Николай Добрев избра съгласието и разума, за да спаси България

(19.10.1947 – 17.04.1999)

В бит­ките, ко­и­то Ни­ко­лай Доб­рев во­де­ше по дон­ки­хо­тов­с­ки, той из­го­ря – не сим­во­лич­но, а съв­сем ре­ал­но. Из­го­ря, но па­мет­та за не­го све­ти, как­то за еди­ни­ци сил­ни во­да­чи в но­ва­та ни ис­то­рия

На 17 ап­рил 1999 г., точ­но пре­ди 25 го­ди­ни ни на­пус­на бъл­гар­с­ки­ят по­ли­тик и дър­жав­ник, со­ци­а­лис­т и патриот Ни­ко­лай Доб­рев. Човек, който извърши един уникален в новата ни история политически акт и по осъзната и изстрадана воля пожертва личната си кариера и здраве, избра съгласието и разума, за да спаси Отечеството от мъчителен граждански конфликт с непредвидими последици. Без онзи 4 февруари 1997 г. – лично дело и личен избор на Николай Добрев, България днес със сигурност нямаше да е част от европейското политическо пространство!

Про­дъл­жи­ли­ят де­се­ти­лет­ния пре­ход бър­зо из­ха­бя­ва ли­ца­та в бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка. Във власт­та, в опо­зи­ци­я­та, в ин­с­ти­ту­ци­и­те ид­ват и си оти­ват хо­ра от раз­ли­чен чо­веш­ки, мо­ра­лен и ин­те­лек­ту­а­лен ка­ли­бър. Ме­нят се и проб­ле­ми­те на Бъл­га­рия, ос­вен ня­кол­ко, ко­и­то се пре­вър­на­ха в хро­нич­ни – бед­ност, нес­п­ра­вед­ли­вост, ко­руп­ция, мафиотизация и мутризация, пълзяща неграмотност. В то­зи по­ток от съ­би­тия и лица мал­ци­на са те­зи, ко­и­то, из­п­ре­вар­вай­ки вре­ме­то си, за­щи­та­вай­ки го­ле­ми ка­у­зи или пос­тъп­вай­ки мъж­ки в ре­ши­тел­на ми­ну­та, зас­лу­жа­ват за­ви­на­ги по­чит­та и ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Ни­ко­лай Доб­рев без­с­пор­но е от тях, той из­п­ре­ва­ри вре­ме­то на про­ти­во­пос­та­вя­не­то и се по­ка­за ка­то за­щит­ник на граж­дан­с­кия мир. Преподаде уроци по доблест и чест, които малцина усвоиха в своето политическо поведение!

Той от­с­то­я­ва­ше со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та ка­у­за и вгра­ди сян­ка­та си за ней­но­то оце­ля­ва­не и бъ­де­ще в дни на на­ци­о­нал­но ра­зе­ди­не­ние и опас­ност да лум­не огъ­нят на на­си­ли­е­то, ка­то ис­тин­с­ки пат­ри­от из­б­ра на­ци­о­нал­ния пред пар­тий­ния и лич­ния ин­те­рес. Милееше за своята партия БСП, за нейното единство, за нейната промяна, за интересите и болките на обикновените социалисти. На своите другари преподаде непреходни уроци по лоялност и отдаденост към идеята, но когато беше поставен пред избора – съдбата на държавата или партийния интерес – той избра България. Дали има кой да научи уроците на Николай Добрев и да ги приложи днес и в бъдеще!?

С го­ди­ни­те лип­са­та на хора като Ни­ко­лай Доб­рев се усе­ща все по­ве­че, за­що­то не­го­ви­ят при­мер се ока­за неудобен за бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка кла­са, за­тъ­на­ла в дреб­но­те­мия, бо­рич­ка­ния, лич­но обо­га­тя­ва­не, за­ви­си­ма от вън­ш­ни фак­то­ри, заб­ра­вя­ща го­ле­ми­те ка­у­зи – доб­ру­ва­не­то на об­щес­т­во­то и обик­но­ве­ния чо­век, дър­жав­ност­та и мо­ра­ла. За­то­ва той е сво­е­об­ра­зен връх в бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка, кой­то засега ос­та­ва не­дос­ти­жим.

