Николай Русатев: Сливането на цивилното и военното разузнаване е пагубна идея на ген. Атанасов

Николай Русатев е бивш зам.-шеф на военното ни разузнаване (1991 – 2000). Роден е през 1954 г. в София. Завършил е Висшето военно училище във Велико Търново, разузнавателен профил (1976). Започнал оперативна работа през 1977 г., минал всички стъпала на йерархията и стигнал до чин полковник.

– Г-н Русатев, в петък на закрито заседание в парламента бяха отхвърлени докладите на шефовете на две специални служби – ДАНС и ДАР. Това се случва за първи път. Знак за недоверие?

– Категорично – да! Това е недоверие и заявка за промяна на ръководния състав. Рокадите вече започнаха. Смените на кадри, които не зависеха от президента, са направени. Заместниците в двете служби са махнати. Сега очевидно е ред на началниците.
Казали са на депутатите да гласуват отрицателно за докладите и те гласуват, независимо дали разбират от материята или не.

– Ще ви питам директно – политизирани ли са службите, както се твърди?

– Да. Докато аз работех, имаше наченки това да се оправи, но сега са много политизирани. Изпълняват се политически поръчки.

– Тогава смяната на ръководителите на службите има основание?

–  Познавам лично ръководителя на ДАР,  бил ми е подчинен, и знам, че този офицер никога няма да допусне политизация. Пишат, че бил работил срещу промяната. Това е абсурд за мен. Но тъй като е назначен от президента Радев, очевидно се налага да бъде махнат и той.
За ДАНС и на по-ниско ниво се вкарват хора, които изпълняват конкретни задачи.

– Има ли гаранции, че в българските служби не проникват чужди агенти?

– По принцип е възможно това да се случва. Но е много трудно да се постигне. Като трудност може да се сравни със създаването на нелегални разузнавачи, които да внедриш в чужда държава. Това е най-тежката част от разузнаването.
Но в днешното размирно време не е изключено да има проникване. Има механизми, по които човек може да се ориентира и да разбере дали една кандидатура е проблемна от тази гледна точка. Според мен по-лесният вариант е, ако чужд разузнавач се допре под някаква форма до служител на службите и в личен контакт би могъл по-лесно да го вербува. Тогава може да се каже, че има чужди агенти.

Но основното, за което в последните две години говорят – за руски агенти, е много елементарно. Клеймото се слага произволно, без възможност човек да се защити. При условие че преди близо две години изгониха около 70 души от руското посолство, кой работи по тази линия сега? Не е невъзможно, но вероятността според мен е по-малко от 10 процента.

– Има и друг въпрос – достатъчно ефективно ли работят нашите служби срещу проникването на руско влияние – икономическо, политическо?

– Мога да кажа само мнението си, нямам конкретна информация. Дали работят или не. се доказва само с реализацията на конкретни случаи. Ако нямат реализация – за какво говорим?

– Вие споменахте за изгонените руски дипломати. Сигурно нашите служби са работили по тях, имало е доказателства?

– Не, там всичко беше по списък, по подозрения на някой за нещо. И по-скоро беше подсказано от едно посолство какво да се направи. И беше направено от правителството на Кирил Петков.

– Оттогава минаха няколко служебни правителства. Защо се налагаше в този период президентът да сменя ръководителите на специални служби? При толкова чести рокади по върховете на службите могат ли да работят спокойно бившите ви колеги? Изобщо могат ли да работят?

– Категорично – не. При толкова чести смени те не могат да се ориентират за какво става дума. Те не знаят дали даден доклад или позиция ще бъдат приети, дали ще се реагира. Объркването за състава е пълно. Но защо се правят смените, може да се разбере само от истинските мотиви, ако някой ги изнесе публично.

При едните рокади, които бяха по-масови в цивилното разузнаване и в ДАНС, всички се направиха на големи борци срещу руското влияние и руските служби. Изтъкнаха се доводи, които не могат да бъдат уважени, и президентът, като сериозен човек, реши да ги махне, защото разпозна целенасоченост.

Твърде е възможно Румен Радев да има свое мнение, но не виждам в състава около него хора, които могат да му дадат професионално становище. Ако всичко е оставено само на неговата глава, едва ли може сам да обхване всичко, което засяга специалните служби.

– Друга новина от заседанието в петък е, че има проектозакон, който слива ДАР – цивилното разузнаване, и военното разузнаване. Какви ще са последствията, ако това се случи?

