Нокдаун за колониализма в Африка

Отново военни и отново бивша френска колония. Габон е малък по население, но богат на полезни изкопаеми. Там също е имало военни преврати. И всичко, което беше необходимо, бяха няколко роти френски войници, за да спрат тези преврати. Но този път изглежда, ще бъде различно.
И ако продължава така, не войските на ECOWAS ще нахлуят в Нигер, а обединените сили на новите демокрации от Буркина Фасо до Габон може да нахлуят в ECOWAS.

След преврата в Нигер преди няколко седмици, сега военните в Габон също обявиха, че ще поемат властта в централноафриканската страна. Група войници и полицаи обявиха по държавната телевизия „края на сегашния режим“. Казват „Стига толкова толерантност“ и се заемат да свалят правителството на президента Али Бонго. 

Достъпът до интернет беше блокиран, а властите спряха излъчването на френската радиостанция RFI и телевизионния канал France24.

Група високопоставени офицери обявиха по телевизионния канал Gabon24, че са поели властта в африканската държава.

Последните избори миналата събота не бяха надеждни и резултатите бяха анулирани, казаха военните. Държавните институции са разпуснати, а границите затворени до второ нареждане. Правителството не може да бъде открито за коментар.

Малко преди това избирателната комисия обяви Бонго за победител в президентските избори. Бонго получи 64,27% от гласовете на вота, който се проведе в събота. Семейството на Бонго управлява богатата на петрол страна с население от 2,3 милиона души в продължение на 56 години. За първи път се проведоха избори за президент, парламент и местна власт.

Франция губи още една бивша колония.

Опоненти на Али Бонго бяха академик Алберт Ондо Оса (който получи 30 %), протестантският епископ Майк Джоктан, кандидатът на Партията за събуждане на гражданите – предприемачът Теренс Гнембу, и бившият вицепрезидент на републиката Пиер Клавер Маганга Мусаву от Социалдемократическата партия.

Не се съобщава кой от тях е подкрепен от военните.

Сега разбирате ли защо в „зората на демокрацията“ първо унищожиха армията ни и приватизираха сигурността?!

***

Осъждайки опитите на САЩ и други държави да оттеглят подкрепата си за „законните власти“ на Нигер, т.е. за президента Мохамед Базум, Макрон, неволно или не, потвърди колониалния статут на България и Румъня.

„Често чувам от други столици, че Франция е твърде ангажирана с подкрепата за президента Базум. Но какво ще направим, ако такъв преврат се случи в Румъния или България?

Ще кажем: „Предложиха ни министър-председател, ще работим с него.“ Това ли е правилната политика? Това е неприемливо“, заяви Макрон, настоявайки че Париж ще продължи да подкрепя Базум и усилията на Икономическата общност на Западноафриканските държави ECOWAS за разрешаване на кризата в Нигер.

По-рано Макрон потвърди, че френският посланик остава в Нигер въпреки исканията на бунтовниците той да напусне страната.

Кошмарът на Макрон се сбъдна почти изцяло. Почти, защото протестите, от Франция, се разпространиха и в нейните бившите колонии, но в новите, метрополиите все още контролират положението чрез „сглобки” като тази в България.  

„Имаме уран, диаманти, злато, нефт и живеем като роби? Не се нуждаем от французите, за да гарантираме сигурността си“ – всички аналогии с Родината са случайни.

Въпреки че официално получават независимост през 60-те години, бившите френските колонии служат и до днес на френския индустриален и финансов елит с природните си богатства от претрол, природен газ и минерали, до изключително евтината работна ръка, и в случая с урана – за ядрената индустрия. В същото време, в Нигер, една от най-големите доставчици на уран в света само около 14,4% от населението получава пълно комунално обслужване.

Както Oxfam написа през 2013 г: „Във Франция една от всеки три електрически крушки свети благодарение на нигерския уран. В Нигер почти 90% от населението няма достъп до електричество. Това положение не може да продължава.“  

А какво да кажем за 41,8-те %, които няма достъп до безопасен източник на питейна вода. Причината? Добивът на уран с неекологични методи, който Париж практикува от около четири десетилетия. Концентрацията на уран в питейната вода е четири пъти по-висока от стандарта, определен от СЗО. Но това не пречи на Макрон да извива ръцете на африканските държави за  глобален данък в размер на поне 1 трилион долара годишно, който да се използвал „за борба” с климатичната криза. Разбира се, номерът не мина, – което е иедна от много причини за превръщането на Африка (отново) в „гореща точка” и отваряне (според много анализатори) на втори фронт за Руската федерация (РФ).