ДНЕС ПРОБ­ЛЕ­МИ­ТЕ НА БЪЛ­ГА­РИЯ СА ТА­КИ­ВА, ЧЕ ТЯ ОТ­НО­ВО ИМА НУЖ­ДА­ТА ОТ ЛИ­ДЕР С НЕ­ГО­ВИ­ТЕ КА­ЧЕС­Т­ВА И МОРАЛ. Нуждаем се от ис­к­рен пат­ри­о­ти­зъм, от­да­де­ност на иде­ал и ка­у­за, не­у­мор­на ра­бо­та за на­ци­о­нал­но съг­ла­сие, ос­т­ра чув­с­т­ви­тел­ност към со­ци­ал­ни­те проб­ле­ми на хо­ра­та и мно­го важ­но – от  не­под­куп­ност, чес­т­ност и дос­той­н­с­т­во.

В ис­то­ри­я­та ня­ма ус­лов­но нак­ло­не­ние, но със си­гур­ност, ако бе жив Ни­ко­лай Доб­рев, ако бе станал министър-председател, ако имаше шанса да управлява партията и държавата по своите идейни, морални и човешки критерии, преходът в България би се раз­вил по друг, по-спра­вед­лив на­чин.

Ед­ва ли ръ­ко­во­ди­тел с не­го­вия морален ав­то­ри­тет и со­ци­ал­на чув­с­т­ви­тел­ност би до­пус­нал в държавата да се слу­чат ди­ваш­ко­то раз­г­раб­ва­не, раз­гу­лът на ко­руп­ци­я­та, раз­па­дът на дър­жав­ност­та и на служ­би­те за си­гур­ност, при­ла­га­не­то на край­ни­те фор­ми на не­о­ли­бе­рал­ния мо­дел, слугинажът пред чужди интереси, поругаването на офицерската и мъжка чест. Ни­ко­лай Доб­рев не би допуснал на стра­на­та ни да бъ­дат на­ла­га­ни вред­ни по­ли­ти­чес­ки и ге­о­по­ли­ти­чес­ки ре­ше­ния. Ня­ма­ше да бъ­де веч­но съг­ла­сният с Брюк­сел и Ва­шин­г­тон и да се под­да­де на на­тис­ка да зам­ра­зим връз­ки­те си с брат­с­ка, сла­вян­с­ка и пра­вос­лав­на Ру­сия. Щеше мъжки да отстоява мнението си – пък да става каквото ще! Без да тър­си лес­ния път – точ­но как­то го нап­ра­ви през 1997-а.

Ни­ко­лай Доб­рев е второ по­ко­ле­ние ко­му­нист и со­ци­а­лист, ро­ден в кра­си­вия бъл­гар­с­ки град Го­це Дел­чев, но­сещ спо­ме­на за ро­ман­ти­ка­та на ма­ке­дон­с­ки­те бор­би за опаз­ва­не на бъл­гар­щи­на­та, емоцията на родовия корен, мистичността на миналото и волята за бъдеще. Чо­веш­ки­ят и по­ли­ти­чес­ки­ят му път са ти­пич­ни за вре­ме­то си – за­вър­ш­ва гим­на­зия в род­ния си град и Мин­но-ге­о­лож­кия ин­с­ти­тут в Со­фия, спе­ци­а­ли­зи­ра в Ака­де­ми­я­та за об­щес­т­ве­ни на­у­ки и со­ци­ал­но уп­рав­ле­ние. За­поч­ва ра­бо­та в Ком­со­мо­ла, къ­де­то пре­ми­на­ва през всич­ки стъ­па­ла на йе­рар­хи­я­та, до­каз­вай­ки се с най-доб­ри­те ка­чес­т­ва на сво­е­то по­ко­ле­ние – твър­дост на ха­рак­те­ра, ини­ци­а­тив­ност, здра­ва връз­ка с хо­ра­та. Ръководи младежките структури в Гоце Делчев, в окръг Благоевград, секретар е по организационните въпроси на Централния комитет на Комсомола в края на 70-те и началото на 80-те години.

