„Освободете Асанж! Журналистиката не е престъпление!”, прозвуча в СБЖ на проява в защита на основателя на „Уикилийкс”
На 19 февруари вечерта от Клуб „Журналист” на СБЖ прозвуча гласът на Съюза на българските журналисти в защита на разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асанж и против застрашаващата го екстрадиция в САЩ, където може да бъде осъден на 175 години затвор заради публикации, разкриващи американски военни престъпления в Ирак и Афганистан.
С това събитие, събрало много колеги и гости, СБЖ се присъедини към разгърнатата от Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) кампания в защита на Джулиан Асанж във връзка с решаващото за екстрадицията му в САЩ съдебно дело в Лондон на 20 и 21 февруари. Ако екстрадицията му бъде потвърдена, той е застрашен от 175 години в американски затвор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: СБЖ настоява: Незабавна свобода за Джулиан Асанж!
Председателят на СБЖ Снежна Тодорова припомни в изказването си, че нашият Съюз вече години наред редовно участва с различни свои прояви в многобройните инициативи на МФЖ и на ЕФЖ в защита на Асанж и на свободата на словото, застрашена от разправата с него.
Тя изтъкна, че създателят на разкриващата нелицеприятни истини онлайн платформа „Уикилийкс” се намира в много тежки условия, под постоянен физически и психически тормоз, в строго охранявания лондонски затвор „Белмарш”, откакто бе арестуван в посолството на Еквадор в британската столица на 11 април 2019 г.
Властите в САЩ са му повдигнали 18 обвинения за шпионаж и „заговор” заради разгласяване през 2010 г. на видеозаписи и документи на американската армия и дипломатически грами, разкриващи американски военни престъпления в Ирак и Афганистан. Въз основа на тези обвинения вече пета година в Обединеното кралство се водят дела и обжалвания по искането на САЩ за екстрадирането на Асанж.
Снежана Тодорова подчерта още, че изходът на сегашното апелативно дело на 20 и 21 февруари е „въпрос на живот и смърт за Джулиан”, както предупреди на пресконференция в Лондон преди броени дни неговата съпруга Стела Асанж.
В изказването си Снежана Тодорова изрази надежда, че съдът в Лондон на 20 и 21 февруари все пак ще вземе справедливо и благоприятно за Джулиан Асанж решение и той няма да бъде екстрадиран в САЩ, за което СБЖ настоява заедно с хиляди хора по света.
„Със своя принос за главната мисия на журналистиката – разкриването и разгласяването на истината, Асанж е напълно достоен и за голямата награда на СБЖ на името на големия български журналист Йосиф Хербст, погубен заради изпълнението на същата наша свята мисия. Ще обсъдим в УС на СБЖ това предложение. Както стана известно от специално организираната наскоро от съпругата на Асанж изложба на негови награди в сградата на Европейския парламент в Страсбург, той има около 40 най-престижни журналистически и правозащитни отличия, присъдени му от различни организации от цял свят. През 2022 г. бе удостоен и с наградата „Андрей Сахаров” на Европейския парламент”, каза още Снежана Тодорова.
Тя отбеляза, че вечерта в защита на Джулиан Асанж е повод да се повдигне отново и болезненият въпрос за състоянието на журналистиката и свободата на словото в България. Снежана Тодорова специално фокусира вниманието върху силната и преобладаващо негативна обществена реакция, предизвикана от предложения преди броени дни от ПП-ДБ законопроект „за борба с дезинформацията”. СБЖ изрази критичната си преценка за него в своя позиция. Същевременно Съюзът ни е готов да организира и обществена дискусия по темата, за да се чуят всички мнения. Готовност да участва в такава дискусия е изразил и смятаният за автор на оспорвания законодателен проект, народният представител от ДБ Божидар Божанов.
Снежана Тодорова подчерта, че СБЖ винаги ще отстоява правото и свободата на журналистите да изпълняват своя дълг за разкриване на истината така, както повелява съвестта им. И винаги ще се противопоставя срещу всякакви опити за цензура под каквато и да е форма. Тя припомни, че и в момента в някои медии у нас протичат процеси, опитващи се да вменяват на журналисти несвойствени им съгледвачески функции, да ги сплашват, да ги лишават от критичен глас, да прикриват зад паравана на „борбата с дезинформацията” фактическото ликвидиране на свободата на словото, информацията и мисълта.
