Новата студена война е още по-лоша от старата

Преди време Ангела Меркел заяви, че Владимир Путин се опитва да използва през ХХI век методи, характерни за ХIX, имайки предвид стремежа му към териториални завоевания в „постмодернистката” епоха, в която уж доминират международното право и ред.

Само че ако се съди по последната реч на американския държавен секретар Антъни Блинкън, излиза, че именно Вашингтон е обсебен от идеите, характерни за XIX и XX век. А това е още по-опасно за останалия свят. Става дума за изказването на американския държавен секретар пред студентите в елитното училище за перспективни международни изследвания към университета „Джон Хопкинс” във Вашингтон на тема „Мощта и целите на американската дипломация в новата епоха“. В нея той отново акцентира върху „добрата стара“ американска изключителност в съперничеството между великите сили, което изглежда по-скоро като връщане към геополитическите идеи, доминирали през последните два века. Но ако отговорът на САЩ на предизвикателствата на „новата епоха“ се свежда до това, аз искрено се страхувам както за Америка, така и за останалия свят.

„В този критичен момент Съединените щати осъществяват лидерство от от позиция на силата – подчерта Блинкън – Доказахме отново и отново, че когато Америка се обедини, можем да направим всичко. Защото нито една друга държава на планетата не може да ни надмине в способността да мобилизираме другите за обща кауза… Всичко това е така, защото нашето непреклонно желание да създадем по-съвършен съюз (цитат от американската конституция – б. п.)  ни позволява да коригираме собствените си недостатъци и да обновим нашата демокрация отвътре. Нашата визия за бъдещето – открит, свободен, проспериращ и безопасен свят – не е само на Америка. Това са трайните стремежи на хората от всички страни и всички континенти.”

Каква прекрасна картина – наистина звучи вдъхновяващо! Защо обаче Блинкън е толкова притеснен? Ами защото много държави и хора по света не споделят тази визия. А искате ли да разберете, защо?

„Знаем, че ще трябва да спечелим доверието на редица страни и граждани, които вярват, че старият ред не успя да изпълни много от обещанията си – твърди американският държавен секретар – Много страни искат да се презастраховат… Държавите и техните граждани губят вяра в международния икономически ред, доверието им е подкопано от неговите системни недостатъци”.

Всъщност предвид опита им от миналия век, изглежда напълно разумно незападните държави, т. е. страните от Глобалния юг или, както казваха преди, от Третия свят – да се стремят да играят на сигурно и да не се съгласяват със САЩ за всичко.

Това, което Блинкън каза по-нататък, би трябвало да събуди инстинкта за самосъхранение у другите страни. Истината е, че ако Съединените щати се преструват на приятелски настроени, симулирайки безпрецедентна готовност да се вслушват в мнението на останалите, това е само защото по някакъв начин те са им необходими в битката срещу Русия и Китай.

„Китайската народна република представлява най-сериозното дългосрочно предизвикателство, защото не само се стреми да промени международния ред, но нейната икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ да го постигне непрекъснато нараства – заяви Блинкън. Впрочем, той не за първи път прави подобни изказвания. Освен това, според него, Москва и Пекин „създадоха „партньорство без граници“, за да гарантират бъдещето на автокрацията“.

Ясно е, че Китай и голяма част от Глобалния юг могат да гледат на нещата по различен начин. Но как те виждат света? Точно както казва и Блинкън по-нататък в речта си, въпреки твърденията му, че грешат. От своя страна, аз смятам, че те най-вероятно са прави.

„Конкурентите ни твърдят, че съществуващият ред е наложен от Запада, докато всъщност нормите и ценностите, които са в основата му, са универсални по своя замисъл и са залегнали в международното право, към което самите тези страни са се присъединили – заяви Блинкън. – Те смятат, че това, което правителствата правят в рамките на собствените си граници, не е работа на никого другиго и, че правата на човека са субективни ценности, които могат да варират в отделните страни. Те са убедени, че големите държави имат право на сфери на влияние, т.е. че силата и географията им дават прерогативи да диктуват избора си на другите.”

Всъщност е точно така: редът и неговите правила до голяма степен се диктуват от Запада, особено от Съединените щати. И да, САЩ не признават сферите на влияние на другите – оттам и разширяването на НАТО на изток, което според някои доведе до конфликта в Украйна, и нарастващата милитаризация на Южнокитайско море и Тайванския пролив. Обърнете внимание обаче, че самите Съединени щати държат да разполагат със сфери на влияние от двете страни на Атлантическия океан, в Северна и Южна Америка, а от известно време насам се стремят и към господство в Индо-Тихоокеанския регион. Така че да, можем да кажем, че САЩ наистина не признават съществуването на сфери на влияние, просто защото смятат, че целият свят трябва да им принадлежи!

Според Блинкън: „Трудно е да си представим по-ярък контраст от този между въпросните две гледни точки (на „демокрацията” и „автокрацията”). Много е трудно също да си представим по-високи залози отколкото в конкуренцията, с която се сблъскваме днес, независимо дали става въпрос за американския народ или за света, като цяло”.

Това ли е причината правителството на САЩ внезапно да се загрижи за приятелството си с Виетнам – еднопартийна комунистическа държава, въпреки че от всички възможни съюзници тя е, как да кажа… най-авторитарната?

„Разпалването“ на нова студена война на два фронта срещу Русия и Китай е грандиозна стратегическа грешка, за която отдавна предупреждаваха мнозина изтъкнати експерти в сферата на американската външна политика. За съжаление, повечето от тях вече са покойници. В резултат днес сме изправени пред шепа крайно неразумни хора във Вашингтон, които правят всичко, за да обединят Русия, Китай, Иран и страните от Глобалния Юг, включително чрез БРИКС. САЩ направиха това от чиста арогантност, но Блинкън говори за „смирение“. Каква горчива ирония!

Блинкън не определи в речта си Русия и Китай като „зло”, но може и да го направи в бъдеще. Но ако Русия, Китай и всички, с които те си сътрудничат, са „лоши“ и „зли“, а САЩ и техните съюзници, напротив, са „мили“ и „добри“, тогава кому е нужна дипломация? Просто трябва да се въоръжите до зъби, за да задържите врага (в рамките на новата студена война) или да го победите (ако тя прерасне в гореща война).

Ако именно така разсъждава най-високопоставеният американски дипломат, можем да си представим какво е в главите на генералите от Пентагона.

*Авторът е известен външнополитически коментатор, преподавател в Университета на Хонконг и анализатор на South China Morning Post

От сайта на сп. “Геополитика”