На Мюнхенската конференция по сигурността Китай акцентира върху ролята си на „стабилизираща сила“

Независимо от промените в международната ситуация, Китай ще продължи да бъде стабилизираща сила в света, заяви китайският първи дипломат Уан И в изказването си на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността. По думите му, действията на Пекин в това му качество се изразяват в три направления: насърчавайки сътрудничеството между големите държави, при справяне с актуални горещи проблеми и за подобряването на глобалното управление и ускоряване на икономическия растеж.

Конференцията в Мюнхен започна неотдавна при участието на около 60 държавни ръководители и представители на 85 правителства и имаше задача да обсъди текущи и потенциални конфликти, застрашаващи сигурността в света и в конкретни региони.

При откриването генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че „глобалната общност е по-фрагментирана и разделена от когато и да било през последните 75 години“, подчертавайки необходимостта от „глобален ред, който работи за всички“. Той каза също, че ако страните изпълняват задълженията си, предвидени в Устава на ООН, „всеки човек на Земята ще живее в мир и достойно“.

„Правителствата обаче пренебрегват тези ангажименти и милиони мирно население плаща ужасна цена, като рекорден брой хора са принудени да бягат, за да се спасят от насилие“, подчерта Гутериш.

Развивайки тази теза, в речта си китайският външен министър Уан И отбеляза, че авторитетът и централната роля на ООН не трябва да бъдат отслабвани и организацията „далеч не е остаряла“, а целите и принципите, залегнали в нейния устав, са „още по-важни днес“. Засилването на мултилатерализма е общ призив на фона на предизвикателствата от протекционизма и силовата политика, посочи той.

Обяснявайки ролята на Китай като „стабилизатор“ в отношенията между големите държави, Уан И посочи необходимостта от връщането на отношенията между Пекин и Вашингтон „в правилния път на развитие“ и тези между Китай и Русия като основани на „отсъствието на съюз, без конфронтация и без насочване към която и да е трета страна“.

„Устойчивите и близки отношения между Китай и Европа не само помагат за постигането на взаимен успех, но също така осветяват света“, каза Уан И, призовавайки двете страни да преодолеят настоящите геополитически и идеологически смущения, да се отнасят една към друга като партньори, а не като съперници и да „внасят позитивност в днешния бурен свят“.

В речта си на конференцията Уан И спомена конкретно ролята на Китай за улесняване на политическото уреждане на израелско-палестинския конфликт, украинската криза и посредничеството му при кризата в Северен Мианмар. Той също така подчерта, че Пекин се отнася отговорно към териториалните спорове със съседите си в Южнокитайско море.

„Тези коментари на външния министър са важни за премахване на недоразуменията. Те приповтарят политическата позиция на Китай относно тези конфликти и имат решаващо значение за имиджа на страната и траекторията за справяне с конфликтите“, казва през GlobalTimesМяо Лу, съосновател неправителствения мозъчен тръст Център за Китай и глобализацията. „Китай, който не е замесена страна, се опитва проактивно да улеснява изграждането на консенсус и създава условия за мирни преговори“, добавя той.

Отбелязвайки, че китайската икономика остава жизнена и устойчива, Уан И заяви, че страната ще продължи да разширява отварянето си, да осигурява по-добра бизнес среда за чуждите компании и да предлага удобства за обмена на персонал. „Развитието на Китай води до засилване на позициите на силите на мира, укрепване на стабилността и разширяване на свободния пазар“, посочи той.

„Уан И даде ясно послание, че Китай вярва, че само чрез единство и сътрудничество между всички страни можем да постигнем печеливши резултати. Застиването в манталитета на конкуренция и фокусирането само върху относителните печалби са саморазрушителни и подкопават общите интереси“, коментира Сон Чън‘ао от Центъра за международна сигурност и стратегия към университета „Цинхуа“.

Думата „загуба“ бе ключова на тазгодишната конференция в Мюнхен и се среща често в доклада за 2024 г., публикуван преди събитието, което според наблюдатели показва нарастващото безпокойство на Запада от настоящата международна ситуация. В него се посочва, че Китай създава „значителна загриженост, но се смята за по-малка заплаха от Русия от всички страни, включително Япония и САЩ“.

„В нови и несуверенни области, които оказват значително влияние върху сигурността, като Космоса, дълбокия океан и киберпространството, Западът също налага тезата за „китайската заплаха“, твърдейки, че там страната действа „по-фино и систематично“ в сравнение с по-осезаеми предизвикателства за сигурността като тези, създавани от Русия“, смята Уан Иуей, директор на Института за международни отношения към Китайския народен университет.

„Това не е нищо повече от стар трик за установяване на външен въображаем враг, за да се прикрие безполезността и неуместността на западната визия за сигурност“, смята той.

Според Сун Чън‘ао Европа е песимист по отношение на реалностите в международната сигурност и възлага надеждите си на трансатлантическата солидарност. „Много теми тази година се въртят около нагласата „губещ – губещ“ – западните страни са по-загрижени за относителните си печалби, вместо да търсят взаимни ползи, както преди, което може да подкопае глобалното сътрудничество и съществуващия международен ред“, казва той.

Уоруик Пауъл, политически съветник на бившия австралийски премиер Кевин Ръд, коментира пред GlobalTimes, че Мюнхенският доклад за сигурността от 2024 г. отразява намаляването на колективната западна мощ. По думите му, той показва „безпокойството на традиционните западни колониални сили, че светът около тях се променя и те вече не контролират напълно тези промени“.

Ли Хайдун, професор в Китайския университет за международна политика, също е на мнение, че „независимо дали става въпрос за конфликта между Русия и Украйна или израелско-палестинския, Западът не може да води, камо ли да има последната дума. Въпреки това, някои западни държави вярват, че е по-добре да поддържат господство в ситуация на загуба, отколкото да се примирят с международен пейзаж, включващ равенство, реципрочност и приобщаване. Трагично е, че Западът, чието неправилно управление на международните дела доведе до много от настоящите конфликти, прехвърля вината към незападни страни без саморефлексия“.