На многая лета! Мъдрецът и познавач на уроците от миналото професор Андрей Пантев на 85
Президентът Румен Радев поздрави за юбилея, определи го като един от най-авторитетните съвременни български интелектуалци
Президентът Румен Радев поздрави проф. Андрей Пантев по повод 85-ата му годишнина. Държавният глава изразява искреното си уважение към един от най-авторитетните съвременни български интелектуалци и изтъква значението на родолюбива му дейност като историк, университетски преподавател, изследовател и общественик с последователни позиции в отстояването на националния ни интерес.
„Поколения наши сънародници ценят високо Вашето експертно мнение и задълбочените Ви проучвания на процесите в новата история на България, Балканите, Европа и света“, подчертава държавният глава. Президентът откроява значимия принос на проф. Пантев към увеличаването на родното ни научно богатство с множеството проведени от него изследвания и написани книги, монографии и публикации. Румен Радев изразява увереност, че проф. Пантев ще продължи да буди интереса и уважението на академичната общност и на обществото като обичан събеседник с респектираща интелигентност и пословично чувство за хумор.
В поздравителния си адрес държавният глава пожелава крепко здраве, неотслабващи сили и енергия на проф. Андрей Пантев за нови научноизследователски успехи, както и обществена и гражданска подкрепа за неговата народополезна дейност.
Проф. ст. н. с. д-р Андрей Лазаров Пантев, е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, община Макреш, област Видин. Родителите му са учители в местното училище.
Основно образование завършва в родното си село и известно време учи в Суворовското училище в гр. Ловеч. Бил е ученик във Видинската гимназия, но средното си образование завършва в София през 1957 г. и е приет за студент по история в СУ ”Св. Климент Охридски”. Завършва университета през 1961 г. и се завръща в родния Видин, където работи като уредник и първия завеждащ отдел „Етнография” от 1962 г. до 1965 г. в Окръжния исторически музей.
През 1965 година кандидатства и е приет за редовен аспирант по история на Англия към Института по история на БАН. През 1967 г. защитава кандидатската си дисертация, а през 1984 г. става доктор на историческите науки. От 1967 г. до 1974 г. е научен сътрудник, а по-късно и старши научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1969 г. специализира в Англия, а през 1979 г. в САЩ. През 1975 г. е избран за доцент. През годините 1982 – 84 г. е преподавател по балканска история в САЩ. От 1985 г. е професор в Историческия факултет на Софийския университет.
Проф. Пантев е специалист, преподавател и автор на множество учебници, книги, статии и публикации по – „Нова история на България” и по „История на международните отношения ХІХ – ХХ век”
Освен в Софийския университет през годините е водил лекции и в Пловдивския и Великотърновски университети, Националната художествена академия, ЮЗУ и УНСС.
Избиран е за президент на Българската асоциация по американистика /1990г./, а от 1999 г. е председател на Гражданското обединение „Св. Георги Софийски”.
Андрей Пантев е бил депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание и е включван в листите за Европейския парламент от гражданската квота на Коалиция за България. В 40-то НС е заместник председател на ПГ на КБ, основен представител за съвета на Европа, член на Комисията по образование и наука и на Комисията по парламентарна етика. На 14 юли 2009 г. ръководи първото заседание на 41-то Народно събрание, за избиране на председател на парламента, като доайен сред народните представители.
През 1997 г. става почетен гражданин на Видин. През 2002 г. получава наградата „Голям Платонов Нобел на века” на Световната академия „Платон”, през 2006 г. му е връчен орден „Св. Св. Кирил и Методий – огърлие”, а през 2009 г. е удостоен с най-високия орден на Република България – „Стара планина”.
Владее английски и руски език.
Проф. Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, руски, английски, испански и немски език и на над 40 книги с научен и научно-популярен характер. Съставител и редактор е на десетки исторически сборници, енциклопедии и научни трудове и рецензент на множество научни трудове и дисертации.