Ни­що чо­веш­ко не му е чуж­до, но му лип­с­ват ло­ши­те ка­чес­т­ва на ка­ри­ер­ния фун­к­ци­о­нер – бю­рок­ра­ти­зъм, ко­нюн­к­тур­ност, прис­по­со­бен­чес­т­во. Тогавашните млади – днес с много сребро в косите, го помнят с добро, могат да прибавят някоя интересна история, да си спомнят мъжкарския му характер и неподправеното чувство за хумор, но и че Николай Добрев бе от тези, които носеха вярата и идеала в сърцето си и градяха, без да вдигат шум около себе си!

По-къс­но е на ра­бо­та в Ко­ми­те­та за дър­жа­вен и на­ро­ден кон­т­рол, кмет е на сто­лич­на­та об­щи­на “На­деж­да”. Част е от поколението, на което Промяната отсъди да влязат в голямата политика, да поемат на плещите отговорността за партията и държавата. Про­мя­на­та от 10 но­ем­в­ри 1989 г. пре­доп­ре­де­ля той да ста­не за­веж­дащ от­дел “Ор­га­ни­за­ци­о­нен” на БСП в най-теж­ко­то за пар­ти­я­та вре­ме. В то­зи пе­ри­од иму­щес­т­во­то на БСП е от­не­то със спе­ци­а­лен за­кон, кад­ри­те й са под­ло­же­ни на увол­не­ния, ре­ван­ши­зъм и реп­ре­сии. То­га­ва ми­ли­он­на­та пар­тия за бро­е­ни дни тряб­ва да про­ме­ни на 180 гра­ду­са сво­я­та ор­га­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра – от ор­га­ни­за­ции по мес­то­ра­бо­та към ор­га­ни­за­ции по те­ри­то­ри­а­лен приз­нак и ин­те­ре­си, от масова партия на властта към партия, обвинена във всички исторически грехове, станала удобният виновник и посоченият враг за самообявилите се „демократи“. Запазването на единството и организационната цялост на БСП се превръща в лична кауза на Николай Добрев в онези сложни, неблагодарни, вълчи времена в политиката!

През 1991 г. Ни­ко­лай Доб­рев е из­б­ран за на­ро­ден пред­с­та­ви­тел и ма­кар да е чо­век на де­ло­то, а не на ора­тор­с­ки­те уп­раж­не­ния, той ста­ва ефек­ти­вен и ува­жа­ван пар­ла­мен­та­рист – зам.-пред­се­да­тел, а по-къс­но пред­се­да­тел на Ко­ми­си­я­та по на­ци­о­нал­на си­гур­ност, рас­те и ав­то­ри­те­тът му сред ПАР­ТИЙ­НИ­ТЕ СТРУК­ТУ­РИ, КО­И­ТО  ТОЙ ПОЗ­НА­ВА В ДЪЛ­БО­ЧИ­НА – хи­ля­ди пар­тий­ни сек­ре­та­ри, ак­ти­вис­ти, ве­те­ра­ни, мла­де­жи. Той се прев­ръ­ща в не­фор­мал­ния ли­дер на пар­ти­я­та, ли­це­то на новото по­ко­ле­ние в БСП.

Доб­рев не се при­съ­е­ди­ня­ва към вред­на­та за пар­ти­я­та тен­ден­ция на по­ли­ти­чес­ки “ка­ни­ба­ли­зъм” и “лов на ве­щи­ци”, въ­ве­де­ни от то­га­ваш­ни­ ръ­ко­во­ди­те­ли спря­мо тех­ни дов­че­раш­ни дру­га­ри по пар­тия, но и ко­ле­ги по уп­рав­лен­с­ки пос­то­ве.

И ма­кар че БСП пос­тиг­на вну­ши­тел­ни по­бе­ди на пар­ла­мен­тар­ни­те из­бо­ри през 1990 г. и 1994 г., мал­ци­на (сред тях и Ни­ко­лай Доб­рев) осъз­на­ва­ха, че ед­но уп­рав­ле­ние е ус­пеш­но не в де­ня на из­бор­ни­те фан­фа­ри, а ед­ва ко­га­то прик­лю­чи доб­ре и бъ­де пре­пот­вър­де­но с на­ро­ден вот. Когато властта се използва не за лично обогатяване и кариера, а преди всичко и най-вече – в полза на хората.

