Нашите възрожденци виждаха, че единствената посока, откъдето може да дойде избавлението, е Русия

На днешния ден през 1878 година е освободен любимият ни Пловдив.

И понеже напоследък срещам наистина неадекватни коментари за тези събития, ще припомня някои от историческите факти.

Пловдив пада под османска власт през 1364 година. Повече от пет века градът ни е поробен, без да има никаква възможност това да се промени.

Скоро прочетох, че, видите ли, Пловдив не бил освобождаван, защото турците го напуснали. Това нелепо твърдение не отговаря на истината. Под тепетата е имало над 1000 души редовна войска от низами и отделно черкезка конница и башибозук. Армията на Сюлейман паша в момента отстъпва към Родопите, но е прегрупирана и все още силна. И Пловдив е много важен за хода на военните действия. Той е най-големият град по българските земи тогава. Турците нямат намерение да го отстъпят лесно, дори подготвят пълното му опожаряване при нужда и се канят да разположат оръдия по тепетата.

На 15 януари вечерта, на около 3 километра западно от Пловдив, ген. Гурко вижда огньове, които избухват в различни части на града и праща конници на разузнаване. Тук изпъкват находчивостта и героизмът на капитан Александър Бураго, който със своя Втори драгунски ескадрон от 63-ма драгуни, успява изненадващо да навлезе в града, да паникьоса турците и да ги накара да бягат.

Ескадронът на Бураго влиза от запад и използва ситуацията, че турското командване е заплашено от обкръжение, част от руските войски се движат в полите на Родопите, а друга – северно от река Марица. За да избегне това, командващият Сюлейман паша разпорежда оттегляне. Бураго успява да завземе пощата, достига до железопътната гара, където, според неговия разказ, намира сервираната и все още топла вечеря на Сюлейман паша и офицерите му, които панически поели с влак към Одрин.

Така Пловдив се спасява от огъня и пълното разрушение. Но сраженията с турските части продължават интензивно в полите на Родопите. По заповед на Сюлейман, в полето край Остромила са изклани над 120 арестувани герои от Априлското въстание, сред които и Душо Хаджидеков.

Историята се състои от факти. И в тази връзка подчертавам, че в онзи момент друга държава в Европа не е посмяла да воюва с Османската империя, която все още е силна и разпростряна на три континента. Единствено царска Русия предприема този съдбоносен за нас ход. Но това не става толкова бързо и лесно. Руската империя също има тежки вътрешни проблеми за решаване. Армията й е технически остаряла, в онези години върви военна реформа, но руснаците са зле въоръжени и неподготвени за нова война. И правителството им не я желае. Напротив, дипломатическите и търговските отношения с Турция са много добри.

Но след зверствата и пепелищата на Априлското въстание, които отекват из цяла Европа, благодарение на личности като Виктор Юго, репортажите на Макгахан и статиите на Гладстон, в Русия общественото мнение се надига в защита на поробените народи, в армията масово се записват доброволци, а участието във войната става въпрос на чест за офицерството и дворянската класа. Царят и правителството са принудени под натиска на обществото да приемат идеята за освободителна война.

Тук малко се знае, но ролята на Германия/Прусия и великия Ото фон Бисмарк е съдбоносна. „Ако някой в Европа си мисли, че може да има втора Кримска война, да забрави. Който посмее да тръгне в гръб на Русия, веднага ще срещне пруските щикове“, категорично заявява канцлерът и активира своите дипломати, които ясно обясняват на Австрия и Англия да стоят настрана от предстоящия конфликт. Така пътят към нашата Свобода е начертан. Бисмарк не спира дотук. Той изпраща в Русия няколкостотин модерни оръдия, десетки хиляди нови пушки и множество локомотиви, с които руската войска да се придвижи по-бързо до границата. Така съдбата на Османската империя е решена. Русия повежда Освободителна за нас и региона война, с която никой дргу в света не иска да се занимава.

Историята трябва да се чете безпристрастно. Нашите възрожденци, които дадоха живота си за Свободата, ясно са виждали, че единствената посока, откъдето може да дойде избавлението за българите е Русия. Както добре ни е известно, между тях това е въпрос на тежки спорове, основната теза е, че „който ни освободи, той и ще ни зароби“. Но политическата мъдрост и далновидност на нашите Апостоли ясно сочи към Русия.

Пророчески са думите на титана на Априлската епопея Георги Бенковски, дословно предадени от летописеца Захарий Стоянов. Гледайки към горящото Панагюрище, Бенковски казва: „Ако щете ме съдете, но с тези пепелища моята цел е постигната вече. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия, нека тя заповяда!“

Със същото убеждение загива в турските огньове и мъченикът Петлешков: „Аз умирам, но и вашето царство дълго нямо да живее“, казва той на мъчителите си.

Великите синове на България са били съвсем наясно откъде ще дойде избавлението ни. Защото нашите революционери добре са съзнавали, че дори целият народ да въстане, срещу едномилионната, модерно въоръжена и силна турска армия, няма никакъв шанс.

И не виждам защо и на кого пречи тази очевадна историческа истина. Руската империя имала свои планове и интереси, се коментира сега. Да, така е било. Но именно те са довели до Освобождението на Балканите и на България. Друга нация и друга държава не идват да воюват с османците. И не само това. Възстановената българска държавност получава от руснаците най-модерното за времето си устройство. Нашата конституция е почти дословно взета от белгийската и тук българите имаме конституционна монархия и Народно събрание. Същото Русия прави и за Финландия. За разлика от царското самодържие, което властва в империята на Александър Втори. Такива са фактите, независимо дали някои ги харесват или не, но това са парадоксите на историята.

На днешния ден, вместо да спорим и сипем хули, е редно да отдадем почит на онези руси, украинци, финландци, румънци, белоруси и още народности, които оставят костите си по тези земи. И благодарение на които днес сме свободни. И ходим с изправени глави. Защото сме заслужили и извоювали свободата си, не сме я получили даром. Пепелищата и зверствата на Априлското въстание и най-вече невижданият героизъм на опълченците (повече от 35 хиляди души, което си е цяла армия за онези времена), които на Шипка спират османските орди и решават хода на войната, доказват това. Всяко различно твърдение е злонамерено, антибългарско и има нечиста цел.

Припомням историческите факти, защото никога не съм се водил по конюнктурните мнения и не се интересувам откъде духа вятърът. Винаги казвам, каквото мисля. За историята фактите са най-важни. А пък историята е най-важна за народите и тяхното бъдеще. И спекулациите с историческата истина водят единствено назад. И разпадат националното съзнание на парчета, оскверняват светините и тъпчат самочувствието ни като народ. Подмяната на историята прекършва корените на нацията и я превръща в тълпа и стадо. Това не бива за позволяваме, независимо какви възгледи и убеждения изповядваме.

Защото България е по-важна от личните ни дребнавости. Да помним заветите на великите ни възрожденци и да се поклоним пред саможертвата на онези, които са загърбили живота в името на Свободата и нашето бъдеще.

*Авторът е бивш кмет на Пловдив и народен представител.