По-значимите научни трудове на проф. Пантев са: „Англия срещу Русия на Балканите 1879-1894” (1972 г.), „Българският въпрос във Великобритания 1876” (1981 г.), „Век на буржоазни революции“ /1982/ „Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.), „Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка ХVІІ-ХVІІІв.”(1988 г.), „Христофор Колумб и Новият свят” (за деца) (1989 г.) „Защо две Америки” (1991 г.), „История на България” т.7 (1991 г., съавтор), „Една българска история: Години на демокрация?” (1992 г.), „История на България” (1993 г., съавтор), „Раждането на модерната демокрация” (1993 г.), „US Projekt for Determining the Borders of Bulgaria 1918-1919” (USA,1993 г.), „САЩ и българския териториален въпрос 1919” (на английски, НЮ Лексингтън, Охайо, 1993 г.), „История на новото време” (1994 г., съавтор), „Проблеми на новата и най-новата стопанска история” (1994 г., съавтор), „Стефан Стамболов – хъшът държавник, или „Българският Бисмарк” (1994 г.), „Хронологична енциклопедия на света”, т.5 (1995 г., съавтор), ”За Стамболов в часа за България” (1995 г.), „Cultural and Interkultural Traditional Perspektives in Europe”(Strasburg,1995 г.), „Българският април 1876 г. в Англия и САЩ” (1996 г.), „Историческата еволюция и политическата демокрация” (1997 г.), „Другата версия” (1998 г.), „100 най-известни българи в нашата история” (1997 г., съавтор), „Гладстон и българите” (1999 г., съавтор), „Светът след Иисус” (1999 г., съавтор), „Стоте най-влиятелни българи в нашата история” (1999 г.), „Исторически многоточия” (1999 г.), „Българската история в европейския контекст” (2000 г.), „Сир, това е революция” (2001г.), „Исторически въпросителни” (2003 г.), „Носът на Клеопатра” (2004 г.), „Историческо съвремие“ /2005 г./, „Исторически съмнения“ /2007 г./, „Историческата българистика в Англия и САЩ“ /2007 г./, „Историческите измерения на Освободителната война 1877-1878“ /2008 г./, „Исторически паралели“ /2011 г./, „Истории от бутилката“ /2013 г., съавтор/, „Въображаема Европа и личности“ /2014 г./, „Дипломатическа енциклопедия“ т.1 /2014 г. съавтор/, „Българските ханове и царе…“ /2015 г., съавтор/, „Великите князе царете императорите на Русия“ /2016 г., съавтор/, „Историческата еволюция и политическата демокрация“ /2019 г./, „История и цивилизация“-учебник за 9 клас /2018 г., съавтор/, „История и цивилизация“ – учебник за 8 клас /2020 г., съавтор/ и др.
***
ИСТОРИКЪТ, КОЙТО ВСИЧКИ ПОЗНАВАТ
Портрет на проф. Андрей Пантев, написан от журналистката Мариела Балева и публикуван в сайта на в. “Труд” преди 5 години – в навечерието на теговата 80-та годишнина:
Когато той говори в зала – без значение дали е в най-затънтеното селище, в университета или в парламента, слушащите го почти винаги го изпращат на крака. Когато пък се появи по телевизията, човек просто оставя дистанционното – то не му е необходимо. Винаги научаваш нещо или просто слушаш. Той наистина е историкът, когото всички разпознават. Знаят какво мисли за случилото се в световната история отпреди един-два века например, или пък за ставащото днес, но малцина имат представа за това какво е белязало живота му.
“Не съм толкова значима личност, за да съм интересен на околните”, без грам превземка казва историкът и дръпва с наслада от лулата си. Една от причините да не пише спомени се крие именно в признанието, че не може да бъде “откровен с всички и за всичко”.
