Нешка Робева за 9 май: Ден на една отминала, но въпреки всичко незабравена победа…
Всички, които са запазили чест и достойнство, почитат паметта на Съветските войни, признавайки техния свръхчовешки подвиг
Eдин позакъснял, раздърпан, неподреден отговор…
Фейсбук пак ме пита за какво мисля?
За какво мисля на 9ти май?
Мисля за един необясним ужас, който ме съпровожда цял живот – ужаса от войната. От всяка война… От най-кошмарната! От ВСВ!! 57милиона жертви?! 57милиона човешки същества?! Мисля за това как се е случило? Как една абсолютно налудничава, сатанинска идеология е повела милиони след себе си? Един луд?!.. Ужасявах се, но дълбоко и искрено вярвах, че това не може да се повтори! Че човечеството знае, помни и докрай ще помни ужасите – преживените, осъзнатите, осмислените ужаси на избиването и разрухата… Избиване – садистично, извратено, затова необяснимо за мислещите…
Унищожаването на едни човешки същества, от други… На деца – милиони невинни души..
Мисля за стотиците хиляди жертви на най-нечовешкия и безсмислен “експеримент” над Хирошима и Нагазаки… Дни и нощи наред не можех и все още на мога, да прогоня от съзнанието си, видяното в музея… Все още виждам, движещи се призраци, запечатани на филмовите ленти, за историята. Не, по-скоро кости, облечени в дрипи от още димяща кожа, сухожилия, крепящи разкъсани меса… Река – почервеняла от кръвта на, търсещите спасение… Мраморното стълбище, запаметило за бъдещето сянката на приседналия… Сянката на човек…
Мисля за мемориалите – скулптурни композиции, пред “Стената на комунарите” в “Пер Лашез” на загиналите в концлагерите… Мисля за сълзите в очите на онзи стар френски комунист, който ни разказваше за мъртвата си съпруга, изтезавана в “Аушвиц”… Изтезавана, държана с часове гола на снега… Чичко Шовире, който всяка година ни очакваше в Париж, с радост, убеждение и негласно обещание, че преживяното по време на войната ще се помни и никога няма, немислимо е дори, отново да се случи…
Мисля за Крагуевац, в съседна Сърбия… За 7те хиляди избити само за една сутрин, невинни, невоюващи мъже… За пробитите от куршуми фуражки на гимназистите и за онази жена – учителка, препречила вратата пред немския офицер, за да спаси учениците си… Една жена – разстреляна – нарекла убиеца – убиец!
Мисля за всичко, което в живота си видях и научих за тази война…
Мисля, опитвам се да разбера, какво става? Изгуби ли разума си човечеството? А инстинкта си за самосъхранение? А усета, който не дава покой, който не дава сън, който би трябвало да пречи на летаргията..
Мисля за бухенвалдските камбани, които бият и вълнуват световният ефир. Камбаните, които ни призовават да станем и да се заслушаме… Да усетим и се изплашим от приближаващата Смърт… Мисля за и усещам интернационалните колони от Бухенвалд, стонът на Тихия океан… Стотиците хиляди живи изгорени… Които в този ден са до нас, около нас, които нашепват “Хора, пазете света, пазете света… Хора пазете мира…” Да, това е песен… Написана и изпълнена от един изстрадал народ. Думи, които не се забравят…
Днес е 9 май!
Безспорно! Ден на Европа, както от всякъде гърми?!
На коя Европа?! На онази ли, следвоенната – тържествуваща, пееща, плачеща от радост, преди 79 г. На онази Европа, в която на 9ти май 1945г. оживелите се прегръщат, пеят и танцуват, отбелязвайки края на една шизофрения, наречена война… Европа на съпротивата срещу нацизма и фашизма или Европа на неофашизма, реваншизма, на омразата и лъжата… Европа на двойните стандарти? Европа с неоколониалните мераци… На Макрон, Джонсън, Урсула, Щолц… Европа превърнала се в държанка на Биг Брадър, която усърдно трие и променя историята?… Европа, овладяна от шепа извратеняци?
Коя Европа? – на Кирчовци, Ленки и Асенчовци, Тагаревци, на харвардски недоносчета, джендъри, които с олигофренски ентусиазъм разфасоват паметници и разнасят торти, украсени с детски главички, ръчички и крачета… Които, като полуидиоти повтарят, как Съветската армия не освобождавала, а окупирала, преследвайки нацистката сган…
Коя Европа да приветствам – тази ли, която неистово се бори за измислени права, издига в култ парите и безчовечността, която оставя милиони в мизерия, която руши изначални морални устои? Коя Европа? Която рони крокодилски сълзи за едни, а затваря очи пред страданията на други… Пред геноцида – безсрамния, зверски геноцид над други…
Мисля – коя Европа и какво да й честваме?
Днес мисля! И не защото Фейсбук така иска, а защото ужасът от усещането, че човечеството, отново нехае, че не реагира, че с всяка изминала минута се приближава към нещо. вече преживяно и заличено от човешката памет… Приближава се към своя край… Край, предречен от Фучек, Лорка, Хъксли, Оруел, Бердяев, Асандж и десетки гениални проницатели…
Днес е 9ти май! Ден на една отминала, но въпреки всичко незабравена победа…
Победа, извоювана с обединението на здравата мисъл на една, вечно раздирана от противоречия Европа.
Днес се прекланяме пред подвига и паметта на милионите, загинали, за да я има Европа.
И всички, които са запазили чест и достойнство, почитат паметта на Съветските войни, признавайки техния свръхчовешки подвиг…
Това е денят на победата!