„Всеки един журналист рискува да се окаже на мястото на Асанж, ако не се обединим всички най-решително против разправата с него и против универсализирането на тези мракобесни методи срещу цялата световна журналистика”, подчерта Снежана Тодорова.
След нейните думи водещата на вечерта Къдринка Къдринова, отговорен редктор на сайта на СБЖ, подкани всички присъстващи да се изправят и да издигнат високо предварително оставените на всеки стол плакати, изискващи освобождаването на Джулиан Асанж. Поканените фотографи направиха обща снимка.
Вечерта продължи с изказване на Васил С. Сотиров, авторитетен журналист международник и председател на Международната комисия към УС на СБЖ. „Ако Асанж е престъпник, значи и всички журналисти сме престъпници. Защото той се посвети на онова, което е смисълът на нашата професия – да информираме обществото за истината. Асанж е олицетворение на това как трябва да се разбират и отстояват правата на човека. Олицетворява и борбата за демокрация по цял свят”, подчерта Сотиров.
Той изрази съжалението си, че никой български журналист не е дръзнал да зададе въпрос за съдбата на Асанж на британския външен министър Дейвид Камерън, който съвсем наскоро гостува у нас.
„Руският опозиционер Алексей Навални, чиято смърт в руски затвор е горещата световна новина тези дни, също е жертва на държавна репресия, на преследването на инакомислието в Русия. Но за Навални сега се говори много, а за Асанж почти не се споменава. Защо е така? Излиза, че единият е по-удобен за някого, а другият – не. Нашият дълг на журналисти е да надигнем глас за „неудобния” Асанж, който не се колебае да разкрива истината. Ако сега го екстрадират в САЩ, това ще е крах за цялата журналистика. От голямо значение е, че сме се събрали днес, за да го защитим. Хиляди хора по света правят същото, защото осъзнават, че това е борба за всички нас, за демократичните ни права”, изтъкна Васил С. Сотиров.
Изказа се и преподавателят по история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” доц. Александър Сивилов, който поддържа в YouTube и свой канал с коментари и репортажи по актуални международни теми. Той изтъкна колко е важно да осъзнаем значението случая с Джулиан Асанж за журналистиката и за неделимото от демокрацията многообразие на мненията и на достъпа да информация. Доц. Сивилов припомни и казуса с Едуард Сноудън, когото постави в общ контекст с Асанж.
„Признавам си, когато се появиха феномените на Асанж и Сноудън, аз първоначално бях подозрителен към тях. Допусках, че зад тях стоят някакви користни сили и интереси. Но не, оказа се, че съм грешал. Те ни показаха едно ново ниво на свобода – интернет, където е възможен пряк достъп до документи и където вече нищо не може да остане скрито. Ниво, което е в състояние да промени мисленето на много хора. Убедих се, че Асанж е тръгнал напред с ясната идея, че иска да промени света, да го направи по-добро място, да ни дава информация, за да сме активни и ефективни в необходимите промени,” каза доц. Сивилов.
Той продължи, че вместо да подкрепи Асанж, т. нар. демократичен свят го е възприел като свой враг, обърнал се е срещу него и го е изпратил в затвора, дори без официално да е осъден. По подобен начин са „заглушавани” и много други хора по света, изразяващи инакомислие – хвърляни са по затвори, където с години очакват все ненасрочвани дела. И това е „притеснителен процес”, изтъкна доц. Сивилов.
Интернет и досега все още предоставя относително повече свобода, отколкото традиционните медии, дава възможност да се споделя различно мнение, посочи още той. Но пространството и там все повече се стеснява. Както виждаме от предлагани напоследък промени в законодателствата – и то не само у нас, в онлйн средата непрекъснато се въвеждат регламенти, ограничения, забрани. Най-вероятно скоро ще бъдат затворени и последните възможности да се чуе и разбере нещо различно, отбеляза доц. Сивилов.