В ис­то­ри­я­та на БСП Доб­рев ще ос­та­не ка­то най-ус­пеш­ния ръ­ко­во­ди­тел на пре­диз­бо­рен щаб – на­ред с по­бе­да­та в из­бо­ри­те за 37-ото НС е и три­ум­фът на мес­т­ни­те из­бо­ри в края на 1996-а. А и в условията след събитията през януари-февруари 1997 г. Добрев отново е най-успешният – след тежко управление и масов народен социален протест и при безчинството на тъмносините шпицкоманди на Иван Костов, тогава БСП имаше 22 % народен вот (940 хил. гласа). Сравнението с днешния ден, когато БСП има едва 200 хил. гласа и под 10 %, е показателно!

Ли­дер от не­го­вия ка­ли­бър в бъл­гар­с­кия по­ли­ти­чес­ки жи­вот ве­че ня­ма – от­дав­на  гос­под­с­т­ват апа­рат­ни­те по­лит­тех­но­ло­зи, фасадни политици, пиари, шу­ро­ба­джа­наш­ки­те схе­ми и ке­ле­пи­рът. За Доб­рев иде­а­лът бе на пър­во мяс­то, след то­ва ид­ва­ше ра­бо­та­та с кад­ри­те, ор­га­ни­за­ци­он­ни­те дей­с­т­вия, прог­рам­ни­те до­ку­мен­ти и тях­но­то прет­во­ря­ва­не в де­ла. Ни­ко­лай Доб­рев бе­ше ор­га­нич­но чужд на ку­ха­та по­ли­ти­ка, на лъс­ка­ви­те кам­па­нии и лъж­ли­ви обе­ща­ния, не по­на­ся­ше по­ли­ти­чес­ко­то пус­тос­ло­вие, ори­ги­нал­ни­че­не­то, за­у­че­ни­те фра­зи, подлизурството, лицемерието.

Като за­мес­т­ник-пред­се­да­тел на БСП с ре­сор “Ор­га­ни­за­ци­он­ни въп­ро­си”, ка­то пред­се­да­тел на пар­ла­мен­тар­на­та Ко­ми­сия по на­ци­о­нал­на си­гур­ност, а от 1996 г. и ка­то вът­ре­шен ми­нис­тър не­гов при­о­ри­тет бе­ше осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ком­пе­тен­т­но, спра­вед­ли­во и не­ко­рум­пи­ра­но уп­рав­ле­ние на ле­ви­ца­та. Уви, из­бух­ва­не­то на за­ло­же­ни от на­ча­ло­то на пре­хо­да со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки “бом­би” до­ве­до­ха до фа­лит на бан­ки, ин­ф­ла­ция, со­ци­ал­но нап­ре­же­ние.

В те­зи съ­би­тия Ни­ко­лай Доб­рев бе от мал­ко­то, ко­и­то не са­мо виж­да­ха ре­ал­ност­та, но и на­ри­ча­ха проб­ле­ми­те с ис­тин­с­ки­те им име­на. Го­ди­ни по-къс­но пуб­лич­но дос­то­я­ние ста­на Док­ла­дът на МВР за проб­ле­ми­те в бан­ко­ва­та сис­те­ма, а ка­то вът­ре­шен ми­нис­тър той ПРЕД­П­РИЕ ПЪР­ВИ­ТЕ ЕФЕК­ТИВ­НИ МЕР­КИ СРЕ­ЩУ ЗА­РАЖ­ДА­ЩА­ТА СЕ ОР­ГА­НИ­ЗИ­РА­НА ПРЕС­ТЪП­НОСТ – за ог­ра­ни­ча­ва­не­то на без­кон­т­рол­ност­та на си­ви­те струк­ту­ри в ико­но­ми­ка­та, за бор­ба с не­поз­на­та­та дос­ко­ро би­то­ва и теж­ка прес­тъп­ност. Стъп­ки – за спа­ся­ва­не и ре­а­ни­ми­ра­не на бъл­гар­с­ка­та дър­жав­ност. Ма­кар и да не е ра­бо­тил на опе­ра­тив­ни ни­ва в сис­те­ма­та на МВР, и до днес Доб­рев е пом­нен ка­то принципен и го­рящ в проб­ле­ми­те ми­нис­тър. В ярък кон­т­раст с ня­кои от пред­шес­т­ве­ни­ци­те и с мно­го от нас­лед­ни­ци­те си на го­ре­щия пост!

