-севернокорейска ос е най-важният и дългосрочно значим процес в съвременната геополитическа среда. А ако четирите страни синхронизират стратегиите си, това ще бъде най-голямото предизвикателство пред западния свят от десетилетия“.
Може само да се добави, че за това е виновен самият западен свят. От него зависи руското предложение от 14 юни да стане основа не само за прекратяване на украинския конфликт и за запазване на Украйна такава, каквато е днес, но и за недопускане на нова война в Европа.