Така че широко разпространените антиколониални настроения в Западна Африка не са от днес. Военният преврат през юли беше предизвикан от публични демонстрации срещу решението на правителството на Базум да приеме френските войски в страната, въпреки че присъствието им в Мали предизвика преврат миналата година. Новата власт в Нигер спря износа на злато и уран, покриващ 40 % от нуждите на Франция,  разполагаща с 19 атомни централи с 57 реактора, което я прави абсолютно енергийно независима, за разлика от целия Европейски съюз, вманиачен по зелената енергия. Франция обаче е и на трето място в света по брой ядрени оръжия…

„Долу Франция, вън чуждите бази“ –  беше призивът на протестиращите, 73% от нигерците искат военната хунта да остане на власт и само 27% желаят завръщането на Базум. Попитани на коя чужда сила вярват най-много, 60% от нигерците са избрали Русия и, нито един  Великобритания.

Революцията може да сложи край и на конкурента на „Северен поток“ – строящият се Транссахарски газопровод от Нигерия за Европа с капацитет 30 милиарда к. м. годишно, който също трябва да премине през територията на Нигер.

ECOWAS  е на практика западна „бухалка”, налагаща строги икономически мерки на страните-членки и принуждавайки ги да се подчиняват на неолибералните закони, непозволяващи измъкване от дълговата кабала и подтикващи към множество военни преврати в региона.

Превратът в Нигер следва подобни действия в Мали през 2020 г. и 2021 г., Буркина Фасо (два през 2022 г.) и Гвинея (2021 г.). Всички те се позиционират като прогресивни, патриотични, антиимпериалистически въстания срещу създадения от Запада икономически ред. Понастоящем и четирите държави са отстранени от ECOWAS, а редица друга се противопоставиха на Запада. „Властите на Република Гвинея се разграничават от санкциите, наложени от ECOWAS“, написа правителството на Гвинея, определяйки ги като „незаконни и нехуманни“; Правителствата на Мали и Буркина Фасо отидоха още по-далеч. В съвместно комюнике те приветстваха свалянето на Базум, като определиха събитието като „поемане на съдбата в собствените си ръце и отговорност пред историята за пълния суверенитет„. Осъдиха и „регионалните организации“ [т.е. ECOWAS] за налагането на санкции, които „увеличават страданията на населението и застрашават духа на панафриканизма“ – антиимпериалистически проект за обединение на африканските народи и самостоятелното им развитие, който преживява ренесанс в Западна Африка. Буркина Фасо и Мали – западните съседи на Нигер – са в напреднал стадий на обединяване във федерация. „Процесът е в ход“, каза Ибрахим Траоре, разкривайки, че техните армии вече са толкова интегрирани, че „това наистина е една и съща армия“, като силно намекна и, че иска Нигер да се присъедини към федерацията.

С червена барета като Томас Санкара (революционният лидер на Буркина Фасо 1983-1987 г.), Траоре задава въпроси като „Защо богатата на ресурси Африка остава най-бедният регион в света?“ и описва много от своите африкански лидери като „марионетки в ръцете на империалистите“; често цитира Че Гевара и е съюзил страната си с Никарагуа и Венецуела.

Томас Санкара е легенда, но трябва да се знае, че той е убит през 1987 г., защото заедно със Силван Олимпио (първият президент на Независима Република Того 1960 г. – 1963 г., също убит) решава да извади страната си от икономическата зона на африканския франк.

И както тогава, така и днес, много африкански правителства все още са безсилни да предприемат сериозни политически и икономически промени, тъй като нямат контрол върху собствената си парична политика.

Разликата между колониалната епоха и настоящето е само във формата на потисничество; в миналото се разчиташе на основно военната сила, днес колониите са подложени на контролирана бедност чрез финансовия диктат.

През декември 1945 г., като част от ратификацията на споразумението от Бретън Уудс, в почти всички френски колонии в Африка е въведен  CFA (африканския франк). Той е национална валута и до днес в Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Кот д’Ивоар, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Камерун, Централноафриканската република, Чад, Конго, Екваториална Гвинея и Габон.