Без­с­пор­но, ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КА­ТА И ЧО­ВЕШ­КА ГОЛ­ГО­ТА НА НИ­КО­ЛАЙ ДОБ­РЕВ СА СЪ­БИ­ТИ­Я­ТА ОТ ЯНУ­А­РИ-ФЕВ­РУ­А­РИ 1997 Г.

Ма­со­во­то не­до­вол­с­т­во от ряз­ко­то обед­ня­ва­не и ико­но­ми­чес­ка­та не­си­гур­ност на хо­ра­та съз­да­де хра­ни­тел­на поч­ва за по­ли­ти­чес­ко нас­тъп­ле­ние на СДС, кой­то има­ше вън­ш­на фи­нан­со­ва и ло­гис­тич­на под­к­ре­па. То­ва, ко­е­то в други страни днес се на­ри­ча “Оран­же­ва ре­во­лю­ция” или “Май­дан”, се случ­ва­ше по со­фий­с­ки­те ули­ци през 1997-а. Про­тес­ти­те бя­ха фи­нан­си­ра­ни от зад­г­ра­нич­ни цен­т­ра­ли, ор­га­ни­зи­ра­ни с ло­зун­ги и пос­ла­ния, це­ля­щи да на­ло­жат по­ро­чния не­о­ли­бе­ра­ли­зъм, дик­тат на тран­с­на­ци­о­нал­ния ка­пи­тал, еро­зи­ра­не на су­ве­ре­ни­те­та на Бъл­га­рия. Съ­би­ти­я­та се раз­ви­ва­ха ди­на­мич­но – ка­би­не­тът “Ви­де­нов” по­да­де ос­тав­ка дни пре­ди Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на, но­ми­на­ци­я­та на Ни­ко­лай Доб­рев за ми­нис­тър-пред­се­да­тел е за­ба­ве­на, а пос­ле на ръ­ба на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и да­леч от по­ли­ти­чес­ка­та ко­рек­т­ност е са­бо­ти­ра­на от пре­зи­ден­та Же­лю Же­лев, до­ка­то нап­ре­же­ни­е­то на­рас­т­ва гла­во­лом­но. Все­кид­нев­ни про­тес­ти и сту­ден­т­с­ки стач­ки, про­во­ки­ра­ни от хи­пе­рин­ф­ла­ци­я­та, но и от зад­ку­ли­си­е­то. Ле­ви­ца­та е де­мо­ни­зи­ра­на от улич­на­та тъм­но­си­ня тъл­па. На­ред с то­ва вър­ви вън­шен на­тиск и меж­ду­на­род­на изо­ла­ция от клю­чо­ви ге­о­по­ли­ти­чес­ки фак­то­ри. В та­ки­ва ус­ло­вия ед­ва ли ня­кой, да­же и най-опи­тен по­ли­тик, мо­же да се на­дя­ва да със­та­ви ра­бо­те­що и ста­бил­но пра­ви­тел­с­т­во с дъ­лъг хо­ри­зонт и ман­дат за бо­лез­не­ни ре­фор­ми.

Ис­то­ри­чес­ки­ят ком­п­ро­мис – мирен отказ от властта, нап­ра­вен на 4 фев­ру­а­ри 1997-а от Ни­ко­лай Доб­рев и Ге­ор­ги Пър­ва­нов, като председател на БСП, е един­с­т­ве­ни­ят въз­мо­жен по­ли­ти­чес­ки път за Бъл­га­рия, всич­ко дру­го би би­ло път към без­д­на­та на кръвопролитието.

