Неофит Рилски – просветител, отдаден на Отечеството
Отец Неофит Рилски е бил рилски монах, гений на своето време в просветата, и животът му е изцяло отдаден в служба на манастира и родината, разказа за БТА помощник-библиотекарят към Рилската света обител – Михаил Тасков, във връзка с 230-годишнината от рождението на йеромонах Неофит Рилски.
Ако искаме да разберем личността на отец Неофит Рилски, да го усетим, да се докоснем до неговия автентичен дух, трябва да помним, че той е отдал своя живот на Бога и в служба на ближния. Както казва свети Йоан Лествичник, светлината на монасите са ангелите, а светлината на миряните – това са монасите, така отец Неофит Рилски е една светлина, един светилник, който осветява пътя на множество българи, които копнеят не само за ограмотяване, но и за духовно пробуждане, разказа помощник-библиотекарят на Рилския манастир.
Никола Бенин, както е светското име на отец Неофит Рилски, е роден през 1793 г. в Банско. През 1806 г. пристига в Рилската света обител заедно със своя близък приятел Димитър Молеров – син на основателя на Банската живописна школа Тома Вишанов. Двамата пристигат в манастира, за да помагат на Тома Вишанов в изписването на „Митарствата на душата“ в храм „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“, която е само на два километра от манастира.
Младият Никола развива в себе си стремеж към Бога, към ревностен духовен живот и така, през 1811 г., той приема монашество в Рилския манастир с името Неофит. Седем години по-късно приема и йеромонашество, разказа Михаил Тасков. Впоследствие продължава своето образование в Мелник и Велес, а през 1827 г. преподава в Самоков , където се запознава със Захари Зограф. Между тях се заражда дълбока духовна връзка до степен, че Захари Зограф нарича Неофит Рилски „свой духовен отец“, посочи Михаил Тасков.
В целия живот на отец Неофит Рилски вярата в Бога, животът в манастира и просветителското дело са в тясна връзка. В Рилската света обител отец Неофит Рилски заварва училище за начална грамотност, където учителства. Впоследствие създава „училище за високи науки“, в което се обучават монасите, които са подготвяни да приемат свещен сан. „Отец Неофит Рилски е желаел всеки монах в Рилския манастир да притежава образование. Той дълбоко се е възмущавал от неграмотността и е желаел всеки обитаващ Рилския манастир да бъде грамотен“, разказа Михаил Тасков. През 1834 г. основава килийно училище в постницата „Свети Лука“, а в него са получили образование много видни възрожденски българи.
Заслугите на отец Неофит Рилски в просветителското дело са огромни, за което свидетелстват запазени негови трудове в Рилската света обител, част от които могат да се видят в Църковно-историческия музей към манастира. Сред тях са първият глобус, създаден от отец Неофит Рилски през 1836 г., първата българска граматика, таблиците по взаимоучителната метода, която усвоява през 1834 г. в Букурещ и няколко години по-късно прилага и в българското образование. Йеромонах Неофит Рилски превежда и светска литература – „Приключенията на Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо, басните на Езоп и други. Превежда Новия завет, издаден в Измир през 1840 г. , съхраняван в манастирската библиотека и преиздаван пет пъти.
Отец Неофит Рилски прави и първото описание на Рилския манастир, издадено през 1879 г., което е един от най-ценните му трудове, касаещ Светата обител, тъй като описва в огромна дълбочина манастирския живот и неговата история от основаването му през десети век от свети Йоан Рилски Чудотворец, разказа помощник-библиотекарят. От нея научаваме, че по времето на отец Неофит Рилски в манастира са живеели до 250 монаси, отделно е имало 50 работници, светски хора, още 50 послушници и 50 души сираци, тъй като към манастира е имало сиропиталище. Така в Рилският манастир са пребивавали около 400 души.
Съществен принос на йеромонах Неофит Рилски в образованието е въвеждането на Бел-Ланкастърската метода в българските училища. „В зората на Българското възраждане липсват учители или бихме казали, че те са малцина. За да може народът по-бързо и качествено да се образова, отец Неофит Рилски решава да въведе тази метода, чрез която да може ученици да обучават ученици“, разказа Михаил Тасков. По този начин, с бързина и качество, се образова голяма част от българското население, допълни той.
Тази метода за първи път е приложена в първото светско училище в Габрово, на което съосновател е отец Неофит Рилски заедно с Васил Априлов. Впоследствие тя се използва и в неговото собствено изградено през 1843 г. училище в постница „Свети Лука“, допълни помощник-библиотекарят.
Отец Неофит Рилски има основно значение и в църковно-певческото изкуство в България. Мнозина наши съвременници го оценяват много високо. Самият той съставя сборник с преводни гръцки песнопения и собствени църковни творби, разказа още Михаил Тасков. Освен това отец Неофит Рилски е бил и поет, а едно от стихотворенията му е изписано в постницата „Свети Лука“ – в мястото, където създава килийно училище.
Последните близо 30 години от земния си път Неофит Рилски живее в Рилския манастир, в келия (монашеско жилище) , запазена и до днес.
След като учителства в много градове в страната, и дори оглавява катедрата по славянски език във Висшето богословско училище на остров Халки в Мраморно море, се установява за постоянно в Рилския манастир, където продължава своята книжовна дейност, проповядва, поучава. Води и кореспонденция с множество възрожденски учители и мнозина будни българи, които в писма изразяват своята почит към него за приноса, който дава за българското ограмотяване.
Последните четири години от своя живот отец Неофит Рилски прекарва в уединение, тишина и молитва в келия в постницата „Свети Лука“. Всъщност, оттук започва пътят на отец Неофит Рилски, свързан с Рилската света обител, от храм „Покров Богородичен“, в постницата „Свети Лука“, и тук, през 1881 г., завършва неговото земно странстване, посочи Михаил Тасков.
Гробът на отец Неофит Рилски е в близост до южната стена на съборния храм на Рилската света обител.
