Нямаше да има война, ако Зеленски се беше отказал от НАТО
След унизителното поражение в Афганистан НАТО се нуждаеше от още една война, за да оправдае съществуването си
Точно преди руското нахлуване в Украйна, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили каза пред Конгреса, че Киев може да падне в рамките на 72 часа, ако се осъществи пълномащабно руско нахлуване в Украйна. Но защо, ако САЩ очакваха Украйна да се разпадне, НАТО не спря предстоящия конфликт, признавайки, че няма намерение да приема Украйна в алианса? Тогава опасенията на Москва за сигурността, произтичащи от разширяването на НАТО на изток, щяха да бъдат разгледани и Путин нямаше да има причина да атакува Украйна.
Не е ли това, което се очаква от алианса, чиято заявена мисия е:
НАТО е активен и водещ участник в мира и сигурността на международната сцена. Той насърчава демократичните ценности и се ангажира с мирното разрешаване на спорове.
Но след падането на Берлинската стена Организацията на Северноатлантическия пакт се разпростря по целия свят във вълна от идеологическа екзалтация, за да прекрои планетата около западните ценности. Светът стана свидетел на преследването на новата мисия на НАТО на Балканите, в Ливан, Сомалия, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и сега в Украйна.
След унизителното поражение в Афганистан НАТО се нуждаеше от още една война, за да оправдае съществуването си. Тази война трябваше да контрастира с предишните злополуки на НАТО. Тя трябваше да бъде енергична и кратка, без западни жертви. И този път НАТО трябваше да победи.
Лидерите на НАТО, изглежда, се наслаждаваха на перспективата за война. Когато през декември 2021 г., в последното си усилие, Путин поиска НАТО да спре разширяването на изток и се ангажира да не приеме Украйна, генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг арогантно отхвърли всякакво обсъждане по темата.
Нищо не пречеше и на Зеленски да избегне войната. Ако се беше отказал от молбата си за членство в НАТО, това щеше да удовлетвори исканията на Москва и нахлуването щеше да бъде отменено. Корумпираните управници в Киев обаче не бяха мотивирани от загриженост за стабилността и целостта на Украйна. Те бяха привлечени от милиардите финансова и военна помощ и неограничените перспективи за лично обогатяване.
Някои европейци, ограничили възможностите си за свое собствено отмъщение за вековете на поражения и унижения (от страна на Русия и СССР, бел. ред.), видяха възможност за репресии, особено без пряко военно участие. Байдън очакваше с нетърпение да се измъкне от Афганистан и да превърне украинската криза в повратна точка за своето президентство.
По ирония на съдбата всички искаха тази война освен Путин.
Наистина НАТО начерта смела маневра. Стратегията беше Америка и нейните съюзници да провокират нахлуването на Москва и да го използват като претекст за налагане на опустошителни санкции на Русия. Санкциите трябваше да осакатят руската икономика и да създадат вътрешен натиск върху президента Путин, който да го принуди да напусне властта. Излизането на Путин щеше да създаде вакуум във властта, който да отслаби Русия геополитически. Какво щеше да се случи с Украйна, беше без значение; тя служи като стръв.
Стратегическите гении на НАТО обаче отново се провалиха. Украйна не се разпадна, санкциите не постигнаха желания резултат и НАТО беше въвлечена в прокси война с Русия.
Тази отрезвяваща реалност принуди НАТО да промени конфликта и да излезе с нова стратегия. Настоящата е съсредоточена върху продължителна война на изтощение, за да отслаби Русия икономически и военно и да я принуди към някакъв вид капитулация. Тъй като войната бушува на украинска земя, Украйна плаща опустошителна човешка и икономическа цена. Около половината от населението от 35 милиона е напуснало страната или е било убито, или недееспособно. Инфраструктурата, чието изграждане отне около 200 години, се унищожава, икономиката е практически опустошена, а страната, която беше житницата на Европа, наскоро прие закон за отглеждане на марихуана (за медицински цели – б. ред.).