Не бя­ха мал­ко те­зи, ко­и­то твър­дя­ха, че през фев­ру­а­ри 1997-а би мог­ло БСП да удър­жи власт­та, вклю­чи­тел­но и си­ло­во. Ни­ко­лай Доб­рев каз­ва­ше, че и най-сла­ба­та дър­жа­ва мо­же да смач­ка и най-ма­со­вия про­тест, но проб­ле­мът е как ще жи­вее об­щес­т­во­то, след ка­то е про­ля­та кръв. Ни­ко­лай Доб­рев не поз­во­ли да бъ­де про­ля­та бъл­гар­с­ка кръв, ко­е­то бе про­я­ва на сме­лост, а не на ма­ло­ду­шие. Все­ки от те­зи, ко­и­то след 4 фев­ру­а­ри по­бър­за­ха да за­би­ят нож в гър­ба на своя дру­гар и да го на­ре­кат пре­да­тел за­ра­ди вър­на­тия ман­дат, тряб­ва да си от­го­во­ри на въп­ро­са: КЪ­ДЕ ЩЯ­ХА ДА СА БСП И БЪЛ­ГА­РИЯ, АКО ГО НЯ­МА­ШЕ ТО­ЗИ АКТ НА ДЪР­ЖАВ­НИ­ЧЕС­КО МИС­ЛЕ­НЕ? Ще­ше ли Бъл­га­рия да ста­не част от Ев­ро­пей­с­кия съ­юз, или ще­ше да е изо­ли­ра­на под на­тиск и ем­бар­го? Ще­ше ли БСП да про­дъл­жи да е во­де­ща по­ли­ти­чес­ка си­ла, или ще­ше да из­гу­би дра­ма­тич­но всич­ки след­ва­щи из­бо­ри, да бъ­де под­ло­же­на на реп­ре­сии и най-ве­ро­ят­но – на заб­ра­на.

От­но­ше­ни­е­то на ху­ли­те­ли­те в БСП в пър­ви­те ме­се­ци след 4 фев­ру­а­ри 1997 г. бе фак­то­рът, кой­то от­к­лю­чи теж­ко­то, не­ле­чи­мо за­бо­ля­ва­не на Ни­ко­лай Доб­рев, ко­е­то го по­ко­си в раз­ц­ве­та на си­ли­те.

Днес ог­ром­на­та част от те­зи от­ри­ца­те­ли от­дав­на са из­вън по­ли­ти­ка­та, част от тях се раз­ка­я­ха за раз­де­ле­ни­е­то в БСП, ко­е­то про­во­ки­ра­ха с кри­ти­ки­те си към Доб­рев. Но съ­що та­ка мно­зи­на се въз­пол­з­ват ка­то по­ли­ти­ци от пло­до­ве­те на 4 фев­ру­а­ри – по­ли­ти­чес­ко­то оце­ля­ва­не и връ­ща­не­то на БСП в го­ля­ма­та по­ли­ти­ка, ней­на­та ев­ро­пей­с­ка ин­тег­ра­ция. Със си­гур­ност още то­га­ва Ни­ко­лай Доб­рев е усе­щал, че от­но­ше­ни­е­то на част от ели­та не е от­но­ше­ние на пар­тий­ни­те ор­га­ни­за­ции, на обик­но­ве­ни­те со­ци­а­лис­ти.

Пар­ти­я­та оби­ча­ше Ни­ко­лай Доб­рев, вяр­ва­ше му, за ре­до­вия ак­ти­вист и сим­па­ти­зант той бе прос­то “Ко­льо – на­ро­ден чо­век, един от нас”. По­ло­жи­тел­на­та по­ли­ти­чес­ка­та оцен­ка на дей­с­т­ви­я­та от 4 фев­ру­а­ри бе­ше да­де­на още до­ка­то Ни­ко­лай Доб­рев бе жив, на кон­г­ре­са на БСП, про­ве­ден през май 1998 г., на кой­то ли­ни­я­та “ан­ти 4 фев­ру­а­ри” пре­тър­пя по­ра­же­ние.

Днес оцен­ка­та за 4 фев­ру­а­ри е още по-ка­те­го­рич­на – то­ва бе си­лен дър­жав­ни­чес­ки акт. И тък­мо за­що­то бе та­къв, не са мал­ко учас­т­ни­ци­те (ре­ал­ни или мни­ми) в оне­зи съ­би­тия, ко­и­то ис­кат да си прис­во­ят зас­лу­га­та. Сред тях са опи­ти­те на ек­с­п­ре­зи­ден­та Пе­тър Сто­я­нов, ко­и­то мно­гок­рат­но бя­ха оп­ро­вер­га­ни с фак­ти от дру­ги учас­т­ни­ци в он­зи из­вес­тен Консултативен съвет (КСНС) в пре­зи­ден­т­с­т­во­то.