До 1998 г. африканският франк е плътно обвързан с френския франк. От 1998 г. – с еврото. Страните членки на валутната зона на CFA франка, чиято 2/3 от външната  търговия е с еврозоната, са задължени да държат поне 50% от паричните си резерви и цялото си злато в ЕЦБ. И тъй като нямат достъп до тези резерви, те не могат сами да променят обменния курс на валутата си и в случай на недостиг на пари трябва да вземат заеми. С помощта на африканския франк и свободното движение на капитали, установено от Франция, френските концерни (като например Total), могат свободно да изнасят печалбите си у дома.

Създаването на двете централни банки в Камерун и Сенегал през 60-те години на ХХ в. не променя нищо в зависимостта от Франция, – която запазва правото си на вето и в двата управителни съвета, където решенията трябва да се вземат с единодушие. Освен това, в периода 1958-72 г. между Франция и бившите ѝ колонии са сключени редица договори, някои от които в сила и до днес, гарантиращи  правото на военна и финансова намеса.

През 1994 г. френската централна банка девалвира CFA франка, без да се консултира с пряко засегнатите страни от Западна и Централна Африка. Последва рязко увеличение с 50 % на цените на стоките, внасяни в страните от зоната на CFA франка, докато износът пристига във Франция на половин цена.

Цената на френските стоки и услуги дълго време е с 30% по-висока от тази на световния пазар. Въпреки факта, че 7-те страни от зоната на CFA франка се считат за най-бедните страни в света и 2/3 от населението им трябва да живее с по-малко от 2 долара на ден.

Идеята за единна регионална валута на ECOWAS се обсъжда от повече от 30 години.

През 2001 г. бе създаден Западноафриканският паричен институт, който да подготви създаването на обща централна банка за Общността и въвеждането на единна валута. През 2000 г. бе формирана Западноафриканска валутна зона (Гамбия, Гана, Гвинея, Либерия (от 2010 г.), Нигерия и Сиера Леоне), предназначена да хармонизира паричните политики на държавите, използващи собствените си национални валути, с оглед на евентуална интеграция със зоната на CFA франка и създаването на единна регионална валута. Но сроковете за въвеждане на единна валута се отлагат многократно.

През 2019 г. президентът на Кот д’Ивоар Аласан Уатара и Е. Макрон обявиха реформа на CFA франка, която включва премахването на остарели разпоредби като изискването за поддържане на резерви във Франция и участието на нейни представители в структурите за управление на зоната на CFA франка. Предвиждаше се CFA франкът да бъде преименуван на еко, а обвързването на западноафриканската валута с еврото да остане в сила.

Идеята обаче срещна остра съпротива.

След среща в Абуджа/Нигерия на 17 януари 2020 г. финансовите министрите и управителите на централните банки от Западноафриканската валутна зона излязоха със съвместно изявление, в което изразиха загриженост относно плановете за преименуване на франка CFA на eko и отбелязаха, че подобно решение противоречи на предишни споразумения за създаване на единна регионална валута. Абуджа се обяви категорично против обвързването на западноафриканската единна валута с еврото или щатския долар. Архитектите на валутната реформа отново бяха обвинени в насърчаване на неоколониализма и с право. CFA франкът така и не беше преименуван на еко, а планът за създаване на единна западноафриканска регионална валута, която ще намали влиянието на Франция в региона отново беше отложен, за 2027 г.   

Трендът за отхвърляне на неоколониялния диктат обаче няма да отслабне – както и опитите на колониалните сили да спрат процеса. Както Жак Ширак призна, „без Африка Франция ще се плъзне в ранга на трета (световна) сила.” А предшественикът му Франсоа Митеран още през 1957 г. пророкува, че „Без Африка Франция няма да има история през 21-ви век.“

Ако оттеглянето от Централноафриканската република, Мали и Буркина Фасо беше болезнено, но поносимо за Париж, загубата на Нигер определено е нокдаун, след който Франция трудно ще се възстанови. Това е и колосален имиджов удар за целия запад, рискуващ загуби последните страни от Черния континент, където все още остава влиянието им. Така че революцията в Нигер може да се превърне в точка на бифуркация, което не значи непременно гореща война. Просто Западъд изчерпи ресурсите си (не само финансови, но най-вече идеологически) да убеди и финансира коалиции, с чиито ръце да реши собствените си проблеми.

Идиоти все още се намират в новите колонии от Източна Европа, но те далеч не са достатъчни.