Няма значение как ще приключи войната в Украйна, защото Европа вече загуби
Идеята за създаване на европейска супердържава на основата на митологията се оказа катастрофална грешка
Общият обем на средствата, които Западът, тоест Брюксел и Вашингтон, изразходваха в подкрепа на Украйна, вече нахвърля 200 милиарда долара. Ако вземем предвид инфлацията, това е повече от средствата, отпуснати навремето по плана “Маршал”, т. е. от американската помощ, благодарение за която Европа беше възстановена след Втората световна война.
И въпреки че целта на плана “Маршал” беше да осигури дългосрочно американско влияние в Европа (и в това отношение също се оказа много успешен), той допринесе за много съвсем реални постижения: толкова много беше построено или възстановено… От друга страна, повечето от средствата, изразходвани за Украйна, отидоха, за да може тя да продължи да воюва с руснаците. В резултат от това загинаха стотици хиляди хора, а Украйна така и не успя да отблъсне противника и продължава да губи територия.
Тези вече похарчени огромни средства всъщност трябваше да „преборят“ руските финансови, военни и човешки ресурси, само че сметките на Запада бяха погрешни от самото начало. Те се основаваха на предположението, че макар Русия да започна войната, тя няма да може да направи нищо при наличието на такава гигантска помощ за Украйна. Това се оказа грешка, тъй като се базираше на предпоставката, че Русия няма да успее бързо да си осигури достъп до алтернативни пазари. Само че тя го направи и сега това й помага да продължи да воюва. В същото време съюзниците на Украйна изразходваха твърде много средства, без да постигнат очакваните резултати, затова напоследък изглеждат все по-малко склонни да дадат на Киев още пари.
Въпреки това тази година Европейският съюз одобри план за отпускане на още 50 млрд. евро, макар и след продължителна съпротива от страна на Унгария. В крайна сметка всички подкрепиха предложението, но това вероятно ще е последният голям пакет, на който Украйна може да разчита. Когато дойде време за следващия, съпротивата ще е още по-голяма особено ако през пролетта станем свидетели на смяната на правителствата в някои страни от Европейския съюз. Тук е мястото да напомня, че политическата опозиция в цяла Европа и в почти всяка отделна страна от ЕС декларира, че не възнамерява да харчи повече за Украйна.
Достатъчно е да погледнем резултатите от последните социологически проучвания. На целия континент партиите, които са скептични към конфликта, стават все по-популярни. Това не означава, че те са антиукраински. Не, разбира се. Те обаче няма да подкрепят продължаването на конфликта. Ще заявят на Украйна, че е време войната да приключи, защото вече няма пари за финансирането и. Приказките, че Украйна ще воюва сама и че ще може да произвежда достатъчно въоръжения, са пълна глупост. Без западна помощ Украйна може само да се надява, че някак си ще успее да убеди руснаците да преговарят. По ирония на съдбата в подобна ситуация украинците трябва дори да са доволни, че на власт в Москва е Владимир Путин, а не Дмитрий Медведев например, чиято реторика на практика се свежда до формулата „да стигнем до Берлин“. Разбира се, Путин вероятно също ще иска много, но ще е по-склонен да преговаря, отколкото мнозина „ястреби” в Кремъл и около него.
Истината е, че въоръженият конфликт в Украйна се превърна в стратегическа катастрофа за Европа. Всички нейни надежди да си извоюва реална стратегическа автономия са унищожени. Ако преди Европа беше американски васал, отсега нататък статусът й ще се понижи още повече. От Втората световна война насам Европа никога не е била в толкова слаба позиция. Всъщност в момента вече няма значение, как ще приключи въоръженият конфликт в Украйна, защото Европа вече загуби.
Тогава, на какво се дължат зачестилите твърдения, че Европа трябва да се готви за война и за изпращане на свои войски в Украйна?
Някои политици наистина лансират такива идеи, което не е изненадващо. През различни исторически периоди, в една или друга страна по света, се появяват безумни владетели и лидери, които, виждайки, че конфликтът не се развива по начина, по който са планирали, са готови да унищожат дори собствените си държави. Сред най-ярките примери е Адолф Хитлер, който, разбирайки, че губи, издава заповед за тотална война, макар да знае, че Германия ще бъде смазана и ще се срине. Отделни елементи на подобно суицидно мислене се забелязват и в днешна Европа – за щастие, само в някои кръгове на управляващия елит. Европейците обаче в никакъв случай не биха искали да рискуват живота си заради погрешни геополитически цели и ще се възползват от всеки шанс да свалят войнствените си правителства.