В пос­лед­ни­те две го­ди­ни от жи­во­та си Ни­ко­лай Доб­рев, ма­кар и ве­че тежко, неизлечимо бо­лен, не по­жа­ли си­ли и се от­да­де от­но­во на ук­реп­ва­не­то на БСП в най-теж­ко­то за пар­ти­я­та вре­ме – за­ра­ди мощ­на­та въл­на на по­ли­ти­чес­ки увол­не­ния от пра­ви­тел­с­т­во­то на Кос­тов, за­ра­ди “дъл­бо­ка­та” опо­зи­ция в пар­ла­мен­та и не­въз­мож­ност да се ре­а­ги­ра ка­те­го­рич­но на раз­ру­ха­та в бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка и ду­хов­ност, на сис­тем­ното без­па­ри­чие на пар­тий­ни­те струк­ту­ри. Доб­рев бе­ше ак­ти­вен уч­ре­ди­тел на т. нар. Ге­не­рал­с­ко дви­же­ние – Дви­же­ние за един­с­т­во и раз­ви­тие на БСП и еди­не­ние на ле­ви­те си­ли в Бъл­га­рия. За­ед­но със сво­и­те дру­га­ри – Мла­ден Чер­ве­ня­ков, Димитър Иванов, Еми­лия Мас­ла­ро­ва, Бри­го Ас­па­ру­хов, Светла Тошкова, Лю­бен Го­цев, Иван Гранит­с­ки, Олег Недялков, Йоан Костадинов, Димитър Дъбов, Невяна Малчева и мно­го дру­ги, Ни­ко­лай Доб­рев по­ло­жи ор­га­ни­за­ци­он­ни и идей­ни уси­лия за въз­с­та­но­вя­ва­не­то на пар­ти­я­та, ко­я­то при­до­би но­ва кон­ди­ция и спе­че­ли мес­т­ни­те из­бо­ри през 1999 г. и пре­зи­ден­т­с­ки­те през 2001 г.

Ни­ко­лай Доб­рев си оти­де от то­зи свят в на­ча­ло­то на про­лет­та на 1999 г. ед­ва на 51 го­ди­ни, но ос­та­ви в бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия трай­на сле­да и не­под­п­ра­ве­на емо­ция!

Вся­ка дру­га ев­ро­пей­с­ка дър­жа­ва ще­ше да по­чи­та не­го­ва­та доб­лест, да му бъ­дат пос­ве­те­ни кни­ги и на­уч­ни из­с­лед­ва­ния, да се пра­вят био­г­ра­фич­ни фил­ми. У нас то­ва не е при­е­то. Въп­ре­ки че нова Бъл­га­рия съ­що има нуж­да от сво­и­те ге­рои, от сво­и­те при­ме­ри за под­ра­жа­ние, от доб­ро­то в сво­я­та ис­то­рия.

А Ни­ко­лай Доб­рев е ед­на от мал­ко­то лич­нос­ти на пре­хо­да с те­зи ка­чес­т­ва – точ­ни­ят чо­век, в точ­ния мо­мент, на точ­но­то мяс­то с точ­ни­те дей­с­т­вия. В па­метта ни, в ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ка­та ле­ви­ца ще ос­та­не ка­то ета­лон за ли­дер!

В бит­ките, ко­и­то Ни­ко­лай Доб­рев во­де­ше по дон­ки­хо­тов­с­ки, той из­го­ря – не сим­во­лич­но, а съв­сем ре­ал­но. Из­го­ря, но па­мет­та за не­го све­ти, как­то за еди­ни­ци сил­ни во­да­чи в но­ва­та ни ис­то­рия.

Дру­ги­те за не­го: Дос­то­ен бъл­га­рин!

Акад. Ни­ко­лай Хай­тов, пи­са­тел: Той не би пре­дал Бъл­га­рия, та ма­кар и за ця­ло­то зла­то на све­та!

Д-р Пе­тър Дер­т­ли­ев, политик,  ли­дер на БСДП: Бъл­га­рия не ще за­ги­не, до­ка­то има мъ­же ка­то Ни­ко­лай Доб­рев. И ще тръг­нат хи­ля­ди по свет­ла­та ди­ря, ко­я­то той ос­та­ви.