Визирайки споменатото посещение в София на британския външен министър Дейвид Камерън, той също изрази съжаление, че никой нашенски журналист, допуснат до госта, не го е попитал за Асанж. Но същевременно отбеляза като „най-тъжното” това, че самият Камерън се е изказал в полза на филтрирането на информацията за обществеността, аргументирайки се с все същата „борба с дезинформацията”.
„Асанж ни показа, че сме длъжни да вадим истината на показ. За да имаме шанс да го правим, сега сме длъжни и да го защитим,” подчерта доц. Сивилов.
Изказване направи и Ана Борисова, която дълго е живяла като студентка в Лондон, а на 8 октомври 2022 г. специално е пристигнала отново там, за да се включи в обявения в този ден Световен протест за освобождаването на Асанж. Лондончани участват в протеста с внушителна жива верига от хора, взели в символична „обсада” сградата на британския парламент, за да демонстрират така подкрепата си за основателя на „Уикилийкс”.
Ана сподели силната си емоция, която изпитала, след като се оказала сред онова човешко множество. Била дълбоко развълнувана от голямата съпричастност с Асанж и с олицетворяваната от него кауза за правото на хората да бъдат информирани за същинските дела и помисли на претендиращите да ги управляват. Това била най-голямата жива верига в историята на Великобритания – за ръце се хванали между 8000 и 10 000 души. Но големите британски телевизии така и не намерили място във вечерните си емисии същия ден, за да отразят това внушително събитие.
Ана разказа и за своя приятелка българка, която не била и чувала за Асанж, преди да разбере за него от самата Ана по повод включването ѝ в онази жива верига. След като научило за какво става дума, момичето спонтанно започнало да задава въпроси: Как така, това не е ли незаконно – да не е осъден, а да го държат пет години в затвор? И как може въобще да се обсъжда екстрадиция в САЩ, след като Асанж не е американски гражданин, а австралийски? Според Ана най-важният от въпросите на приятелката ѝ бил: И как е възможно аз да не съм знаела досега за всичко това? „Да, масово хората не знаят, защото големите медии мълчат. Те предадоха Асанж. Толкова много журналисти продадоха душите си за постове и облаги, Не се интересуват какво става с Асанж, нито от свободата на пресата, нито от ужаса в Газа. Тези, които мълчат, стават съучастници,” подчерта Ана Борисова.
Тя напомни и една реч на Асанж, произнесена от него от балкона на еквадорското посолство в Лондон по повод 10-годишнината от нахлуването в Ирак. Тогава той казва: „Щом ще държим отговорни президенти, премиери, министри, армии за войните по света, кога ще потърсим сметка от медиите? Колко мъртви деца се падат на всеки журналист?”
Ана обобщи: „Толкова журналисти са обърнали гръб на Асанж… Но има и много хора, които не са. Наша обща отговорност да говорим за това, постоянно да надигаме глас”.
Поетът, бард и управител на Клуб „Журналист” Ивайло Диманов спонтанно откликна със своя реплика: „Ще направя перифраза на безсмъртния Бертолд Брехт: никой няма да ни пита какво е било времето, в което сме живели, а защо са мълчали журналистите…”
Водещата на вечерта Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, също коментира срамното отдръпване на големите световни медии от Асанж, след като започва преследването му от САЩ. Същите медии, публикували отначало разкритията на „Уикилийкс” и направили от това големи тиражи и големи печалби, после „забравят” за Асанж, а някои дори участват и в целенасочена кампания за очернянето му.
Къдринова отбеляза тъжния факт на липсващата журналистическа солидарност и по други драстични случаи с журналисти. Тя спомена казуса с испанския журналист Пабло Гонслес, който от две години е в затвор в Полша по обвинение, че е руски шпионин, без да са му предоставени никакви доказателства по тежкото обвинение и без да е насрочен процес. Въпреки че за спазване на правата му многократно се обявяват испански журналистически организации и „Репортери без граници”, медиите в Европа мълчат за този случай, да не говорим за медиите в България.
Развълнувано изказване направи и Велислава Дърева, която обърна внимание на тежките условия, в които е поставен Джулиан Асанж в затвора „Белмарш” в Лондон – килия без прозорци, без право на телефон, без телевизор и радио, без контакт с други затворници, като дори разходките му не са на открито, а в затворено помещение. „Напомня ми на също такова затворено помещение за разходки, каквото имаше в Главно следствено управление на „Развигор” 1. Знам какво значи да си в килия, как се чувства човек там, изпитала съм го отвътре,” сподели Велислава Дърева, известна като вечния дисидент и репресирана от всякакви власти.