Украйна е в състояние на пълно безпаричие, оцеляването й зависи от международна помощ. Зеленски ходи с протегната ръка по света и моли за военна и икономическа помощ. За свой срам тази изстрадала страна с добре образовано население се превърна в страна на просяци. Зеленски дори се облича като просяк.
Зеленски смята, че тъй като защитава интересите на Запада, той трябва да има реципрочни задължения към него. Той вижда спасението на страната в това да влезе в НАТО и ЕС, да бъде осиновена и да получи благоденствие с помощта на международната общност. Освен това той очаква Западът да предложи стотици милиарди долари за възстановяване.
Неотдавнашна среща на НАТО във Вилнюс, Литва, изля студен душ върху стремежите на Зеленски. Тъй като гробищата из цяла Украйна бързо се изчерпват, НАТО отказа дори да отправи покана за членство. Зеленски, който тичаше за членство в НАТО като хрътка, която се състезава да хване механичен заек, изглежда, осъзна, че мечтата Украйна някога да стане член на НАТО се е изпарила, и категорично изля разочарованието си пред ръководството на алианса.
Но лидерите на НАТО, които са напълно доволни да избегнат конфронтация с ядрената сила и да оставят украинците да се бият, не приеха леко избухването на Зеленски. Някои са недоволни, че Украйна издържа първоначалната руска атака. Ако трябва да вярваме на генерал Марк Майли, НАТО не е планирало дори да има независима Украйна.
Така че когато васалът се осмели да повиши глас срещу своите феодали, президентът Байдън трябваше да му покаже мястото му. „Лошата новина за вас е, че няма да ходим никъде. Вие сте заседнали заедно с нас”, каза той на Зеленски. На недипломатичен английски: “Вие, глупаци, ще продължите да се биете, докато ние доставяме оръжията или докато вие доставяте материала за разход, което свърши първо. Нямате къде да отидете.”
Въпреки че в крайна сметка и двете страни се съгласиха с обещания за нови оръжия и потвърдиха продължаващата икономическа помощ, срещата на НАТО лиши Зеленски от незабавното политическо изплащане, което търсеше. Зеленски обаче не можеше да се прибере у дома с празни ръце след такова обезсърчително пътуване.
„Връщаме се у дома с добър резултат за нашата страна и което е много важно, за нашите воини“, каза той във видео, публикувано след завръщането му. И все пак вдъхновяващата му реторика няма да промени съдбата на Украйна. Като позволи на Украйна да се намеси в конфликт с Русия, Зеленски извърши една от най-големите лудости, които могат да бъдат извършени от държавен глава. В резултат Украйна ще се присъедини към списъка на страните, които Америка е оставила в руини.
Хенри Кисинджър написа след провала във Виетнам: „Да си враг на Америка, може да бъде опасно, но да си приятел, е фатално“. Зеленски е в процес на установяване на това. И има още един урок от Виетнам, който трябва да има предвид. На 2 ноември 1963 г. Нго Дин Дием, президентът на Южен Виетнам, чиято политика предизвика недоволство във Вашингтон, беше убит при подкрепян от САЩ преврат.
Въпреки че досега в Украйна е била пролята повече кръв, отколкото във всички европейски конфликти след Втората световна война, взети заедно, НАТО, „ангажирана с мирното разрешаване на спорове“, не показа готовност да обсъжда мирно разрешаване на конфликта.
Освен това германският външен министър Аналена Бербок отхвърли възможността за водене на преговори с Русия. Като повечето европейски лидери, тя не е историк; в противен случай би послушала съвета на своя велик сънародник Ото фон Бисмарк, който написа: “Тайната на политиката? Сключете добър договор с Русия”.
*От American Thinker, превод: “Епицентър”
Заглавието е на ЗЕМЯ
Александър Г. Марковски е старши сътрудник в Лондонския център за политически изследвания, консервативен мозъчен тръст, който изследва националната сигурност, енергетиката, анализа на риска и други въпроси на обществената политика. Той е автор на „Анатомия на един болшевик“ и „Либерален болшевизъм: Америка не победи комунизма, тя го прие“.
