Не 3 март, а правителството разделя хората

Трети март не разделя хората. Предложението на правителството за друг национален празник прави опит да ги раздели и да противопостави две толкова светли дати – 3 март и 24 май. Това каза пред „120 минути“ по БТВ евродепутатът Петър Витанов, който в началото на седмицата заедно със съмишленици обяви инициатива за референдум за националния празник.

„Ние сме група от общественици, политици, журналисти, олимпийски шампиони и на първо място историци, които са загрижени и обезпокоени от заявката на акад. Денков и Борисов да променят националния празник. Трети март обединява както леви, така и десни, както прогресивни, така и либерали или консерватори. Този въпрос може да намери огромно обединение сред хората, които не считат за необходимо да променят националния си празник“, каза Петър Витанов.

Витанов е на мнение, че става въпрос за опити за историческа подмяна с политически цели.

„24 май е прекрасен и всенароден празник, който се празнува в Русия, Северна Македония, в държавите, които използват кирилицата. Но Трети март е празникът, който олицетворява кулминацията на вековните борби на българите за национално освобождение, автокефалия на българската църква, за духовно и културно развитие“, каза още той.

„В този инициативен комитет има хора, които са индиферентни към политиката, някои подкрепят президента Радев, други са го критикували, но това не е начало на политически проект. Целта е да бъде защитен националният ни празник. Днес се прави опит за пренаписване на историята, затова и сред нас има изключително уважавани историци като проф. Пантев, проф. Баева, проф. Калинова, проф. Митев, така че дискусията няма да е само политическа, но и историческа“, коментира Петър Витанов.

По повод Паметника на Съветската армия той каза, че членовете на ИК имат различно отношение.

„Ако трябва да кажа личната си позиция, то тя е, че съм възпитаван да градя, а не да руша. Последните, които рушаха, бяха в Палмира и Кабул. Разрушаването означава политическо безсилие“, смята Витанов.

В качеството си на евродепутат той коментира и последните събития, свързани с войната в Украйна, и предизвикателствата пред Европа броени дни преди речта на Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза.

„Когато се заговори за мир, смятам, че тази теза не се лансира достатъчно добре в Европа. Ние, европейците, имаме претенцията, че знаем повече от целия останал свят за него.  Година и половина войната сякаш стана ежедневие. Свидетели сме на тотална дехуманизация. За три месеца контранастъпление Украйна успява да отвоюва 200 квадратни километра, това е територия с размерите на едно землище. Улисани да броим колко бойни машини са изгубени, сякаш забравихме, че има загинали хора. Трябва да си зададем въпроса – тази война за територия ли се води, или за хората. Защото хората станаха статистика. Само за три месеца са загинали десетки хиляди“, коментира Петър Витанов.

Евродепутатът не е оптимист за изхода от войната.

„Преди да се направи голямото политическо усилие за мирно решение, ще загинат още много хора. Голямата опасност за нас като българи е Черно море. Повечето оръжие в него не води след себе си по-голяма сигурност. Ако тази война може да надхвърли границите на Украйна и Русия, посоката е само Черно море и трябва да се погрижим то да не става арена на военни действия. На тези въпроси обаче трябва да отговори българското правителство, което трябва да има план за ответните мерки“, коментира още българският евродепутат.