Проф. Ан­д­рей Пан­тев, ис­то­рик: Той за­поч­на ху­ма­ни­зи­ра­не­то на по­ли­ти­чес­кия жи­вот в Бъл­га­рия. По­ня­ко­га, за да от­не­сеш ед­на плес­ни­ца, се изис­к­ват по­ве­че храб­рост, чув­с­т­во за от­го­вор­ност в пер­с­пек­ти­ва пред по­ко­ле­ни­я­та, от­кол­ко­то да на­не­сеш съ­ща­та та­зи плес­ни­ца.

Акад. Ан­тон Дон­чев, пи­са­тел: Той бе мис­лещ и до­бър чо­век. То­ва, че си оти­де тол­ко­ва ра­но, е за­гу­ба не са­мо за не­го­ва­та пар­тия – то­ва е за­гу­ба за Бъл­га­рия.

Чл. кор. Иван Гра­нит­с­ки, пи­са­тел и из­да­тел: Мал­ци­на са по­ли­ти­ци­те в най-но­ва­та ни ис­то­рия, ко­и­то при­те­жа­ват ка­чес­т­ва­та ка­то нрав­с­т­ве­ност и от­го­вор­ност пред съд­би­ни­те на Оте­чес­т­во­то.

Д-р Ах­мед До­ган, политик, по­че­тен пред­се­да­тел на ДПС: Той бе при­мер за ко­рек­т­ност и дал­но­вид­ност в по­ли­ти­ка­та. Има го­лям при­нос за ут­вър­ж­да­ва­не­то на де­мок­ра­тич­ни­те про­це­си в стра­на­та.

Проф. Ди­ми­тър Ива­нов, ди­рек­тор на Ин­с­ти­ту­та по ли­дер­с­т­во: Той е ед­но от име­на­та в но­вия ни по­ли­ти­чес­ки жи­вот. Един от хо­ра­та, за ко­и­то се го­во­ри. Ни­ко­лай Доб­рев е ав­тен­ти­чен бъл­гар­с­ки по­ли­тик и дър­жав­ник: с ко­ре­ни, за­би­ти дъл­бо­ко в зе­мя­та, със стъб­ло, зап­ле­те­но в гъс­та­та по­ли­ти­чес­ка го­ра, и с кло­ни, щрък­на­ли в не­яс­но­то не­бе на бъ­де­ще­то. На 4 фев­ру­а­ри 1997 г. Ни­ко­лай Доб­рев нап­ра­ви най-мо­рал­на­та стъп­ка през пос­лед­но­то де­се­ти­ле­тие в сво­я­та пар­тия и в ця­ла­та по­ли­ти­чес­ка кла­са на Бъл­га­рия. Той един­с­т­вен от но­ви­те по­ли­ти­ци в Бъл­га­рия сам сле­зе от власт, сам се от­ка­за от пос­та, за кой­то все­ки по­ли­тик меч­тае цял жи­вот, и пре­да­де власт­та по ци­ви­ли­зо­ван на­чин.

Вла­ди­мир По­со­хин, дип­ло­мат от Ру­сия: Дъл­бо­ко скър­бим по по­вод без­в­ре­мен­на­та за­гу­ба на Ни­ко­лай Доб­рев – за­бе­ле­жи­те­лен, чес­тен чо­век и пре­дан при­я­тел.

Крис­то­фър Хил, дип­ло­мат от САЩ: Всич­ки бъл­га­ри дъл­го ще пом­нят не­го­вия ку­раж, чес­т­ност и лю­бов­та му към ро­ди­на­та. Не­го­ви­те при­я­те­ли в чуж­би­на се при­съ­е­ди­ня­ва­ме към скръб­та от за­гу­ба­та на един ли­дер, дър­жав­ник и при­я­тел.

Мар­сел Тре­мо, пос­ла­ник на Фран­ция: Той да­де го­лям урок по мъ­жес­т­во и по­ли­ти­чес­ки мо­рал, го­лям при­мер за вяр­ност към прин­ци­пи­те си.

Ще завърша този текст, чиято цел е да си спомним за приятеля и другаря, за  Кольо, който много ни липсва, със стихотворението на големия поет Михаил Белчев. Стихотворение, написано броени месеци след смъртта му, специално за книгата “Николай Добрев – Избрах съгласието и разума”, издадена от в. ЗЕМЯ през октомври 1999 г.

МОЛБА

На Николай Добрев