“Не вярвам, че гръцката максима: “Опознай себе си!”, е валидна за отделния човек. Човешката душа не е витрина за разглеждане. Трябва да отнесем и някои тайни със себе си!” Тези думи на професора сигурно обезсмислят опитите да се научи повече за личния му живот.
Първата му среща със световното добро и зло е, когато четиригодишен удивено гледа белите пухкави следи на аеропланите, които бръмчат нависоко над бащиния му дом в кулското село Раковица. Като огромни птици. Без да знае, че това всъщност са бомбардировачи и че хвърлят нещо страшно. По-късно ще се доближи до смущаващата, но реалистична констатация на Уинстън Чърчил, че историята на света е история на войни. А момчето от Кулско е родено само на километър от манастир от XIII век. Майка му и баща му цял живот са учители, без да са познавачи на Гьоте и Бодлер, но внедряват онази доброта, която за него е по-силна от познавателната мъдрост. Глезените питомци на онова време го дамгосват сега като червен, без да знаят нищо за него. Когато става студент, майка му отива в циганското училище във Видин, за да взима повече, защото има студент в София. Един детски спомен обаче още пробожда сърцето и душата на професора, превърнал се е в рана, в скрита травма до края на дните му – баща му умира на масата пред семейството на връх Заговезни по обяд, задавя се. Това е нещо като среща със зловещото на едно шестгодишно дете.
Израсъл край брега на Дунава, властно го привлича тайнството на нейното течение. Всеки дунавски рибар за него е потомствен аристократ, а реката е магия, тя е част от кръвта му. Наставниците на неговата младост са писателите. От Достоевски до любимия му Ремарк.
Около професионалната биография на родения през 1939-а Андрей Пантев всичко е явно, Уикипедия и Гугъл знаят всичко. След гимназията във Видин, той завършва история в Софийския университет. Любопитен щрих от биографията му е, че в университета той е в едни випуск с именития ни литературовед проф. Никола Георгиев, с когото заедно са и войници в Разград. И двамата днес са едни от малцината български мъдреци. По молба на майка си Андрей се завръща в родното място и повече от три години е предпочитаният екскурзовод по стените на крепостта “Баба Вида”.
В търкалян от вятъра вестник прочита за конкурс за аспирант по история на Англия в Института за история при БАН. И заминава пак за София. Всичко потръгва. Един аспирант от кулско село става кандидат на науките, доцент, доктор, професор и прочее. И най-важното – започват да го забелязват и да говорят за него.
Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. През периода 1982-1984 г. преподава балканска история в САЩ. Превръща се в един от любимците на студентите първо в Софийския университет, а после навсякъде, където се появява. Гост-професор е във Великотърновския университет в продължение на 35 години, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС и други висши учебни заведения. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение “Св. Георги Софийски”.
Наричат го една от “белите врани” на българския парламент – през трите мандата депутатство не си позволи да гласува различно от собствената си съвест. Още се помнят някои негови знакови несъгласия. Той се обяви против НАТО, против войната в Ирак, в Афганистан, против признаването на Косово. Беше и срещу демонтиране на нашите ракети, против чужди бази в България и прочие. И днес, когато някой се сети да го попита за това, скромно отговаря: “Не съм извършил подвиг, но не можех иначе.” Без поза и патетика. В парламента се сдобива и с определението най-добър оратор.
За него щастието има конкретика. Обича пукота на леда от топлия скоч, руската водка, арменския коняк, цигарите “Житан”,тютюнът “Челини”, залезите над “сънния” квартал “Младост”, където живее, дружния смях на съседна компания. А лулата е неговата запазена марка – тя му дава “усещане за сигурност по-силна от НАТО”. Убеден е, че понякога дребни неща могат да ни направят щастливи, а истински катастрофи – равнодушни. Смята, че душевният лукс от общуването с хора е повече от всякакво благосъстояние.
И най-важното, наистина обича и Отечеството си. Но с такава любов, която е несъизмерима с хонорар, платен офис или субсидия.
На многая лета, Професоре!