Истината е, че ескалация на войната в Европа искат онези, които не могат да се примирят с поражението, защото знаят, че те самите са виновни за него. Що се отнася до твърденията, че Русия няма да спре в Украйна и че „Путин иска да възстанови Руската империя“, те нямат реална основа. Всъщност реалността е следната: Русия, дори и да иска, не е в състояние да превземе половината Украйна. Тя не успя да превземе дори онези части от нея, които руснаците планираха да преодолеят лесно, тъй като там живее рускоезично население. В крайна сметка се оказа, че само Крим е достатъчно проруски, за да може Москва лесно да го анексира, което и стори през 2014. Когато руснаците се опитаха да повторят същия сценарий в Донбас, те се натъкнаха на проблеми, а конфликтът много бързо беше използван от техните противници, убедени, че Русия е попаднала в капан, затъвайки в блатото на Източна Украйна. Когато Владимир Путин даде заповед за началото на инвазията в Украйна през февруари 2022-ра, руските противници на Запад буквално сияеха и дори не криеха задоволството си, тъй като се надяваха, че сега цяла Русия ще се окаже в още по-голям капан.
Руснаците действително пострадаха сериозно, но все пак започнаха да се измъкват от блатото, в което бяха затънали. Те вече са постигнали много, въпреки че трябваше да платят скъпо за това с кръвта си. В крайна сметка, можем да кажем, че и двете страни допуснаха грешки, но Западът направи по-големи грешки, което означава, че вече не е в състояние да преценява обективно ситуацията.
Западът губи и това се отнася най-вече за Европа, защото нейният наднационален блок – Европейският съюз, тръгна по пътя към създаването на административна супердържава – своеобразни „Обединени европейски щати”. В рамките на този процес „еврократите” винаги са разглеждали Източна Европа като необходима част от бъдещата супердържава, но не и Русия. И ето че буквално за миг те превърнаха Украйна в източен бастион на своите европейски „ценности”, като либералната демокрация, толерантността, прозрачното управление и т. н. Русия пък бива представяна от тях като пълна противоположност на Европа – като варварска орда, стояща пред „вратите на цивилизацията”.
Европейският съюз би могъл да функционира добре във вида, в който беше замислен, а именно като инструмент за гарантиране на свободното движение на стоки и хора между неговите страни членки в името на споделения просперитет. Но веднага след като се роди и беше наложена порочната идея за европейска супердържава, се появи онзи токсичен елемент, който всъщност е заложен в основата на всяка държава – митология и мегаломания, съчетани до голяма степен с идеята за собствената изключителност. Съзнателно или не, проектът за европейска супердържава откри именно в Украйна митовете, подходящи за неговата практическа реализация. В основата им е тезата, че смелите украинци, без да разполагат с нормална отбрана, проявяват героизъм и защитават пътеводната светлина на човечеството, каквато е Европа. Те пазят всички нас и начина ни на живот от ордите от Изтока, които искат да ни поробят, контролират и принуждават…
Това обаче действително представлява чиста митология. Дори по времето на Съветския съюз беше трудно да се „съчини“ подобен мит, а днес, когато съществува Русия, това е практически невъзможно. “Идеологическият обхват” на Русия е ограничен до желанието и да продаде на Европа възможно най-много газ и петрол и други суровини, за да задоволи своята олигархична и нова капиталистическа класа. В общи линии това е всичко. Европа обаче се опита с цената на всичко да превърне тази Русия в заплаха за съществуването си, внушавайки си, че тя може да се трансформира в нова супердържава.
Еманюел Макрон например очевидно вярва в това и наистина би изпратил армия в Украйна, ако тази митология по някакъв начин бъде наложена в Европа, Това обаче няма да стане.
Дойде време Европа да се събуди и да прецени трезво кои са руснаците и украинците. Европа следва да осъзнае кой създава тези фантазии, които нямат нищо общо с реалността. Колкото и усилия да се влагат в създаването на тези митове, вече живеем в 2024-та и европейците вече не искат и не могат да слушат подобни басни, нито пък вярват в тях. Светът е изправен пред множество съвсем реални проблеми, свързани както със състоянието на околната среда, така и с икономиката, чийто растеж е поставен под въпрос, докато държавите харчат гигантски суми за смъртта, вместо да помогнат на живота.
Когато най-сетне настъпи моментът на пробуждането на Европа, въоръженият конфликт бързо ще приключи, тъй като е безсмислен и е плод на западната и руската митология, които вече нямат място в ХХI век. Но ако пробуждането не се случи, Европа, която вече е загубила, ще се промени до неузнаваемост и „тъмните сили” наистина ще поемат контрола над нея. Това обаче няма да са руснаците, а мрачните сили в самата Европа, тъй като обзетият от хаос и паника континент ще се обърне именно към тях.
* Авторът е външнополитически анализатор на хърватското издание Advance
Заглавието е на “Земя”
