На Запад търсят замяна на Зеленски

На Запад все още не се решават да свалят от подиума овехтялата фигура на Зеленски само защото не могат да намерят за това подходящ повод. Същевременно ролите на президент или сакрална жертва засега са вакантни и в момента кандидатите за тях активно се обсъждат.

„Мирната конференция“ за Украйна в Швейцария, която е насрочена на 15 и 16 юни и ще коства на бюджета на алпийската страна 11,2 млн. долара, беше планирана да стане нещо като бенефис за Зеленски. По-вероятно е обаче да бъде прощално турне за актьора в ролята на президент.

Мероприятието впечатлява не само с цената, но и с очаквания резултат от дипломатическите усилия за оказване натиск срещу Русия, за да отслабят позициите й в бъдещи вероятни преговори с Украйна за спиране на въоръжените действия. В крайна сметка такъв беше замисълът на инициаторите на конференцията. По много причини обаче тя тръгна към провал от самото начало: билетите за тържествения концерт останаха непродадени, програмата на дискусиите – окастрена.

Първа причина за това фиаско са военните успехи на Русия на фронта. Сложно и преди всичко – безсмислено е да се налагат условия за примирие на страната, която държи инициативата на бойното поле. „Формулата на Зеленски“, която предвижда връщането на Крим и Донбас в Украйна, налагането на репарации на Москва, така силно се разминава с реалността, че тихомълком просто бяха зачеркнати от дневния ред и цялата програма трябваше да се прекроява в крачка. Така като единствена главна тема изскочи ядрената сигурност. По всяка вероятност тя ще звучи по следния начин: колко далеко може да стигнат страните от НАТО, които разрешават на Киев да бие с тяхно оръжие по вътрешността на Русия, без да я провокират да прибегне до ядрен отговор. На това „опипване“ сигурно ще бъде посветена по-голямата част от времето.

Втората причина е съмнителната легитимност на Зеленски. Събирането на лидерите – а събитието бе замислено именно като среща на високо равнище, на която като главно действащо лице трябваше да участва някаква особа в зелена тениска и с изтекли президентски пълномощия, и по този начин Зеленски да се легитимира в очите поне на част от международната общност. След като обаче възможността Зеленски да получи твърдо признание и да не стои пред опасността на бъде „бракуван“ всеки момент бе пропусната дори от Байдън, списъкът на лидерите драстично намаля. Американският президент предпочете да отиде на предизборна среща с холивудски звезди в Лос Анджелис, вместо на „мирна конференция“ в Швейцария. Щом самият хегемон се отказва да благослови особата със зелена фланелка да продължи да царства, тогава и другите лидери не виждат смисъл да участват в церемонията. Разбира се, между тях ще има такива, които ще присъстват, за да замажат създалото се конфузно положение, като загубилите в своите страни престиж и подкрепа германеца Шолц и канадеца Трюдо.

Отказът от участие в конференцията на лидерите на Китай, Бразилия, Индия, ЮАР и Саудитска Арабия беше предсказуем. Тези страни членуват в БРИКС – организация, която все повече разширява и укрепва сътрудничеството между своите членове, включително когато става дума за общ поглед върху развитието на света. От гледна точка на Запада и Украйна най-обидно е подействал отказът на Индия, която дълго време изчакваше, за да реши, че премиерът Нарендра Моди няма да уважи мероприятието. По-късно се появиха информации, че той все още не е решил какво да прави.

Китай също не бързаше с отговор и седмица преди началото на конференцията заяви, че без присъствието на Русия подобна инициатива е безсмислена. Верен на своята първобитна дипломация, допълнена с простащина и липса на професионализъм, Зеленски премина към откровени обиди по адрес на Пекин и Делхи и към обвинения в опит да провалят срещата. През последния месец водачът на киевския режим с изтекъл срок на годност в буквалния смисъл на думата обиколи света с протегната ръка за помощ и с надеждата лично да убеди повече лидери да зачетат швейцарската му проява.

До последния момент остана открит въпросът за участието на представители на централноазиатските и южнокавказките страни. Малко вероятно е там да се появи някое лице от висшето ръководство на държава от Евроазиатския икономически съюз. Изключение може да направи само Армения, чийто премиер полага големи усилия да включи републиката в орбитата на евроатлантизма. Ако някои от по-нисшите чиновници се окажат там, повече от сигурно е, че те няма да сложат подпис под какъвто и да било общ заключителен документ с антируски характер. Не трябва да забравяме обаче, че Изтокът е тънка работа. Казахстан например може да изпрати свои представители в Швейцария, като предварително обсъди „някои тънки моменти“ с Москва. В Астана обичат напоследък да правят „приятни изненади“.

Според някои дипломатически източници има вероятност срещата, замислена като антируска, да се изроди в антикитайска. Те предполагат, че заради официалния неутралитет към руско-украинския конфликт, към който Пекин се придържа, на срещата може да бъде направен опит за формиране на коалиция от страни, готови да работят срещу Китай в различни сфери. Участието в конференцията на лидерите на Япония, Филипините и възможно на Южна Корея в този контекст има голямо значение. Ако тези предположения се сбъднат, Вашингтон с удоволствие ще поеме водещата роля. Публична тайна е, че неотдавнашното турне на Зеленски в Югоизточна Азия е било организирано от администрацията на Байдън.

Въоръженият конфликт в Украйна бе планиран отдавна от Запада и съчетан с над 3000 санкции, трябваше да доведе до бързо поражение на Русия. Сметките обаче се объркаха, войната се проточи, обезкърви и нанесе огромни щети не само на Украйна, но и на европейската икономика. Същевременно палестинско-израелският конфликт и нарастващото напрежение между Пекин и Вашингтон изместват фокуса на геополитическото противостоене.

В този смисъл сбирката в Швейцария ще фиксира един очевиден факт: там няма да обсъждат стратегия за победа над Русия, а за измъкване на Запада от конфликта с минимална загуба на престиж и за превключване на усилията за решаване на реални стратегически задачи, главната от които е възможният сблъсък с Китай.