Тя направи и контрастно сравнение с много различните и луксозни условия, в които живее в норвежки затвор нацистът и масов убиец Андеш Брейвик, застрелял през 2011 г. 77 деца в младежки летен лагер. Той разполага с тристаен апартамент с двор, уреди за фитнес, телевизор, телефон, интернет и всички удобства, но въпреки това съди норвежката държава за „нехуманно отношение”, защото го държала в изолация.
„В същото време Асанж е наврян в онази дупка в „Белмарш” и го застрашават 175 г. в американски затвор. Защо? Защото е казал истината. Защото е разгласил 500 000 напълно достоверни документи за престъпленията на САЩ в Ирак, Афганистан, Гуантанамо. Знаем за всичко това, благодарение на Асанж. Пак благодарение на него сме виждали и онези потресаващи кадри с пилотите на американския хеликоптер „Апачи”, които разстрелват от въздуха мирни хора в Ирак, сред тях и двама журналисти от Ройтерс. На Асанж дължим тези разкрития. И затова е разправата с него,” каза Велислава Дърева.
Тя припомни разговор между известната журналистка Ейми Гудман, Ноам Чомски и Джереми Корбин в платформата „Трибуналът Белмарш”. Ейми Гудман казва: „Наивници сме, като си мислим, че истината е защита. Не е.” Велислава Дърева се съгласи напълно и продължи този тъжен извод така: „Асанж изнесе на показ 500 000 автентични документа, но тази истина не го защитава, а го осъжда на 175 г. затвор. Истината е меч, но не е щит. И никога не е била”.
Дърева напомни още, че, ако британският съд вземе решение за екстрадиране на Асанж, това ще е нарушение на член 4 от договора за екстрадиция между Обединеното кралство и САЩ, защото той не позволява екстрадиция по политически причини.
„С преследването на Асанж внушават на всички ни, че журналистиката е престъпление, престъпление е да даваме информация. Престъпниците, извършили престъпления в Ирак и Афганистан, съдят Асанж,” изтъкна Велислава Дърева.
Тя подчерта още: „Нашите западни колеги пишат, че за първи път ще бъде осъден журналист, който казва истината. Имат много здраве от историята на българската журналистика. За какво беше убит Йосиф Хербст? Защото е казал лъжа? Не, защото цял живот е казвал истината. Да, Асанж заслужава голямата награда на СБЖ на името на Йосиф Хербст! Позор е мълчанието на нашата гилдия за Асанж – и по света, и у нас!”
Велислава Дърева припомни за нашумелия преди време случай, когато се разбра, че 7901 журналисти от цял свят – сред тях и български, и самата Велислава – са вкарани в списък на „негодници” в украинския сайт „Миротворец”, като някои от фигуриращите в него вече са ликвидирани. „Ние всичките сме едни негодници, защото казваме истината и поне някои от нас сме готови да умрем за нея,” посочи в заключение на изказването си Велислава.
Къдринка Къдринова отбеляза, че за казуса със списъка на „Миротворец” е писал и сайтът на СБЖ, публикувал е и статия на самата Велислава по темата, но масовият медиен интерес повече не се е връщал към парливия въпрос за нарочването на журналисти за разправа.
За трагедията в Газа също се мълчи, каза Къдринова. Няма и да знаем какво се случва там, ако не са палестинските журналисти, които, рискувайки живота си, информират света за масово изтребващите мирни хора израелски удари. Особено страшно е, че палестинските журналисти, ясно обозначени с каски и бронежилетки с надписи „Преса”, често са взимани на прицел и съвсем целенасочено – именно за да се заглуши свидетелския им глас от Газа. Вече около 100 палестински журналисти са убити там.
Къдринова съобщи, че СБЖ ще се присъедини към инициативата на Международната федерация на журналистите, обявила 26 февруари за Световен ден в подкрепа на палестинските журналисти. Ден по-рано – на 25 февруари, СБЖ ще проведе митинг-шествие на солидарност с палестинските колеги. Митингът ще се събере в 15.30 часа пред пилоните на НДК, след това шествието ще премине по бул. „Витоша” и ще приключи в Триъгълника на властта – между сградите на МС, НС и Президентството. Всички желаещи са поканени да се присъединят.
