Няма кой да изтрие Тодор Живков от българската история

Във връзка с придобилото публичност изследване, което показва, че над една трета от българите одобряват времето на Тодор Живков и ролята му на държавник и днес – близо 34 години след 10 ноември 1989 г., ЗЕМЯ публикува позиция по темата.

До голяма степен роденият в Правец държавник се идентифицира с епохата на социализма у нас. Ако днес вярваме на написаното в либералните медии, тогава сме мрели от глад и ДС е разстрелвала хора по улиците. Пак според медийния слугинаж сред по-възрастните още имало носталгия по тези времена, но тя била всъщност носталгия по младостта им… Всичко това е чиста и нескопосана пропаганда, на която, за съжаление, много от по-младите българи вярват сляпо. 

Никой строй не е съвършен. Ние сме хора, а не ангели. И соца не беше съвършен, но в сравнение с днешната демокрация се оказа много по-подходящ за нашето общество. Живков може да бъде обвиняван в каквото и да било, но по негово време България беше втора по жизнен стандарт в Източна Европа – държава със силна армия (156 000 души, 2300 танка, 700 бойни самолета, 5000 оръдия и минохвъргачки, 52 пускови ракетни установки), с едни от най-мощните разузнавателни служби, с ядрена енергетика, с 530 научни института, държава, изнасяща електроника за Западна Германия и Нидерландия…

По време на това управление Българското население се увеличи от 7 000 000 на 9 000 000 души, а между 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред в сравнение с редица държави.  През 1987 г., когато за първи път ООН измерва т. нар. индекс на човешко развитие страната ни е поставена на 27-о място между 130 държави в света, като на първо място е била Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че развитието ни е било във висока степен успешно. На Балканите  само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-о място). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша е на 33-то, Румъния на 41-во. България по време на социализма никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както поучава прозападната пропаганда. По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. страната ни се изкачва на 25-о място в света.

За сравнение, днес сме се сринали до 78-о място През периода 1954 – 1988 г. де факто беше построена почти цялата шосейна мрежа, която използваме и в момента, държавата беше напълно електрифицирана и водоснабдена. Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива иновативни за времето си отрасли като електроника, електротехника, производство на оборудване за ядрени електроцентрали, камиони, автобуси. България беше сред трите най-големи производители на електро- и мотокари и сред първите в развитието на химическата индустрия. Военната ни промишленост също беше много силна.

Беше изградена базата за силния ни туризъм, от който и днес се осигурява значителна част от БВП. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа.

Напълно беше изкоренена неграмотността. Процентът на българите със средно и висше образование нарасна над 10 пъти. Културата, изкуството и спортът също достигнаха непознати висини. Пример – през периода 1954 – 1988 г. са произведени около 700 игрални филма, някои от които са на световно ниво. Изобщо не можем да правим аналогии с нашето съвремие. В последните години се произвеждат по 10-ина филма годишно, като повечето са буквално трудногледаеми. Същата разлика е в масовата музика – направо е тъжно да сравняваме времената на Емил Димитров, Лили Иванова, “Диана експрес”, с днешните времена на Азис, Глория или Фики. За спорта разликите са още по-големи. Докато навремето нямаше олимпиада, от която нашите отбори да се върнат без златни медали, то днес се радваме на бронз в спортове като женска борба или вдигане на тежести от жени. 

В националната ни литература тогава блестяха имена като Емилиян Станев, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Любомир Левчев, Николай Хайтов, Димитър Димов, Георги Джагаров, Дора Габе, Елисавета Багряна, Дамян Дамянов…Днес имаме Ивосиромаховци, Георгигосподиновци и един Калин Терзийски. Тези ненавиждащи България комедийни фигури представляват родната ни художествена литература. Това са фактите.

Да се върнем отново към Живков.  Мисля, че историята, когато рано или късно се отърси от днешните пропагандни внушения, ще постави този човек на пиедестал. Историята, както знаем, никога не свършва. Охулвани и осмивани като Живков са били и Стефан Стамболов, и Наполеон Бонапарт, и Андроник Комнин, и Гай Юлий Цезар. Обаче мястото им във времето си остава. Днес някои зомбита на матрицата още се опитват да се подиграват с Живков – бил селянин, чобанин (според недоразумението Сиромахов) и т. н. Обаче хората остават в историята с това, което са направили. Колкото и глобалните сатанисти да се стараят да изтрият истината за миналото, няма да успеят. Там други, буквално много по-високо стоящи фактори определят нещата! 

От “Клуб 24 май”

(Заглавието е на ЗЕМЯ)