– Ако досега имахме едно око, което гледа, сега няма да имаме и това едно око. Това е пагубна идея, която се лансира от ген. Атанас Атанасов, защото смята, че знае най-много. Тези дни той призна, че има законопроект от 2014 година. Тогава аз и представители на нашата асоциация ходихме в парламента, разговаряхме с всички парламентарни групи в Народното събрание и успяхме да ги убедим да не приемат този закон. Включително и Бойко Борисов успяхме да убедим, независимо че тогава ГЕРБ и Реформаторският блок бяха коалиционни партньори. Сега Борисов отново има особено мнение, което е обнадеждаващо.
Чувал съм изказвания по адрес на нашата служба – на Военното разузнаване, че само тя е подчинена. На кого? За какво? Не разбирам какво иска Атанасов и не знам какво разбира от разузнаване.

– През 2014 година с какви аргументи убедихте депутатите да не сливат службите?

– Разговаряхме тогава с разумни хора. Изслушаха ни депутати от комисиите, които отговаряха за службите, за военните дела. И разбраха, че обединението ще доведе до унищожаването и на двете служби.
Ако тепърва създаваме едно разузнаване, може всичко да се прави. Но ние имаме служби с над 100-годишна история и сега ще слеем една с друга… Как ще стане?!

– Дава се за пример германската БНД, където всички служби са под една шапка. По-добрият модел ли е това и за България? Може ли да се приложи?

– От работата си с чужди служби най-много съм доволен от взаимодействието с БНД. Но нещата са много различни по начин на работа, обучение на кадрите, има ред и дисциплина, където ги няма никъде другаде. Политизиране, каквото се опитват да направят при нас, там няма.

Пак казвам – ако сега създаваме нещо, трябват правила. Кой ще измисли правилата? Да вземем за пример турския отдел. Той има свои източници зад граница. Като се слеят, ще има още повече източници. Като съберем на едно място двете служби, едните кадри ще ги махнем и толкоз, така ли? Защото очевидно никой не обмисля механично обединение и веднага ще бъде отчетено, че 50 души в един отдел са много. Кои ще махнем?
Подчертавам, че това е труден процес и ще се изразя грубо – това не е шкембеджийница. В подготовката на хората, в изграждането на източниците е инвестирано време. Дали тези източници ще искат да работят с други служители?

– Самата поява на информацията, че отново се обмисля сливане на двете разузнавания – цивилно и военно, кара източниците да бъдат нащрек. Така ли?

– Абсолютно. Говорим за умни и интелигентни хора, които следят обстановката тук и усещат, че могат да бъдат издънени.

– България се лишава от информатори дори само с анонса за тази реформа?

– Категорично. Мнозина ще преосмислят дали да работят за нас.

– Обмисля се президентът да бъде отрязан от правото си да издава указ за ръководителите на специалните служби, като думата вече ще има Народното събрание. Военното разузнаване се слива с външното, за да влезе и то в тази процедура. Какво налага тази промяна? Вашият прочит?

– Със служебните правителства и със смените в службите президентът така раздразни опонентите си, че те сякаш искат да му отмъстят.
Отмъщението не е държавническо мислене.
Ако сега президент е Румен Радев, утре ще е друг. Освен това той е избран с близо два милиона гласа – всичко, което е направил, е било в правомощията му.

– На закритото заседание е бил одобрен единствено докладът на шефа на служба “Военно разузнаване” ген. Венелин Венев. Как тълкувате това? Военното разузнаване работи най-добре?

– В нашата служба винаги се е работело сериозно и отговорно.

– Има ли брожение сред служителите на военното разузнаване? Притеснение?

– Всички са притеснени. Всеки си търси място и начин да си запази стола, работата, от която получава заплата, за да си изхрани семейството.

– Вие следите хода на военните действия. Какви са вашите професионални заключения? Колко още ще продължи войната и най-важното – на каква цена?

– Цената ще бъде голяма и за двете страни. Най-лошото е, че има много човешки жертви. Изразходва се и голям финансов ресурс.
Мисля, че максимум до една година ще има резултат и изходът няма да се реши на бойното поле, както обикновено при такъв конфликт. Но начинът, по който ще се сложи край, не е толкова съществен. Важното е да има мир.

(Със съкращения, подзаглавието е на ЗЕМЯ)