Думата взе и Борислав Костурков, известен журналист международник и член на УС на СБЖ, който подчерта: „Няма две мнения, че всички трябва да застанем зад Джулиан Асанж, защото той наистина е затворник на съвестта. Битката, която той води, е на всички, които отстояват истината. Друг е въпросът, че има различни мнения и преценки за начина, по който той събира и оповестява информация.”
Борислав Костурков посочи още, че медиите наистина в последно време по-малко пишат за Асанж, но през 2011 г. списание „Тайм” го включва сред стоте най-влиятелни личности в света.
„Иска ми се да вярвам, че британският съд ще се окаже на висотата на британското право в една страна, където се е родила свободата на печата и словото, а също и първият пълноценен парламент. Британският парламент е пример за демокрация,” каза Борислав Костурков.
Той отбеляза още: „Няма да бъдем истински журналисти и достойни хора, ако не споменем друга жертва на инакомислието като Алексей Навални, той също е затворник на съвестта. Съобщава ни се, че смъртта му в руски затвор отвъд Полярния кръг е в резултат на „синдром на внезапната смърт”. Никому не пожелаваме такава съдба. Не можем да мълчим. Разбира се, трябва да застанем зад истината и Асанж”.
Велислава Дърева репликира: „Зад Асанж няма пари, олигарси, интереси. Той е независима личност, никой не го крепи и не го обявява за светец. А днес всички медии и западни реакции са една показна скръб за Навални с ясна политическа цел. Ако утре и Асанж умре, дали за тях това ще бъде възход на демокрацията?”.
Къдринка Къдринова на свой ред посочи: „Несъмнено темата за смъртта на Алексей Навални е най-горещата тези дни. Няма как да не се вълнуваме всички, Ужасно е, когато умира човек, пратен в затвора заради убежденията си. Това не бива да се случва с никого и никъде. Но нашата среща днес е за друго. Ние сме Съюз на българските журналисти и най-голямата ни тревога е съдбата на журналистиката и застрашаващата свободата на словото в глобален мащаб разправа с Джулиан Асанж. Ние заставаме зад личност, дала значим принос за най-голямата мисия на журналистиката – разкриването на истината. Асанж никога не е бил политик, а става политическа жертва. Да, политическа жертва е и Навални, но той самият е политик, съзнателно влязъл в политическа битка. Нашият съюз е надполитически и не бива сега да потъваме в политически спорове и противопоставяния. Ясно е, че в лично качество всеки от нас има своите пристрастия и емоции. Но нека поставим на първо място онова, което ни обединява – защитата на журналистическите права, на свободата на словото и информацията. Разправата с Асанж върви от много години пред очите на цял свят. Той не е виновен, че една част от този свят, която не се интересува от неговата съдба, точно в тези дни издига на пиедестал друга личност. Това мерене на жертви е недостойно за нас самите като хора”.
След това в Клуб „Журналист” бе показан документалният филм от 2020 г. „Историята на Асанж”, достъпен на платформата за документално кино dokumentalni.com, където е качен с български субтитри. В продължение на 54 минути и чрез множество интервюта филмът проследява цялата житейска траектория на Асанж, довела го до създаването на „Уикилийкс” и превърнала го в най-известния в света разобличител на престъпления, което пък довежда и до разправата с него. Пред камерата говорят приятели и съратници на Асанж, а също и неговият баща Джон Шиптън. Представени са слабо известни на широката общественост факти и детайли около историята на Асанж.
Филмът беше изгледан с голям интерес от всички, събрали се в Клуб „Журналист”, и предизвика оживени обсъждания.
В края на вечерта Снежана Тодорова отново подчерта, че СБЖ винаги ще следва принципите на журналистическата солидарност. И както тази вечер Съюзът ни е издигнал за пореден път глас в защита на Джулиан Асанж, така на 25 февруари от 15.30 ч. край пилоните на НДК ще изрази с митинг-шествие подкрепата си за палестинските журналисти – и кани всички желаещи да се присъединят.
