Омбудсманът: Опасно е битовият ток да е на свободния пазар от 1 януари 2024 г.
В проекта с промени на Закона за енергетиката не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани.
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на енергетиката Румен Радев по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в което остро възрази срещу някои от предложените в него промени. Основното притеснение на проф. Ковачева е, че законопроектът предвижда първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия за населението от 1 януари 2024 г., т. е. по средата на отоплителния сезон.
Припомняме, че в края на 2022 г. парламентът прие решение, с което се възлага на Министерския съвет да гарантира регулирани цени на тока за домакинствата поне до 1 януари 2026 г.
„Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност“, пише омбудсманът.
Според Диана Ковачева, ако се прекрати дейността на „Националната електрическа компания“ ЕАД (НЕК) като обществен доставчик от 1 януари 2024 г., както предвижда проектът, може да се окаже, че стотици хиляди домакинства, които се отопляват на ток, няма да могат да си плащат в срок задълженията, което е отчетено като възможност в оценката за въздействие.
На следващо място омбудсманът категорично възразява срещу фиксирането на минимален срок – една година, който гражданите са длъжни да подпишат с избрания търговец на ток.
„Този срок е в полза на търговците на електрическа енергия, но не и на битовите клиенти, явява се пречка за смяна на доставчика и за конкуренцията на пазара“, подчертава общественият защитник.
Според проф. Ковачева фиксирането на срок за действие на договора в закона е вмешателство на държавата в свободното договаряне между страните. От друга страна, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС не поставя такова ограничително условие.
„Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно не кореспондира със законодателни пречки за смяна на доставчика на ток, каквато е въвеждането на минимален срок на договора“, посочва омбудсманът.
Друг недостатък на проекта е, че предвижда критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия да бъдат определени в Наредба, приета от МС, за което обаче няма определен срок.
„Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето“, посочва Диана Ковачева и подчертава, че предвиденият шестмесечен срок в проекта се отнася само за действащите подзаконови нормативни актове, но не и за новата наредба.
Друг проблем, във връзка с държавната подкрепа за хората в положение на енергийна бедност, е дефинирането на понятието „домакинство/а“ – като „лице или повече лица, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и общи разходи за потребление на енергия (и общи разходи за задоволяване на други потребности)“.
Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на гражданите е по постоянен и по настоящ адрес, като не е задължително те да съвпадат. В Проекта не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид.
Проф. Ковачева обръща внимание, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 година е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.
„Смятам също, че така дефинирано, понятието „домакинство“ не отразява многообразието от възможности, които животът представя и опасенията ми са, че като последица граждани ще бъдат ощетени или най-малкото няма да бъде представено реалното състояние“, категорична е Диана Ковачева.
Тя посочва също, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 г. е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.
Омбудсманът категорично възразява и срещу намерението на битовите клиенти да се начислява „такса за прекратяване на договор“ и „такса при смяна“.
„Няма основание за начисляване на такса при прекратяване на срочен договор с изтичане на срока му. Още повече че в договорите за доставка на електрическа енергия следва да бъдат предвидени неустойки при неспазване на договорените условия“, пише проф. Диана Ковачева.
Тя е против да се начислява и такса смяна, тъй като съгласно чл. 12, т. 2 от Директивата: „Държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна“.
Омбудсманът смята за съществен пропуск в проекта, че не е транспониран член 14 от Директивата „Инструменти за сравняване“ на офертите на доставчиците на ток, включително оферти за договори с динамична цена на електроенергията. По този начин не е гарантирано чрез закона правото на битовите потребители на достъп до точна, актуална и безплатна информация за офертите и инструментите, които ще се предлагат на електроенергийния пазар на дребно.
По повод предложените изменения на действащата забрана за демонтаж на радиаторите в жилищата, омбудсманът предлага тази забрана да отпадне изцяло, тъй като и в момента е неработеща.
Диана Ковачева отбелязва като пропуск и че в проекта не намира своето решение проблемът със справедливо определяне в ЗЕ на количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за отопление.
„В заключение, считам за необходимо да отбележа, че Мотивите към ЗИД на ЗЕ не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно който:
„Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.“
От Мотивите не става ясно какви финансови средства ще са необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати – като например намаление на цените на електрическа енергия при ефективна конкуренция.
Трайна е съдебната практика, че неизпълнението на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 от ЗНА е съществено нарушение на процедурата по изработване на проекта на нормативния акт и е достатъчно основание за отмяна.
В частичната предварителна оценка за въздействие на Проекта няма представена информация относно изискванията на чл. 16 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка за въздействие за битовите потребители на електрическа енергия, относно:
– представяне на резултатите от сравняване на вариантите за действие и техните потенциални въздействия по критериите ефективност, ефикасност и съгласуваност (чл. 16, ал. 6);
– информация дали административната тежест за физическите лица ще се увеличи или ще се намали при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем (чл. 16, ал. 8);
– информация дали ще се създават нови регулаторни режими, или дали се засягат съществуващи режими и услуги при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем (чл. 16, ал. 9);
– информация дали се създават нови регистри при предприемане на действия по изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем (чл. 16, ал. 10);
– информация за потенциалните рискове (ценови, финансови, социални и икономически последици върху бюджетите на домакинствата, информираност на потребителите, правна несигурност, сигурност на доставките на електрическа енергия и др.) при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем (чл. 16, ал. 12).
С оглед на изложеното изразявам становище, че с Проекта не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани“, заключва общественият защитник.
