Не политизирайте насилието – то няма пол, религия или идеология!

Миналата година България беше разтърсена от жестокото убийство на жена, извършено от мъжа ѝ и баща му.

Тази година започва с жестокото убийство на мъж, извършено от жена му и нейната майка.

След всяко от миналогодишните посегателства бяхме заливани с назидателното посочване какви патриотични татуировки носи извършителят, в каква православна църква се е била оженила двойката и въобще как “традиционните ценности” са просто някакъв фарс, дискредитиран от грозната реалност, че мъже посягат на жени. Либералите се опитваха да политизират максимално трагедиите, изваждайки на преден план културния профил на извършителите – хетеросексуални мъже, “патрЕоти”, православни и батки. Цялата 2023-та прекараха в налагане на този образ и, следователно, позициониране на себе си като негов контрапункт.

Сега бихме могли да се впуснем и ние в същото с обратен знак: да сочим двете жени-убийци, това какви прогресивни, градски либералки са, активистки на “Продължаваме промяната”, дипломат от кариерата и прочее. И с това да политизираме в наша полза, както те правиха миналата година, една ужасяваща трагедия.

Или можем да изберем да не го правим. Защото истината е, че нито културният, нито политическият облик на извършителите е причината за тяхното деяние. Проблемът е, че сред нас – нормалните хора от мнозинството, се разхождат невидимо социопати. Социопатът може да е мъж, може и да е жена. Може да е татуиран с Левски и Ботев “патрЕот”, може и да е градски, либерален активист на “Добрите сили”. Може да е прост охранител в дискотека, може и да е дипломат от кариерата.

Социопатът няма културен, политически и икономически профил. Той се внедрява навсякъде – от МВР до “Бизнес парка”, от църквата до либералното НПО, от дискотеката в Стара Загора до централата на “Да, България”. Той посяга, убива, набеждава и наранява хората, защото е социопат, а не заради някои от гореизброените му белези, принадлежности или предпочитания. Няма да го разпознаете по това, че си е татуирал “Ботев” или скача за кръста, както се опитваха цялата минала година да ви втълпяват либералите. Социопатът може да е жена, да работи за “Спаси София” и да слуша джаз, помежду системния тормоз, който оказва на бащата на детето си, преди да го убие.

Всички ние, останалите, трябва да водим като общество война с тях – социопатите, където и да са се внедрили и интегрирали, а не да употребяваме престъпленията им за собствените си политически, партийни и обществени войни.

Заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