Ода за ренегата

Медии напомниха един широко известен факт – днешният върл и агресивен антикомунист професор (докога?!) Евгений Дайнов е поредното отроче на номенклатурата от времето на иначе така мразения от него „соц“. Вестник „24 часа“, сайтът „Епицентър“ и други медии припомнят биографията на видния деец на Фондация „Отворено общество“, а напоследък – рокаджия от кръчмата на село Миндя и активист в социалните мрежи.

Напомнят, че баща му е водещ журналист в медийния официоз на БКП вестник „Работническо дело“ и кореспондент на вестника в Москва и Лондон, където самият Дайнов-младши завършва висшето си образование в Оксфорд. Майка му Лидия Маринчевска е дъщеря на активни борци против фашизма, а самият Дайнов е работил в една от идеологическите цитадели на партията – Института по история на БКП (имащ по тогавашната традиция правата на Отдел на Централния комитет на БКП), а там е зачислен с решение на Секретариата на ЦК на БКП – това личи от документите на в. „24 часа“, публикувани още през 2016 година, които не са оспорени от Дайнов, пък и са публична тайна.

Накратко: Професионален ренегат, отричащ не само историята на своята държава, но и идеалите на собствените си родители. Впрочем: Познато явление, често срещано напоследък!

Вярно, че в историята няма „ако“, „но“ и „обаче“, но интересно е къде и с какво щяха да се занимават днешните изтъкнати антикомунисти, щатни русофоби, назидателни пазители на идеологическата чистота на евроатлантизма, ако не се бяха случили Горбачов, перестройката, 10 ноември!?

Ето къде!

Няма спор, с цветистия си език Дайнов пак щеше да громи идейния враг. Но врагът щеше да е различен. Всъщност – точно обратният на този, който Дайнов днес громи. Пак в писанията му щеше да има „диви орди“, „блатни твари“, „кръвосмесени джуджета“, „презрени диваци“. Но не – това нямаше да бъдат протестиращите миньори, за пореден път излъгани от управляващата „сглобка“. Това щяха да са агентите на империализма, враговете на Народа и народната власт, това щяха да бъдат американофилите, „байдънистите“ и капиталистите, които Дайнов щеше да пита със сакралния въпрос: “А вие защо биете негрите!?”.

И не е само Дайнов. Гу­ру­та­та на дясното ка­то Иво Про­ко­пи­ев, Иван Кръстев и колегата на Дайнов – някогашният преподавател по научен комунизъм Огнян Мин­чев, щя­ха все още да за­щи­та­ват ди­сер­та­ции с при­мер­ни те­ми ка­то: “КПСС – пъ­те­вод­на звез­да за прогресивното човечество”, “Мар­к­сис­т­ко-ле­нин­с­ки­ят иде­ал – път към свет­ло­то бъ­де­ще”, “Американският империализъм – източник на всички злини по света”, и със си­гур­ност – “Сорос – от­ров­на пе­пе­лян­ка, ко­вар­но сви­ла се в па­зу­ха­та на прог­ре­сив­но­то чо­ве­чес­т­во”.

По-скромно щяха да преживяват другите герои на нашето време:

Бой­ко Бо­ри­сов ще­ше да е пен­си­о­ни­ран подпол­ков­ник от По­жар­на­та, но за­ра­ди дъл­гия му и служещ за пример пар­ти­ен опит в БКП и за об­щи­тел­ния му ха­рак­тер и разговорливостта му, съг­раж­да­ни­те щя­ха да му гла­су­ват до­ве­ри­е­то да бъ­де из­би­ран за парти­ен сек­ре­тар на Бан­кя.

Ата­нас Ата­на­сов щеше да продължи да е здравият и корав юмрук на Партията в Разград като окръжен прокурор, но точ­но се­га щеше да се явя­ва­ на курс за преква­ли­фи­ка­ция по по­ли­ти­ко­но­мия на со­ци­а­лиз­ма при видния специалист по тази проблематика до­цент Иван Костов.

Иво Ин­джев, Асен Агов, Или­ян Ва­си­лев, Росен Плевнелиев и Со­ло­мон Па­си щя­ха да се из­х­ран­ват от Пар­тиз­дат ка­то ав­то­ри на бро­шу­ри, гро­мя­щи аг­ре­сивната политика на НА­ТО и възхваляващи предимствата на вечната и нерушима българо-съветска дружба – като активни членове на Българо-съветските дружества.  И раз­би­ра се, щяха да съ­би­рат под­пис­ки до властта с мол­ба да бъ­де из­диг­нат още по-го­лям па­мет­ник на Съ­вет­с­ка­та ар­мия…

Христо Иванов като внук на политемигранти и активни борци против фашизма щеше да е активен деец на Въздържателното дружество, на Почина за събиране на вторични суровини, на Комсомола и активен квартален Отрядник.

Николай Денков нямаше да е академик – по онова време такива ставаха само реалните учени с принос, но може би поне щеше да дослужи старши научен сътрудник трета степен – тих и невзрачен преподавател по химия, обитаващ мрачен кабинет с много прашасали колби. А в деня на пенсионирането му колегите щяха да му подарят на изпроводяк сувенирче – вазичка, свещник или даже ръчен часовник…

Асен Ва­си­лев ще­ше да е гла­вен сче­то­во­ди­тел в ня­кое хасковско предприятие за ширпотреба, но да­ли поне там ще­ше да му из­ли­за ба­лан­сът на ка­са­та!?

Ле­на Бо­рис­ла­во­ва ще­ше ак­тив­но да ор­га­ни­зи­ра засукани тан­цо­ви ве­че­рин­ки в Клу­ба на ком­со­мо­ла.

Къде би бил Явор Божанков!? Труден въпрос – сигурно и “тогава”, както сега, би бил също толкова безличен натегач, наведен пред силните на деня…

Вездесъщият Манол Пейков щеше да издава поредния том от стихосбирките “Априлски сърца”, а в свободното време – да си събира парички за бедните деца – жертви на империализма в Третия свят.

Разбира се, Ки­рил Пет­ков ще­ше да е лю­би­ме­цът на би­та­ка с ши­рок кръг на “икономически” дей­нос­ти – от пос­ред­ни­чес­т­во на газ в те­не­ке­та до хра­ни­тел­ни до­бав­ки, ко­и­то ле­ку­ват всич­ко – от ко­со­пад до по­ло­ва не­мощ…

А нормалните хора – те за разлика от гореспоменатите щяха да работят! Като учители, лекари, миньори, инженери, в земеделието. Защото нямаше да има и помен от “сглобка”, която варварски да руши заводи, мини, индустрии, централи. Нямаше и да ги продава на безценица на приближени далавераджии!

Да, различна щеше да е България! Но де този късмет? Или както бешеазал комикът Гручо Маркс: “Ако не ви харесват принципите ми – имам си и други”. 34 години живеем, управлявани от ренегати и “Гручо Марксисти” без идеи и морал, по Бай Ганьовски мечтаещи само за келепира и кариерата!

Впрочем – не се знае!? Ако палачинката пак се обърне на 180 градуса!? Със сигурност разказаното по-горе с хумор може да се окаже самата истина. И наистина да видим днешните върли русофоби и антикомунисти като точно свое отрицание!

Какво да се прави: Ренегати!